BG / EN
доц. д-р Павел Георгиев

Адрес: Филиал на НАИМ - БАН, ул. Генерал Тошев 4, 9701 Шумен
Телефон: +359 54 44 129

Професионален опит

От 2003 ръководител на Филиал в гр. Шумен, Национален археологически институт с музей – БАН

От 2003 преподавател по История на България – І част (Средновековие) във Варненския свободен университет

2002 доцент по История на България – І част (Средновековие), ШУ “Епископ Константин Преславски”

1991 - 2001 преподавател по Обща археология в ШУ “Епископ Константин Преславски”

От 1990 старши научен сътрудник, НАИМ-БАН

1973 - 1975 специалист-археолог в Археологическа база-музей при БАН във Велики Преслав


Образование и допълнителна квалификация

1982 кандидат на историческите науки (доктор по история), НАИМ-БАН

1970 висше образование, специалност история, ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”


Организационен опит

От 2003 ръководител на Филиала на НАИМ в Шумен

1995 - 1997 заместник-ректор на ШУ “Епископ Константин Преславски”


Чужди езици

Руски и френски език (писмено и говоримо)


Технически умения

Работа с компютър


Сфера на научните интереси

ранносредновековна археология и история в България, Балканите и Византия градоустройство и фортификация, църковна, манастирска и дворцова архитектура, епиграфика, сфрагистика; политическа и църковна история на България и др.)


Археологически разкопки и проекти

1973 - 1980 манастир при Голямата базилика в Плиска

1979 - 1989 манастир при с. Равна, Провадийско

1986 - 1989 манастир при с. Черноглавци, Шуменско

1977 - 1980 Дворцов комплекс в Плиска

От 1993 Вътрешен град в Плиска (след 1982); Външен град на Плиска


Научни публикации

Знак-идеограма от Плиска.- Векове, 1978, 1, 65-69.

Глинен съд с изображения на орли и знак от Плиска.- Археология, 1978, 3, 30-39.

Eine Zweisprachige Grabinschrift aus Pliska.- Palaeobulgarica, 1978, 3, 32-43.

Две църкви от Преслав. – Плиска-Преслав, 1, 1979, 18-31 (в съавторство с Т. Тотев).

Керамична статуетка от Преслав.- Векове, 1979, 2, 69-73.

Раносредновековно селище в района на Голямата базилика в Плиска.- Плиска-Преслав, 2, 1980, 190-197.

Към въпроса за градоустройството на аулите от ІХ в.- Средновековният български град. Сборник на БИД. София, 1980, 99-106.

Нови данни за облика на някои манастири от Плиска и Преслав.- В Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Иван Дуйчев. София, 1980, 130-136 (в съавторство с Т.Тотев).

Старобългарски писала от Плиска и Преслав.- Археология, 1980, 3, 43-50.

Au sujet de l`interpretation des sceaux de plomb de l`archеvêque George de Bulgarie.- Études balkaniques, 1980, 3, 120-129.

За един надгробен надпис от Плиска.- Старобългаристика, 1981, 1, 88-93.

Приемственост между най-старите монументални строежи в Плиска.- Славяни и прабългари. Материали от І международен конгрес по българистика. София, 1981, 106-121.

Двуделна баня от Дворцовия комплекс в Плиска.- МПК, 1981, 4, 28-34.

К вопросу о древнерусских банях.- СА, 1981, 1, 100-108.

Плиска. Пътеводител. София, 1982, 31 с.

За първоначалното седалище на българската архиепископия.- Средновековна България и Черноморието. Варна, 1982, 67-78.

Параклисът при Голямата базилика в Плиска.- Археология, 1982, 2, 13-27 (в съавторство с Т. Смядовски).

Атриумът на Голямата базилика в Плиска.- МПК, 1982, 3-4, 54-62.

Плиска-първи християнски култов център в средновековна България.- България 1300. Институции и държавна традиция, ІІ. София, 1982, 245-254.

Au sujet de la localisation de la forteresse de Moundraga.- Bulgarian Historical Rewiew, 1982, 3, 62-69.

