BG / EN
Начало » Контакти » Азбучен лист на служителите » проф. д.и.н. Станислав Станилов
проф. д.и.н. Станислав Станилов

Адрес: Национален археологически институт с музей – БАН, ул. „Съборна” 2, София 1000

Професионален опит

От 2003 Старши научен сътрудник І ст.

1987 - 2003 Старши научен сътрудник ІІ ст.

1979 - 1987 научен сътрудник І ст., Национален археологически институт с музей – БАН

1976 - 1979 Музей за история на София, уредник, научен сътрудник ІІ ст.

1969 - 1972 Окръжен исторически музей – Шумен, уредник в отдел Археология


Образование и допълнителна квалификация

2002 доктор на историческите науки

1976 Кандидат на историческите науки (доктор по история)

1972 - 1975 аспирант, Археологически институт с музей при БАН

1968 Висше образование ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, Исторически факултет

1961 средно образование Априловска гимназия – Габрово


Организационен опит

Ръководител на Секция за средновековна археология в Археологически институт с музей – Българска академия на науките.


Чужди езици

Немски, руски – писмено и говоримо


Технически умения

Компютърна грамотност – WORD for WINDOUS


Сфера на научните интереси

Археология на средните векове (VІІ-ХІ в); инфраструктура на селища и градове; фортификация; жилища; некрополи; приложно изкуство (художествени занаяти) – художествен метал, художествена (архитектурна и трапезна) керамика.


Археологически разкопки и проекти

От 2002 Плиска – Дворци и подземни комуникации”, ръководител (заедно с Рашо Рашев). Разкопки във Вътрешния град на първата българска сталица Плиска (Национален историко-археологически резерват Плиска)

От 1997 “Плиска-Запад”, ръководител (заедно с Рашо Рашев). Разкопки на поминални съоръжения западно от Външния град на първата българска столица Плиска


Научни публикации

Разкопки на левия бряг на Тича в Преслав. – ИНМШ, V, 1969, 57-76, (в съавторство с Тотю Тотев).

Ранносредновековен некропол в град Търговище. – Векове, 1975, 5, 73-77.

Проучвания върху етническия състав на населението на Първата българска държава. – Археология, 1976, 2, 10-22.

4. За материалната култура на прабългарите на юг от Дунава. – Векове, 1976, 6. с. 30-39.

И. П.Русанова. Славянские древности VI-VII вв. – Векове, 1978, 2, 91-92.

Ранносредновековни жилища в Средец. – Археология, 1979, 1, 56-64, (в съавторство с Магдалина Станчева).

Сиво-лъскавата керамика от Манастира в Преслав. – Векове, 1979, 2, 55-57.

Към въпроса за заселването на прабългарите на юг от Дунава. – Плиска-Преслав 2, С., 1981, с.53-57.

Семантика на изображението лък и стрела в Първата българска държава. – Археология, 1981, 1-2, 28-85.

Л. Дончева-Петкова. Знаци върху археологически паметници от ранносредновековна България. С., 1980. – Археология, 1981, 1-2, 116-117.

Д. Овчаров, Т.Тотев. Стари български столици. Плиска – Велики Преслав – Търновград. С., 1980. – Археология, 1981, 3, 66-68.

Кладенци – ранносредновековно българско селище. Варна, 1981, (в съавторство с проф.Станчо Ваклинов). 86 с.

Езически центрове в Първото българско царство. В България 1300, Том 2, С., 1982, 124-134.

Средновековно езическо светилище в развалините на Монтана. – Археология, 1983, 3, (в съавторство с Георги Александров), 40-52.

Книгата на Николай Хайтов “Последните мигове и гробът на Васил Левски” в Секцията за средновековна археология на Археологическия институт при БАН. – Векове, 1983, 6, 77-79.

Ранносредновековeн некропол при гр. Вълчедръм, Михайловградски окръг. – Векове, 1983, 5, 56-59 (в съавторство с Георги Александров).

С.Плетнева. Кочевники средневековья. М., 1982. – Векове, 1983, 4, 86-88.

Margarita Vaklinova. Mittelalterliche Schmuckstucke aus Bulgarien. Septemvri – Verlag, Sofia, 1981. – Векове, 1984, 1, 93-94.

Селища и аули. Някои въпроси за преселването и усядането на прабългарите на Долния Дунав – VII-VIII в. – Сборник в памет на проф. Станчо Ваклинов, С., 1984, с.100-105.

Бронзово огниво от с.Якимово, Михайловградски окръг. – Археология, 1984, 2-3, 103-198.

Zd.Vana. Die Welt der Alten Slawen. Praha, 1983. – Археология, 1984, 3, 131-133.

