Поредицата „Археологически открития и разкопки“ преминава към изцяло дигитална версия, разпространявана чрез сайта на НАИМ-БАН, като само единични печатни бройки ще бъдат предоставяни на библиотеки и други институции.

Предаването на статиите става в деня на отчитането на резултатите от разкопките пред съответната секция и комисия. Отчитащият предава на член на редколегията на АОР (или на секретаря на заседанието) статия за всяко едно от проведените теренни археологически проучвания, със съпътстващия илюстративен материал, на електронен носител, обозначени с името на ръководителя и името на археологическия обект. При непредадена в срок документация и непредставена статия за поредното издание на АОР, написано според изискванията на редколегията, съгласно решение на Съвета за теренни проучвания, няма да бъде издавано разрешение за теренно археологическо проучване.

Отчети за наблюдения, при които не са регистрирани археологически структури и находки, не се публикуват с пълен текст, а се включват в списък, който се публикува в края на последния раздел.

I. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ НАУЧНАТА ЧАСТ

Текстът се състои от две части: основна на български и резюме на английски език. Всяка част има заглавие и списък с авторите. Задължително е резюмето да съдържа в сбита форма основната информация от българския текст, както и споменаване на образите. Списъкът от цитирани в статията заглавия се изписва след българския текст, преди английския.

1. Заглавие. Задължително представя хронологическа информация и кратка идентификация на типа обект. Допуска се и допълнителна географска информация или данни за района на проучване. По изключение в някои случаи се допуска споменаването на годината на проучването. Всякакви други допълнителни данни не следва да са част от заглавието, а се поставят в началото на текста (напр. данни за УПИ, по кой проект се работи, по коя инфраструктура, година на проучването и т.н.).

2. Съдържание. Текстът задължително включва ясна и конкретна научна информация за използвана методика на работа, постигнати основни резултати и хронологията на разкопавания археологически обект или сектор, която да се основава на направените стратиграфски наблюдения. Задължително е наличието на минимум два образа. Максимално допустимият брой образи е пет, включително до две табла (виж по-долу II.3.). Подборът на представените образи (планове, стратиграфски разрези, снимки на ситуации, находки, табла и пр.) е по преценка на авторите. Препоръчително е да се публикуват план на проучените площи и структури, както и информативен стратиграфски разрез.

II. ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ

Имената на авторите се изписват под заглавието, с лично име и фамилия без съкращения (разгърнати). Броят на авторите следва да се ограничи до научния ръководител и евентуално зам.-ръководителя/-ите. Това са лицата, носещи отговорност за провеждането на теренното проучване, съобразно конкретното издадено разрешение. Изписването на други членове на екипа е неприемливо, освен по изключение, което изрично трябва да бъде обяснено от основните автори и подлежи на одобрение от редколегията.

1. Обем на текста. Допустимият брой знаци, включително интервалите, използваната литература, заглавието и авторите е минимум 3 000 и максимум 10 000 знака за основния текст на български език, както и минимум 1 000 и максимум 2 000 знака за резюмето на английски език. В случаи, когато се публикуват резултати от археологически наблюдения, при които са регистрирани находки или структури, както и при проведени археологически разкопки, при които не са открити запазени структури, изискваният обем на текста е от 1 000 до 2 000 знака на български език и до 500 знака резюме на английски език.

2. Форматиране. Текстът се предава в шрифт Times New Roman, като не е желателно прекаленото допълнително форматиране и стилизиране на текстовете (болд или курсив – виж по-долу II.8.), освен в случаите, когато това е наложително за коректното изобразяване на чужди езици, специални означения и символи.

3. Образи. При статии с обем 3 000 – 10 000 знака текст на български език образите са минимум два и максимум пет броя, включително до две табла, които трябва да бъдат предадени като отделни файлове, номерирани по реда на тяхното представяне в текста. Задължително е наличието на смислова обвързаност между изображенията и текста, както и задължително цитиране на образите в българския и английския текст. Не се приемат илюстрации, които са приложени (вмъкнати) в текстовите файлове (.doc или .rtf) или са предадени/обединени в PDF формат.

При представяне на археологически разкопки може да има следните видове изображения: снимки, графична документация, научни илюстрации и карти Таблата задължително трябва да са с размерите на цялото текстово поле на страница (169 х 249 мм). Подборът и разположението на отделните изображения в таблата е по преценка на авторите, но е задължително всички изображения да са ясни и при необходимост номерирани, с пояснения към всеки номер изнесени в текста под таблото, а не изписани в него.

При представяне на археологически теренни издирвания е препоръчително един от образите да представя обхванатата територия с нанесени на картата регистрираните обекти.

