На проведеното на 9 януари 2017 г. заседание на 7-то Общо събрание на БАН чл.-кор. проф. д.и.н. Васил Николов от Секцията за праистория в НАИМ при БАН беше избран за заместник-председател на Българската академия на науките. Изборът на нови заместник-председатели се проведе, след като на 1 декември 2016 г. акад. Юлиан Ревалски бе избран за председател на БАН за следващите четири години.

Чл.-кор. проф. д.и.н. Васил Николов има магистърска степен по специалност История с профил Археология от Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, а от 1982 г. е кандидат на историческите науки (доктор по история) в НАИМ при БАН с тема на дисертацията „Орнаментация на рисуваната раннонеолитна керамика от българските земи“. В периода 1984-1990 г. е научен сътрудник, а от 1990 г. до 1999 г. е старши научен сътрудник ІІ ст. в Секцията за праистория в НАИМ при БАН. През 1998 г. той става доктор на историческите науки с тема на дисертацията „Проучвания върху неолитната керамика в Тракия. Керамичните комплекси Караново II-III, III и III-IV в контекста на Северозападна Анатолия и Югоизточна Европа“. От 1989 г. до 1999 г. е ръководител на Секция за праистория в НАИМ при БАН, а от 1999 г. е професор. В периода 1999-2003 г. е заместник-директор, а от 2003-2007 директор на НАИМ при БАН. От 2003 до 2015 г. е бил председател на Научния съвет на НАИМ при БАН. През 1991 г. по съвместителство е бил директор на Дирекция “Музеи и художествени галерии” в Министерство на културата. Член е на Общото събрание на БАН в периода 2001-2008 г. и член на Управителния съвет на БАН от 2013 г.

Сферата на научните интереси на чл.-кор. проф. д.и.н. Васил Николов обхваща новокаменната, каменно-медната и ранната бронзова епоха (VІ - ІІІ хил. пр. Хр.) в българските земи, Северозападна Мала Азия и Югоизточна Европа. Автор е на 11 самостоятелни и колективни монографии, и на над 220 статии и студии в български и чужди научни издания. Научните му приноси са в различни аспекти на изследването на късната праистория: произход на неолитната култура на Източните и Централните Балкани, неолитната керамика, праисторическата архитектура, специализираните производства през халколита (вкл. солодобиването), комплексното общество през халколита, религиозно-митологичната система на древните земеделци, праисторическите ямни светилища, първите каменни праисторически крепости в Европа и т.н. Той се е специализирал в проучването на праисторически селища и селищни могили. Бил е научен ръководител при проучването на множество праисторически обекти: селищните могили Караново (българо-австрийска експедиция), Капитан Димитриево и Крън, на неолитните селища Слатина-София, Сапарева баня, Ковачево (българо-френска експедиция), Елешница и Мурсалево, както и на неолитните ямни светилища Любимец и Капитан Андреево. От 2005 г. ръководи теренни проучвания на най-ранния в Европа праисторически солодобивен център Провадия-Солницата.

Повече информация за чл.-кор. проф. д.и.н. Васил Николов можете да намерите тук.