За връзката между символиката на числата през ранното средновековие и в българската народна култура. – Сборник Преслав 3, Варна, 1985. с.124-135.

Ст.Ваклинов, М.Ваклинова. Съкровището от Надь сент Миклош. С., 1983. – Археология, 1985, 1, 64.

Старобългарски амулет от Болград. – Археология, 1985, 3, 42-45.

Старобългарското укрепено селище при с Хума, Разградски окръг. Битови съоръжения. Керамика. Находки. – РП, ХVII, С., 1987, 76 с.

Второ допълнено и преработено… – Векове, 1987, 5, 54-61.

Le rite funeraire paien dans le Dobrudza du Nord et “la culture Dridu”. – Dobrudza. Etudes ethno-cultureles. Sofia, 1987, 36-48.

Още за аулите в средновековна България. – Исторически преглед, 1988, кн. 2, 88-90.

Раннесредневековый могильник в с.Ножарево, Силистренский округ. Проблеми на прабългарската история и култура. С., 1989, (в съавторство с Р.Рашев), 214-220.

Ж.Въжарова. Средновековното селище при с.Гарван, Силистренски окръг VI-ХI в. София, 1986. – Археология, 1989, 2, 62-65.

С.Плетнева. На славяно-хазарском пограничье. М., 1989. – Археология, 1991, 1,

Към въпроса за хронологията и типологията на някои старобългарски ремъчни украси. – Векове, 1990, 3, 88-94.

Старобългарски ремъчни украси от Националния археологически музей. – РП, ХХII, С., 1991, 70 с.

Паметници на металопластиката от VIII-IХ в. в България. – Проблеми на прабългарската история и култура. Том II, С., 1991, 181-196.

Проучване на селището югоизточно от Вътрешния град на Плиска. – Проблеми на прабългарската история и култура. Том II, С., 1991, (в съавторство с Я.Димитров и И.Янкулов), 181-187.

Старобългарски ремъчни украси с правоъгълна форма. – Сборник в чест на акад. Димитър Ангелов. С., 1992. с.177-189.

Сребърни украси за колан от Шуменския музей. Археология, – 1992, 3,с.43-53, (в съавторство с Георги Атанасов).

Към въпроса за пръстена от Мътница. – Годишник на Народния музей, VIII. София, 1992. 223-242.

Старобългарските амулети-кончета. – Плиска-Преслав, 5, Шумен, 1992, с.239-245.

Железни огнива от Мадара и Кюлевча. – Мадара III, Шумен, 1992, 169-176.

Сребърни украси за конска сбруя от Преслав. – Годишник на Софийския университет “Св.Климент Охридски”. Център за славяно-византийски проучвания “Иван Дуйчев”, Том 84-85 (4), С., 1992, 47-51.

Костена пластина от Одърци. – ИНМВ, 27, 1991, 64-71.

Х. Тодорова. Дуранкулак. Том 1. София, 1989. – Археология, 1992, 1, 57-59.

Произход и значение на един орнаментален мотив в ранносредновековната металопластика. Проблеми на изкуството, 1992, 2, 48-53.

А. Айбабин. Хронология могильников Крыма позднеримского и раннесредневекового времени. Симферопол, 1990. – Археология, 1993, 2-3, 58-59.

Преславското съкровище и произходът на старобългарската металопластика. – Преслав, 5, 1993, с.138-164.

Две групи старобългарски ремъчни украси от Североизточна България. – Плиска-Преслав, 6, С.,1993, с.153-163.

Меден пръстен за шпора от Националния aрхеологически музей. Годишник на Народния музей – София, IХ, 1993, 107-110.

Мраморен капител от базиликата в Стамбол Йолу. – Плиска – Преслав, 6, С., 1993, 116-119 (в съавторство с Тотю Тотев).

Ажурен медалион от музея на Втората българска държава във Велико Търново. – Приноси към българската археология. Том II, С., 1993, с.102-107.

Още веднъж за чашата на жупана Сивин от Преслав. – Историко-археологически изследвания. В памет на проф.Станчо Ваклинов. Велико Търново, 1994, с.87-96.

Българската монархия през средните векове. Варна, 1994, (200 с.).

Метални гарнитури за ремъци и облекло от Дворците във Велики Преслав. – Плиска-Преслав 7, Шумен, 1995, 111-135.

Гарнитури за ремък от Вътрешния град на Преслав. – 1100 години Велики Преслав, Шумен, 1995, 161-171.

Хипотезата за Тангра и Мадарския конник. – Годишник на департамент археология. Том II-III, София, 1996, 270-279.