Ранносредновековни български бани VІІІ-Х в. Автореферат на кандидатска дисертация. София, 1982, 21 с.


Манастирска баня в Преслав.- В Преслав, 3. С., 1983, 81-91.

Земната основа на Плиска.- МПК, 1983, 4, 22-25 (в съавторство с Д. Евстатиев и Р. Рашев).

Строителната история на Малкия дворец в Плиска.- Сборник в памет на проф. Ст.Ваклинов. София, 1984, 140-152.

Изображение на четирилико славянско божество от Преслав.- Археология, 1984, 1, 16-29.

Манастирската църква при с. Равна, Провадийско.- ИНМВ, 21(36), 1985, 71-98.

Дворцовата църква в Плиска и църковното строителство във връзка с покръстването (864-870).- Векове, 1985, 3, 54-61.

Находка от “викингско” време.- МПК, 1986, 3, 19-23.

Новооткрит печат на княз Симеон.- МПК, 1986, 4, 13-15.

Някои особености в развитието на монументалното строителство VІІІ-ІХ в. в Плиска.- Българските земи в древността. България през Средновековието. Втори международен конгрес по българистика. Доклади, 6. София, 1987, 407-419.

Кой е Тудор черноризец Доксов? (Към въпроса за българската патронимия през средновековието).- Старобългарска литература, 20, 1987, 87-94.

L`organisation religieuse dans les terres bulgares du nord-est aprés l`an 971.- In Dobrudza. Études éthno-culturelles. Sofia, 1987, 146-158.

За началото на славянската просветна и книжовна дейност в България (886-893).- Кирило-Методиевски студии, 4, 1987, 291-303.

L`Église bulgare à la fin du Xe et au débout de XIe siécle.- Miscelanea bulgarica, 5 Das Christientum in Bulgarien. Wien, 1987, 241-246.

Церковное строительство в Болгарии во второй половине ІХ века.- Труды Пятого Международного конгресса славянской археологии, ІІІ, 2а. Москва, 1987, 63-75.

Encore sur l`origine du mot KOMENTON.- Études balkaniques, 1988, 2, 87-92.

Княжеският печат на Симеон от Силистра.- Нумизматика, 1988, 2, 26-30.

Дипломатически и търговски знаци-печати във Византия и славянските страни.- ГСУ, Научен център за славяно-византийски проучвания “Академик Иван Дуйчев”, 82 (2), 1988, 21-32.

Византийски търговски знак-печат от Х век в Преслав.- Археология, 1989, 1, 41-47.

Големият езически храм в Плиска.- Проблеми на прабългарската история и култура,1, 1989, 338-354.

Първобългарският надпис от Филипи в нова светлина.- Исторически преглед, 1990, 3, 55-67.

Оловни печати от манастира при с. Равна, Провадийско.- ИНМВ, 26(41), 1990, 103-109.

Отново за първобългарския надпис от Външния град на Плиска (Към изучаване на прабългарската религия).-Археология, 1991, 1, 38-43.

Прабългарска култова церемония върху рисунка-графит с надписи от Плиска (по времето на хан Маламир(831-836).- Проблеми на прабългарската история и култура, 2, 1991, 198-208.

Титлата и функцията на българския престолонаследник и въпросът за престолонаследието при цар Симеон (893-927).- Исторически преглед, 1992, 8-9, 3-12.

Керамичните розети от Преслав.- ГНАМ, VІІІ, 1992, 255-259.

Дешифриране на загадъчния надпис от Плиска.- Приноси към българската археология, І. София, 1992, 107-112.

За произхода на името Мадара.- Мадара, ІІІ, 1992, 83-91.

Водоснабдяване и канализация в Дворцовия център на Плиска.- Плиска-Преслав, 5, 1992, 77-104.

За култа към св. Пантелеймон в българските земи през средновековието.- Международна здравна фондация “Св. Пантелеймон”. Велико Търново, 1992, 45-52.

За столица Преспа след Йордан Иванов.- ИИМ в Кюстендил, ІV, 1992, 289-299.

Историята на Равненския манастир.- Епохи, 1993, 2, 57-68.