При съобщения за проведени археологически наблюдения, при които са регистрирани находки или структури, както и при проведени археологически разкопки, при които не са открити запазени структури (съобщения с обем 1 000 – 2 000 знака текст на български език) се допускат до два образа, като по преценка на авторите при липса на разкрити археологически останки съобщението може да е без илюстративен материал.

Размерът на образите ще бъде определен от графичния дизайнер, като таблата задължително заемат цяла страница. В печатното издание (отпечатвано за библиотечни и институционални нужди) изображенията ще бъдат чернобели. Задължително е всички образи да са детайлни, с възможност за намаляване на размера им и подходящи за чернобял печат. Минималната резолюция е 300 dpi, а допустими формати са: jpg, jpeg, tif, tiff. Илюстрациите се обозначават като „Обр.“ (с главна буква при самото изображение) и „обр.“ (с малка буква в текста) и съответно „Fig.“ и „fig.“ за английския текст. Всеки образ носи съответен номер, напр. „Обр. 1.“ и „Fig. 1.“ В текста се дават в скоби, съкратени и с малка буква (обр. 1) или (fig. 1) в английския текст. Конкретни изображения, включени в табло се посочват в текста на статията със съответния номер от таблото, напр. (обр. 2.3-5 ) или (fig. 3.1).

4. Текстове към образите (пояснителни текстове) – задължителни са и трябва да бъдат предадени като отделен текстов файл, на български и английски език. Препоръчително е обемни текстове към легенди, използвани в графичните образи (планове, стартиграфски разрези) да са част от текста към образа. Образи, съдържащи нечетими текстови легенди няма да се приемат.

5. Референции към ползваната литература. Референциите в текста се дават в скоби. Когато авторът е един се изписва фамилното име, годината на издаване, страниците (Петров 2008, 15). Когато авторите са двама, се изписват фамилиите на двамата автори, разделени със запетая, годината, страниците или изображенията (Петров, Иванов 2008, 45-48). Когато авторите са повече от двама се дава името на водещия автор и др. (за заглавия на кирилица) и et al. (за заглавия на латиница), например: (Петров и др. 2008, 45-47; Georgiev et al 2008, 34-45). Страниците на използваната литература се поставят след годината на изданието, отделени със запетая. Две и повече референции се разделят с ; (Петров, 2008, 2; Иванов, 2009, обр. 4).

При подредбата на литературата първо се представят заглавията на кирилица, след това на латиница и накрая – с друга азбука (напр. гръцка). Ако цитираните публикации на един автор носят различни години на издаване, те се подреждат по възходяща градация – от най-ранната към най-късната. Когато един автор е представен в определен шрифт с повече от една публикация за определена година, към годината на издаване без интервал се прибавят малки кирилски или съответно латински букви – а, б, в и т. н. или a, b, c и т. н.

Наименованията на периодичните издания не се съкращават.

Примери:

Бонев 1988: А. Бонев. Тракия и Егейския свят през втората половина на II хилядолетие пр. н. е. (Разкопки и проучвания, 20). София, 1988.

Велков 1956а: В. Велков. По някои проблеми на късноантичното село. – Исторически преглед, 1956, 5, 94-107.

Велков 1956б: В. Велков. Градът в Тракия и Дакия през късната античност (IV – VI в.). Проучвания и материали. София, 1956. Велков 1958: В. Велков. Към въпроса за езика и бита на траките през IV в. от н. е. – В: Изследвания в чест на акад. Д. Дечев. София, 1958, 731-741.

Георгиев, Ангелов 1952: Г. И. Георгиев, Н. Ангелов. Разкопки на селищната могила до Русе през 1948-1949 г. – Известия на Археологическия институт, 18, 1952, 119-194.

6. Съкращения. В текста (включително в заглавието и авторите) не се допускат съкращения, с изключение на общоприетите за българския език и специализираната археологическа литература, описани по-долу в инструкциите. Когато в текста се дават имена, личното име е съкратено.

ü Съкращения на мерните единици от международната сиsтема SI. Изписват се без точка и на кирилица, и на латиница: мм / mm (милиметър), см / cm (сантиметър), м / m (метър), км / km (километър), г / g (грам), кг / kg (килограм), л / l (литър); както и: кв. м / м²(квадратен метър), кв. км / km² (квадратен километър) и др.;

ü Изписването на векове се съкращава, като в българския текст са с латински цифри, а в английския текст с арабски: I – III в. или 2^nd – 6^th c.;

Допустими съкращения:

