На 14 януари 2020 г. в Централната зала на Националния археологически музей се проведе приятелско честване на доайенът на българската археология Мария Чичикова, която навърши 95 години. С приветствия към юбиляря се обърнаха доц. д-р Христо Попов, директор на Националния археологически институт с музей при БАН, чл.-кор. проф. д.и.н. Васил Николов, заместник-председател на Българската академия на науките, д-р Мариела Инкова, ръководител на Отдел "Археология" в Националния исторически музей, проф. д-р Тотко Стоянов от катедра "Археология" на Софийски университет "Св. Климент Охридски", Петър Калчев, директор на РИМ – Стара Загора, доц. д-р Венета Ханджийска-Янкулова, директор на РИМ – София, Кристиян Желязков, уредник в отдел "Средновековие" в Исторически музей "Искра" – Казанлък, доц. д-р Милена Тонкова, ръководител на Секция за тракийска археология в НАИМ-БАН, доц. д-р Кръстина Панайотова, ръководител на Секция за антична археология, както и много други колеги и приятели.

Доц. д-р Мария Чичикова е родена на 14 януари 1925 г. в град София. През 1947 г. завършва Историко-филологическия факултет на Софийския университет "Климент Охридски", специалност "История", профил "Археология". В края на същата тази 1947 г. постъпва на работа в Археологическия институт на БАН като асистент и младши научен сътрудник. Още през 1948 г. тя има редкия шанс да бъде участник и ръководител на най-мащабните археологически проучвания в България – на древния тракийския град Севтополис. Руините на столицата на Одриското царство са открити през 1948 г. по време на строителството на язовир Георги Димитров (по-късно преименуван Копринка). До 1954 г. Мария Чичикова продължава проучването на Севтополис под ръководството на акад. Димитър П. Димитров. Тези проучвания белязват цялата научна дейност на Мария Чичикова и тя се посвещава на изследване на тракийската култура от предримската и римската епоха.

От 1960 г. тя участва в българо-полските разкопки на римския лагер и ранновизантийски град Нове край град Свищов, като заместник-ръководител до 1975 г., а след смъртта на акад. Димитър П. Димитров, е ръководител на българската експедиция до 1986 г. От 1969 г. до 1975 г. тя прави и първите системни теренни проучвания на селище от ранната желязна епоха в България – това при с. Пщеничево. Въз основа на материалите от това проучване, тя прави и нова хронология на ранножелязната епоха в България и по този начин поставя епохата в контекста на средиземноморските и европейските култури.

В периода 1971-1979 г. тя проучва некропола Деветте могили, в Казанлъшко. От 1982 г. до 1989 г., тя започва проучването на укрепения градски център в Сборяново. Това са и едни от най-комлексните проучвания осъществени на археологически паметник в България, съчетаващ древни селища, светилища и некрополи от различни епохи.

Цялата научна дейност на Мария Чичикова е свързана с Археологическия институт на БАН (днес НАИМ-БАН). През 1971 г. е избрана за старши научен сътрудник II степен в Секцията за антична археология, а през 1982 г. става и първият научен ръководител на новосъздадената Секция за тракийска археология. Тя е и ръководител на първите докторанти в областта на тракийската археология.

През годините Мария Чичикова е и университески преподавател по тракийска археология в Софийския университет "Климент Охридски", във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", както и в Нов български университет. От 1993 до 1994 г. е ръководител на програмата „Приложно културознание в туризма“ в Нов български университет, а в периода 1998-1999 г. е ръководител на бакалавърска програма „Културен туризъм“ в същия университет.

Освен теренната работа и университетските курсове които ръководи, тя участва и в организирането на няколко международни изложби, които представят тракийското изкуство и култура – през 1960 г. в Париж, през 1964 г. в Есен и във Венеция през 1988 г.

Доц. д-р Мария Чичикова като автор или съавтор е публикувала над 100 студии и статии, 5 монографии върху проблемите на архитектурата и градоустройството на Севтополис, гробната архитектура и погребалните обичаи в Тракия, тракийската материална култура в българските земи. Голяма част от тези изследвания са публикувани в чуждестранни научни издания. Участвала е в множество научни форуми и конгреси по класическа археология. Тя е и член-кореспондент на Немския археологически институт.

Носител е на орден „Св. св. Кирил и Методий“ II степен, „Орден за заслуги към полската култура“, лауреат е на наградата „Александър Фол“ за принос в изследването на тракийската култура и нейното популяризиране за 2007 г., както и на множество други ордени и награди. Почетен гражданин е на Казанлък и Свищов.