Неизползувано сведение за статута на Славиниите във Византия в началото на ІХ в.- Studia protobulgarica et mediaevalia Europensia. В чест на проф. В.Бешевлиев. Велико Търново, 1993, 59-62.

Класификация и характер на гробничните постройки и съоръжения от Преслав.- Преслав, 4, 1993, 79-107.

Златната църква в Преслав.- Преслав, 5, 1993, 7-25.

Рядък хирургически инструмент.- Археология, 1993, 2, 47-53.

Разкопки в Голямата базилика в Плиска през 1978 и 1979 г.- Плиска-Преслав, 6, 1993, 49-68.

Некрополът при Кръглата църква в Преслав (разкопки 1969-1973 г.).- Плиска-Преслав, 6, 1993, 164-178 (в съавторство с Т. Михайлова).

Опит за установяване на числеността и социалната организация на населението в Шумен през ХІІІ-ХІV в.- ИИМШ, 8, 1993, 71-82.

Титлата “ПРОТОТРОNЪ” в българската църковна йерархия.- ИИМШ, 8. Шумен, 1993, 285-293.

Мартириумът в Плиска и началото на християнството в България. София, 1993, 140 с.

Археологическо свидетелство за старобългарския литургичен ритуал.- Историко-археологически изследвания. В памет на проф. Станчо Ваклинов. В. Търново, 1994, 107-113.

Хронологически проучвания върху датирания надпис от Равна.- Сборник в чест на акад. Д. Ангелов. София, 1994, 273-280.

Археологическа следа от книжовната дейност на Константин Преславски в Плиска.- Епископ Константинови четения, 1, 1994, 17-27.

The title of прототронъ in Bulgarian ecclesiastical hierarchy.- Études balkaniques, 1994, 2, 112-116.

La signification historique et architecturale de l`église près de Ravna.- La culture matérielle et l`art dans les terres bulgares VIe-XVIIe s.(= Bulletin de l`Institute d`archéologie, XXXVIII). Sofia, 1995, 48-58.

Богоспасеният град Велики Преслав.- 1100 години Велики Преслав, 1, 1995, 87-102.

Манастирът при Голямата базилика в Плиска-средище на просветна и книжовна дейност през ІХ-Х в.- Преславска книжовна школа, 1, 1995, 332-337.

Нов прочит на гръкоезичния надпис от Външния град на Плиска.- Плиска-Преслав, 7, 1995, 23-26.

The Bronze Rozette from Pliska (on decoding the runic inscriptions in Bulgaria).- ΣΤΕΦΑΝΟΣ. Studia byzantina ac slavica Vl. Vavrínek (=Byzantinoslavica, LVI), 1995, 547-555.

Диадемата от Преславското златно съкровище.- Бог и цар в българската история. Пловдив, 1996, 78-85.

Дешифриране на загадъчния надпис ПЕМТЕ със знак от Преслав.- Медиевистични изследвания. В памет на Пею Димитров. Шумен, 1996, 294-302.

За един рунически надпис от Мурфатлар.- Епископ Константинови четения, 2, 1996, 188-193.

За произхода и семантиката на знака ипсилон в раннобългарската култура.- Българите в Северното Причерноморие. Изследвания и материали, 5, 1996, 89-100.

Бележки за култа към св. Климент в Охрид.- Епископ Константинови четения, 3, 1996, 22-33.

Дървеният орелеф на св. Климент Охридски-предназначение и история.- ГНАМ, Х, 1997, 301-318.

За семантиката на сарматските знаци в Северното Причерноморие.- Българите в Северното Причерноморие. Изследвания и материали, 6, 1997, 45-65.

Методологически основи в дешифрирането на руническото писмо в средновековна България.- Трудове на катедрите по История и Богословие при ШУ, 1, 1997, 67-74.

За характера на руническото писмо в средновековна България.- Проблеми на прабългарската история и култура, 3, 1997, 96-109.

Кръглата дървена постройка в Плиска (Принос за изучаване на българския дворцов церемониал от началото на ІХ в.).- Проблеми на прабългарската история и култура, 3, 1997, 296-312.

