На 24 април 2018 г. в Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките беше открита изложбата „Спортът в антична Тракия“. Тя е посветена на избора на гр. София за Европейска столица на спорта през 2018 г. Целта на изложбата е да покаже мястото на спорта в тракийското общество, което е населявало българските земи през предримския и римския период и е било поставено под силното културно влияние на античната гръко-римска цивилизация. Наред с това, изложбата е повод за пореден път публиката да бъде запозната с богатото историческо, археологическо и културно наследство на българските земи, представено през призмата на спорта. Със своята богата история, той носи универсални ценности и традиции, които го превръщат и днес в една от най-ярките обединителни нишки в европейската култура. 

„Спортът в антична Тракия“ проследява навлизането и адаптирането на спортната култура на територията на Тракия. Релефи и надписи върху каменни паметници, както и рисунки върху керамични съдове, произведени в гръцките колонии по Черноморското крайбрежие, демонстрират традицията на древните гърци да се включват активно в спортния живот и да организират спортни състезания в различни дисциплини – бягане, хвърляне на диск, мятане на копие, дълъг скок, панкратион, борба, бокс. Важно свидетелство за това са и стригилите – инструменти, използвани от атлетите за почистване на телата им след края на тежките тренировки или на състезание. Откриването им, например, в некрополите на Месамбрия (дн. гр. Несебър) и Одесос (дн. гр. Варна) показва, че тези предмети са били поставяни и в гробовете като част от личните вещи на покойните, с които са били изпращани в отвъдния свят. В резултат на политически, икономически и културни контакти с древните гърци, спортната култура постепенно е била възприета и в Тракия. Ярко свидетелство за това е уникалният златен пръстен-печат с изображение на атлет, датиращ от края на V в. пр. Хр., който е бил притежание на тракийски аристократ. Пръстенът е открит заедно с прочутата златна погребална маска в надгробната могила Светица край гр. Шипка. Отново на член на тракийския елит е било притежание и сребърно блюдо (фиала), украсено с композиция от гравирани и позлатени изображения, пресъздаваща състезание с колесници. Блюдото е открито в изключително богат гроб в Башова могила, Пловдивско. Железните стригили, открити в гробницата на тракийския владетел Севт ІІІ, също показват възприемането на този елемент от гръцката култура на най-високо социално ниво.

С включването на тракийските земи в границите на Римската империя спортните игри започват да заемат все по-важно място в градовете на Тракия, превръщайки се не само в мода, която e била масово следвана в римските провинции, но и в средство за пропаганда на римската власт и нейните представители в градските управи. В изложбата е показана реконструкция на каменен надпис-покана, отправена от властите на античния град Сердика (дн. гр. София) към неговите жители да участват в спортни игри. Изображения и надписи върху монети свидетелстват за официално провеждане на спортни празници в градовете на римска Тракия, а от каменни надписи от този период научаваме, че в тях са взимали участие и прочути атлети от Мала Азия. Върху различни паметници – монети, каменни релефи, съдове – откриваме образи на атлети, които са се състезавали в дисциплини, включени в програмите на тези спортни игри. Изключителен интерес предизвиква сферичният бронзов съд (балсамарий) от инвентар на гроб, открит близо до с. Слокощица, Кюстендилско. Цялото тяло на съда е покрито с различни спортни сцени, представени в релеф: двубой между двама панкратиасти (атлети, които се състезават в дисциплината панкратион, представляваща смесица между борба и бокс) с характерната за професионални спортисти прическа, глашатай, който оповестява победа на боксьор, полагащ на главата си призова корона и маси, върху които са поставени награди за победителите в състезанията. В изложбата е включена и мраморна глава на панкратиаст, открита в Алмус (дн. гр. Лом), която по изключително изразителен начин пресъздава физиката и умората на атлета от проведените тежки двубои.

Изложбата е осъществена с любезното съдействие на Министерство на културата на Република България и в партньорство с 15 музея от цялата страна. В изложбата са включени снимки на едни от най-известните статуи на атлети, съхранявани в колекцията на Националния музей в гр. Рим, Италия – прочутият боксьор от хълма Квиринал в Рим и Дискоболът Ланчелоти. Образите на двамата атлети отразяват по неповторим начин духа на спорта през Античността – дух, който завладява и антична Тракия.