Л. Клейн. Феномен советской археологии. Санкт-Петербург. 1993. – Археология, 1996, 4, 68-72.

Памятники аварского типа в староболгарской культуре. – Проблеми на прабългарската история и култура 3, Шумен, 1997, 186-232.

Антропоморфни езически изображения от IХ-ХI в. в България и проблемът със славянските божества. – Проблемы славянской археологии. Том 1, Труды VI Международного Конгресса славянской археологии. Москва, 1997, 375-381.

Венчелистният стил в художествения метал на Първото българско царство. Проблеми на изкуството, 1998, 4, 3-11.

Kenotapf für einen Herscher bei der ersten bulgarischen Hauptstad Plisкa. – Das Altertu. Berlin, 1998, Vol.44, 65-70.(в съавторство с Рашо Рашев).

Георги Александров. История на Монтана-Кутловица и района. Монтана, 1994, 203 с., 48 образа. Археология, 1998, 1-2. 84-86.

Металните украси за колани и някои проблеми на старобългарката култура. Археология, 1-2, 1999. 77-84.

Ранният тип жилища в селището югоизточно от Вътрешния град на Плиска. Zwieschen Byzanz und Abendland. Pliska, der ostliche Balkanraum und Europa im Spiegel der Frühmittelalterachäologie. Frankfurt am Main, 1999, 41-46 (в съавторство с Янко Димитров).

Нов опит за концепиране на изкуството в старобългарската култура VII-Х в. – Старобългаристика, 1999, 2, 112-115.

Ж. Аладжов. Паметници на прабългарското изкуство. С., Университетско издателство. “Св. Климент Охридски”. Старини. Списание за балканска археология, 1999, 2, 89-90.

П. С. Цветков. Славяни ли са българите? ТАНГА-ТаНакРа Общобългарска фондация. С., 1998, Археология, 1999, 1-2, 116-118.

Старобългарски гарнитури за оръжие от Североизточна България. – Археологически вести, 1. 1999, 33-40.

Накрайниците за колани с петлици и проблемът за производството на художествен метал в езическа България. – Плиска-Преслав, 8, 2000, 172-178.

Старобългарски пръстени с отворена халка. – Годишник на Департамент Археология – НБУ/НАИМ. IV-V, 2000, София, 312-318.

Българската археология през последното десетилетие на ХХ в. Средновековна археология. – Археология, ХLII, 2001, 3-4, 95-99.

Художественият метал на езическа България VII-IХ в, София, 2001, (автореферат на дисертация за присъждане на научната степен доктор на науките), 35 с.

Славяните в Първото царство. Варна, 1986 (първо издание), София, 2002, в (второ допълнено и преработено издание), 120 с.

F. Daim (Herausgeber). Die Awaren am Rand der byzantinischen Welt. Studien zu Diplomatie, Handel und Technologietransfer im Frühmittelalter. Innsbruk, 2000. – Археология, 2002, кн.1, 71-73.

Гарнитурата от Ветрен. – В Studia protobulgarica et medievalia Europensia. В чест на проф. В. Бешевлиев. Велико Търново, 2003, 204-213.

Тезата за лицевия образ и паметниците на художествения метал на Долния Дунав. – В Сборник по случай 80-годишнината от рождението на проф. Станчо Ваклинов. Велико Търново, 2004 (под печат) (12 м.с.).

Две бронзови полусфери от фонда на Националния исторически музей. – В Традиции и приемственост в България през средновековието. Сборник в чест на проф. д-р Йордан Андреев. Велико Търново, 2003, с 34-31.

Хазарската теза. Проблеми на въведението в темата. – Българи и хазари. София, 2002, 74-98.

Апликация за каролингски меч от Шуменския музей. – Приноси към българската археология, том III-IV, София, 2002 (под печат).

Средновековни стремена от Врачанско. – В Сборник в чест на проф. Георги Бакалов. София, 2004, 151-158.

Принос към проучването на преславската рисувана керамика. – В Сборник Преслав 6, Шумен, 2004, 184-195.

Художественият метал на българското ханство на Дунав VІІ-ІХ в. Опит за емпирично изследване. София, 2005 / Die Metallkunst des Bulgarenkhanats der Donau 7.-9. Jh. Versuch einer emprischen Untersuchung. Sofia, 2005.


Участие в редколегии

От 2004 Главен редактор на Известия на Археологическия институт


Членство в научни организации

Съюз на учените в България.

Национален комитет на византинистите и медиавистите в България.



Тракология 2017 / Thracology 2017


Издания
Интердисциплинарни изследвания
© 2017 Национален археологически институт с музей при БАН | Уеб дизайн