РБЕ – ранна бронзова епоха

СБЕ – средна бронзова епоха

КБЕ – късна бронзова епоха

РЖЕ – ранна желязна епоха

КЖЕ – късна желязна епоха

ПБЦ – Първо българско царство

ПБД – Първа българска държава

ВБЦ – Второ българско царство

ВБД – Втора българска държава

АМ – Септември – Археологически музей – Септември

НАМ – Национален археологически музей, НАМ – София

ИМ – Исторически музей, напр.: ИМ – Батак

РИМ – Регионален исторически музей, напр.: РИМ – Бургас

НИМ – Национален исторически музей, напр. НИМ – София

Министерства, институции, университети: МК, МРРБ, НБУ, ПУ „Паисий Хилендарски“, СУ „Св. Климент Охридски, ЦДА, НАИМ – БАН

АКБ – Археологическа карта на България

АИС АКБ – Автоматизирана информационна система на АКБ

УПИ – урегулиран поземлен имот

АПИ – Агенция „Пътна инфраструктура“

НКЖИ – Национална компания „Железопътна инфраструктура“

АМ – автомагистрала

Други съкращения:

пр. Хр. – преди Христа

сл. Хр. – след Христа

пр. н. е. – преди новата ера

г. – година

в. – век

И – изток

З – запад С – север Ю – юг

И – З / изток – запад, С – Ю / север – юг (при означаване на отношения между понятия и обекти се изписват с дълго тире с интервали)

СИ – североизток, СЗ – северозапад, ЮИ – югоизток, ЮЗ – югозапад (-ен, -на -но)

н. в. – надморска височина

дка – декар

ха – хектар

р. – река

м. – местност

с. – село

гр. – град

общ. – община

обл. – област

т. нар. – така наречен

т. н. – така нататък

т.e. – тоест

др. – други

д-р – доктор

гл. ас. – главен асистент

доц. – доцент

проф. – професор

Съкращения на английски език:

E – east, W – west, N – north, S – south

7. Използване на символи

ü За номер (№): яма № 1, гробове № 5 – 30 (единичен символ, интервал, стойност);

ü За процент (%): 1,5 % (стойност, интервал, символ);

ü За градус (°):

• За температурни величини: 100 °C, 212 °F (стойност, интервал, градусен символ, обозначение с латинска буква за съответната скала – C (Целзий), F (Фаренхайт);
• За географски координати: 43°08'48" с. ш., 26°48'45" и. д. / 43°08'48" N, 26°48'45" E.

8. Допълнителни пояснения

ü Използване на метрични символи: за размери под 10 см се използва сантиметър като основа, например: 3 см, 9 см. За размери над 9 см се използва метър, като основа, например: 0,10 м, 0,50 м, 100 м (за български със запетая, а за английски с точка 0,10 м / 0.10 m). За размери над 999 м се използва километър като основа, например 1,11 км;

ü Изписване на съотношение между величини: 1:5000, 1:2 500 000;

ü Изписване на дати и срокове: 1.01.2008 – 31.12.2010 г.;

ü Курсив и удебеляване (болдиране) – пасажи в текста не се удебеляват и не се дават в курсив, с изключение на курсив – при термини, удебеляване – при изреждане на сектори, квадрати и т.н., напр.: decumanus, Квадрат 1;

ü „Ударено и“ се предава с ѝ (shift + й/x), а не с й;

ü За означаване на десетични дроби в българския текст се използва запетая: 1,5; 1,05; 20,5, а в английския текст – точка (1.5; 1.05; 20.5);

ü Кавички: за българския текст са в стил „долу-горе“ по следния начин: „Костур“; за английския текст са само „горе“, напр. “Salmon”. Употребата на кавички за ограждане на букви, буквени съкращения и цифри не се препоръчва;

ü Непунктуационно използване на тире (–): в тези случаи тирето (за разлика от дефиса съединителната чертица) се изписва с интервал преди и след него, и се употребява при означаване на приблизителност или разстояние във времето и пространството. Примери: 5-6 г., 681-1018 г., IV – VI в., 70 – 80-те г., 2,50 – 3 м и др.;

ü Съединителна чертица (дефис) се използва при изписване на двойни лични и фамилни имена и на съставни географски имена: Константин-Кирил Философ, А. Теодоров-Балан, Австро-Унгария; при полуслято изписване на сложни думи: черно-бял, сто-двеста, горе-долу; При изписване на сложни думи, чиято първа част е числително име, означено с цифра: 5-дневен, 100-годишнина; при изписване на сложни думи, чиято първа част е означена с буква: П-образен; при изписване на две и повече сложни думи, които имат еднаква втора основа, изпусната при първата (първите) дума (думи): централно- и източноевропейски, едно-, дву- и триетажни сгради.

Всички изисквания са съобразени с изданието на Института за български език при БАН

„Проф. Любомир Андрейчин“: Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила. София, Просвета, 2011.