За граничните колони в района на Солун по времето на княз Симеон.- Общото и специфичното в балканските култури до края на ХІХ в. Сборник в чест на 70-годишнината на проф. В.Тъпкова-Заимова. София, 1997, 98-106.

Au sujet de l`interpretation des sceaux byzantins d`empereurs du IXe-Xe s. á Drastar et Dobrudja.- In Numismatic and Sphragistic Contribution to Ancient and Medieval History of Dobroudja (=Добруджа, 12, 1995), 186-189.

Плиска. Пътеводител. Шумен, 1998 (второ изд.), (в съавт. с Р. Рашев).

Първият български архиепископ.- Преславска книжовна школа, 3, 1998, 129-138.

Личността на архиепископ Йосиф-Стефан.- Трудове на катедрите по История и Богословие при ШУ, 2, 1998, 47-55.

Религия и ритуал в съкровището от Надь сент Миклош.- Религия и изкуство в културната традиция на Европа. София, 1999, 90-101.

Оловни печати с рунически знаци.- Нумизматика и сфрагистика, 1999, 1, 81-90.

Българо-византийската граница при хан Омуртаг и Еркесията.- Археологически и исторически проучвания в Новозагорско. София, 1999, 131-140.

Въпроси из историята на Охридската архиепископия България през 30-те и 40-те години на ХІІІ в.- Светогорска обител Зограф, 3, 1999, 167-175.

ΙΣ ΤΗΣ ΠΛΣΚΑΣ ΤΟΝ ΚΑΝΠΟΝ. Градът Плисков.- Трудове на катедрите по история и богословие при ШУ, 3, 1999, 12-31.

Периодизация и хронология на живота и строителството в района на Голямата базилика в Плиска.- Zwischen Byzanz und Abendland Pliska, der östliche Balkanraum und Europa im Spiegel der Frühmittelalterarchäologie. Frankfurt am Main, 1999, 57-60.

За един международен договор от средата на ІХ в.- Договори, хора, съдби. Варна, 2000, 25-37.

Сто години Абоба-Плиска.- Културната интеграция между чехи и българи в европейската традиция. София, 2000, 152-163.

Землените укрепления на Абоба-Плиска.- Плиска-Преслав, 8. Шумен, 2000, 19-30.

Селищната структура на Абоба-Плиска.- Археология, 2000, 3-4, 16-30.

Плискова-Плисков и прабългарите в Източното Приазовие и Северното Причерноморие.- Българите в Северното Причерноморие, 7, 2000, 43-60.

Статуетката-ключ от Плиска.- Старини, 2000, 1, 79-86.

Коронацията на Симеон през 913 г.- Исторически преглед, 2001, 1-2, 3-20.

Мъченическият култ към Енравота съмнения и историческа реалност.- Златоструй, 5. Шумен, 2001, 7-15.

The Shoumen Plate – A Monument of Medieval Christian Gnosticism.- Archaeologia Bulgarica, 2001, 3, 45-55.

Кръстовидната постройка и манастирът “Тузлалъка” край столица Преслав.- Археология, 2001, 1-2, 117-124.

Християнските храмове в Плиска – топография и функция.- Християнската идея в историята и културата на Европа. София, 2001, 84-100.

Българо-сръбският договор от средата на ІХ в.- България, българите и техните съседи през вековете. Изследвания в памет на доц. Хр. Коларов. В. Търново, 2001, 91-104.

Началото на кръстокуполното строителство в България.- Преславска книжовна школа, 5 (=Изследвания в чест на 70 годишнината на проф. д-р Тотю Тотев), 2001, 59-75.

Архиепископията-манастир в Плиска. София, 2001, 234 с. (в съавторство със Ст. Витлянов).

Столицата на хан Кубрат.- Трудове на катедрите по история и богословие при ШУ, 4, 2001, 17-39.

За хронологията и характера на дървеното строителство в Плиска.- ИИМШ, 10, 2002, 73-85.

Печат – цилиндър от Плиска.- Археология, 2002, 1, 63-68 (в съавт. с Ж. Аладжов).

