На 27 април 2016 г. в манастира Клостернойбург, Република Австрия, се откри изложбата „Блясъкът на Изтока – Християнско изкуство от България”. Тя съдържа над 130 експоната от фондовете на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките.

Изложбата цели да запознае централноевропейската публика с основни аспекти от историята на възникването и утвърждаването на християнската религия в българските земи, в широките хронологически рамки между IV-XIX в., както и да популяризира ролята на България и българското културно-историческото наследство като част от общоевропейското християнско изкуство и ценности.

Експонатите са изключително разнообразни – изработени са от злато, сребро, мрамор, бронз и камък, стенописи и икони. Някои от тях намират приложение за нуждите на християнското богослужение, други – в декорацията на култовата архитектура или за персонална употреба. Обхванати са няколко основни хронологически периода: раннохристиянски (IV-VI в.), средновековен (IX-XIV в., с два подпериода) и османски период (XV-XIX в., също с два подпериода).

Раннохристиянският период е свързан с утвърждаването и разпространение на християнската религия на територията на Римската империя. Стратегическото географско положение на българските земи, разположени в непосредствена близост до големите административни центрове на Източната римска империя, ги превръщат в своеобрaзен кръстопът на идеи и културни влияния между Изтока и Запада. Сред експонатите са сребърният реликвиарий от Ябълково, Хасковско, с изображение на Исус Христос и апостолите в сцената „Предаването на закона на апостолите”, литургични предмети от колективната находка от Стара Загора, между които камбаните със сребърен монограм на император Юстин II и надпис с името на презвитер Сергий.

След повече от двувековно прекъсване, християнството бива въведено повторно в нашите земи, вече в границите на Българската държава. С помощта на новата религия далновидните български владетели успели да заличат вътрешноплеменните различия и да сформират на тази основа единна народност. Нараства международния авторитет на Българската държава, увеличават се дипломатическите контакти, създават се условия за засилена книжовна дейност, за културен и икономически подем, наречен от българските историци „Златен век” на България. Основният акцент в тази част от експозицията е Велики Преслав като културен център, като специално внимание е отделено на преславската рисувана керамика и каменна пластика.

Сред експонатите от периода ХI-XIV в. са стенописи от Мелник, с изображение на Св. Димитър и неизвестен светец-епископ, печатът на патриарх Висарион – първият печат на български патриарх, известен на науката до момента, още нагръдни икони, процесийни кръстове, енколпиони и др.

Изкуството на българите в османската епоха е представено от икони и църковна утвар. Изложени са едни от най-добрите образци на Несебърската, Търновската, Самоковската и Тревненска иконописни школи, както и метални съдове и орнаменти, изработени във водещите златарски центрове от епохата, сред които се откроява Чипровци.

Изложбата бе открита от президента на Република България г-н Росен Плевнелиев, в присъствието на д-р Ервин Прьол, премиер на Федерална провинция Долна Австрия, Н. Пр. Елена Шекерлетова, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Австрия, министърът на културата г-н Вежди Рашидов, министъра на образованието, социалната политика и европейските въпроси на Долна Австрия г-жа Барбара Шварц, федералния министър на правосъдието на Австрия г-н Волфганг Брандщетер, Негово Високопреосвещенство Антоний митрополит на Българската православна църква за Западна и Средна Европа, директорът на НАИМ при БАН доц. д-р Людмил Вагалински, главният игумен на манастира абат Бернард Баковски и представители на културния, политически и бизнес елит на Австрия, духовни лица, дипломати и посланици.