Асеневци в Плиска.- Сборник в чест на проф. Д. Овчаров. В. Търново, 2002, 87-92.

Отново за кръстовидната сграда в Тузлалъка край Велики Преслав.- Археология, 2002, 1, 69-70.

За надписа от 1142 г. в Плиска.- Минало, 2002, 2, 14-18.

Базиликата Гебе клисе и въпросът за връзките между България и Рим в края на ІХ в.- Преславска книжовна школа, 6, 2002, 44-57.

За Марцианопол през ранното средновековие.- Jubilaeus, V. Сборник в чест на проф. М. Тачева. София, 2002, 94-100.

Раждането на столица Абоба-Плиска.- ΠΟΛΥΧΡΟΝΙΑ. Сборник в чест на проф. Ив. Божилов. София, 2002, 63-77.

За мястото на първоначалното заселище на прабългарите при Дурусторум-Доростол.- Добруджа, 20, 2002, 66-79.

Името Карвуна и прабългарите.- Старобългаристика, 2002, 2, 70-82.

Une contribution complémentaire à l`inscription-graffiti protobulgare de Plisca.- BHR, 2002, 1-2, 3-12.

Мъченическият култ към Енравота критицизъм, хиперкритицизъм и реалност.- ГСУ, Център за славяно-византийски проучвания, 91 (10), 2001, 79-91.

Отново за археологията на дървения анабатрон в Плиска (стратиграфски и хронологически бележки).- Археология, 2002, 4, 49-56.

Бележки за Аспаруховия вал при Одесос-Варна.- ИНМВ, 34-35 (49-50), 1998, 1999, 167-182.

За столицата на Аспарухова България.- Исторически преглед, 2002, 5-6, 208-227.

Надписът “Делян бан” от Плиска.- Оръжие и снаряжение през късната античност и средновековието ІV-ХV в. (Acta Musei Varnensis, І). Варна, 2002, 109-118.

Изтокът на Абоба-Плиска.- Плиска-Преслав, 9, 2003, 168-180.

Църквите в Тузлалъка – анализ на данните.- Преслав, 6, 2004, 107-125.

Разкопки на базиликата “Гебе клисе” във Велики Преслав през 1995 г.- Преслав, 6, 2004, 76-90 ( в съавторство с Я. Димитров).

За произхода на името Търново и ранната история на града.- Юбилеен сборник в чест на проф. Йордан Йорданов. В. Търново, 2003, 15-22.

Периодизация на дървеното строителство в Плиска.- Традиции и приемственост на Балканския полуостров през средновековието. Юбилеен сборник в чест на проф. Йордан Андреев. В. Търново, 2003, 83-93.

Началото на Абоба-Плиска.- Studia protobulgarica et medievalia Europensia. В чест на проф. Веселин Бешевлиев. София, 2003, 175-182.

Плиска.- Кирило-Методиева енциклопедия, 3. София, 2003, 148-157.

Преспа.- Кирило-Методиева енциклопедия, 3. София, 2003, 327-331.

Odessos – Théodoriada – un centre des monophisites du VI siécle.- The Cults of Martyrs and Relics and its Architecture in East and West (3d-7th c. A.D.). Varna, 2003, 23-25.

Латинският надпис от Велики Преслав.- Преславска книжовна школа, 7, 2004, 385-397; второ издание 399-411 (в съавторство с Ел. Иванова).

Веригава и Чика. Езикови и културно-исторически паралели.- Трудове на катедрите по История и Богословие при ШУ, 5 (В памет на Пею Димитров), 2004, 155-170.

Българските племенни имена и соционимът уногундури.- Civitas Divino-Humana. Сборник в чест на проф. Георги Бакалов. София, 2004, 693-708.


За монетната циркулация в българската столица VІІ-ІХ в.- Нумизматични и сфрагистични приноси към историята на Западното Черноморие. (=Acta Varnensis, II). Варна, 2004, 223-229.

Аспарухов Онгол.- BHR, 2003, 3-4, 24-38.

Матрицата за хризовули от Опака и въстанието на Асеневци.- Попово в миналото, 4. Разград, 2004, 87-97.

Към семантиката на датировката “етх бехти”.- Старобългаристика, 2004, 2, 20-33.

Бронзовата матрица от Опака и българската сигилография ХІІ-ХІV в.- Нумизматика и епиграфика, 1, 2003, 161-170.

Моливдовулът от Смядово като исторически източник.- Трудове на атедрите по История и Богословие при ШУ, 6 (в чест на проф. Тодор Събев), 2004, 108-116.

Разкопки южно от Големия басейн в Плиска.- Плиска-Преслав, 10, 2004, 24-60.

Теодориада – Юстинияновият “град” при Одесос и мястото на българското заселване през 680 г. – Образ и слово. Сборник в чест на проф. Аксиния Джурова (Studia Slavico-Byzantina et Medievalia Europensia, vol. III). С., 2004, 103-120.

Фанагурис-Томитурукан и “Велика България”.- Россия-Крым-Балканы диалог культуры. Научные доклады.Екатеринбург, 2004, 83-87.

Новое направление в чтении рунических текстов клада из Надь-сент-Миклоша.- Byzantinoslavica, LХII, 2004, 289-298.

L`écriture runiforme du Murfatlar. Une expérience du lire et de commenter.- Межд. Конференция, Калъраш, 2004, 7 комп. с. + 4 обр.

Шуменската плочка Адам от Сътворението. – Златоструй. Литературен алманах, 8. Шумен, 2004, 35-41.





Отзиви, прегледи, рецензии, дискусии, каталози

Плиска-Преслав, 4. Укрепителните съоръжения на Плиска и Преслав. С., 1985, 224 с.- Археология, 1986, 2, 48-51.

Пети международен конгрес по славянска археология.- Археология, 1986, 2, 59-61.

J. Karajanopoulos. L`inscription protobulgare de Direkler. Athènes, 1986.- Byzantinoslavica, L, 1989, 2, 228-232.

Д. Овчаров, Ж. Аладжов, Н. Овчаров. Големият царски дворец във Велики Преслав Преславската патриаршия през Х век. София, 1991.- Археология, 1993, 4, 62-64.

Д-р Тотю Тотев – заслужил изследовател на Преслав.- Преслав, 4, 1993, 7-10.

Предизвикан отговор.- Исторически преглед, 1991, 1, 66-69.

Отговор на един опит за рецензия.- Археология, 1998, 1-2, 81-84.

Р. Рашев, Я. Димитров. Сто години археологически разкопки в Плиска. Шумен, 1999.- Археология, 2000, 1-2, 71-74.

J. Napoli. Récherches sur les fortifications linéaires romainnes (=Collection de l`École française. de Rome – 229). Roma, 1997.- Археология, 2001, 1-2, 131-133.

Слово за проф. Димитър Овчаров (по случай неговата 70-та годишнина).- Сборник в чест на проф. Д. Овчаров. В. Търново, 2001, 11-14.

Българската култура след покръстването.- Българите и техните съседи през V-Х в.(каталог на изложба). Варна, 2004, 19-22.

Тридесет години Филиал на НАИМ в Шумен. – Плиска-Преслав, 10, 2004, 7-13.


Преподавателска дейност

1991 - 2001 лекционен курс по Обща археология в ШУ “Еп. Константин Преславски”

1998 - 2001 спецкурс по Археологическа документация във ВСУ “Черноризец Храбър”

от 2002 лекционен курс по История на България – І част (Средновековие) – във ВСУ “Черноризец Храбър”, Варна, и др.


Участие в редколегии

Сборник “Плиска-Преслав”, 5-10

“Преслав”, 4-6

“Трудове на катедрите по История и Богословие”, 1-5

“Преславска книжовна школа”,2-6

“Епископ Константинови четения”, 1-3 и др.


Членство в научни организации

Съюз на учените в България (до 1998 г.)



Тракология 2017 / Thracology 2017


Издания
Интердисциплинарни изследвания
© 2017 Национален археологически институт с музей при БАН | Уеб дизайн