Професионален опит

1999 - 2004 научен сътрудник І ст. във Филиал на НАИМ-БАН – Шумен

1987 - 1999 специалист-проучвател във Филиал на НАИМ-БАН – Шумен

1993 - 2004 хоноруван преподавател (семинарни занятия, курс лекции, ръководство на дипломанти) по Обща археология в ШУ “Епископ Константин Преславски”

1985 - 1986 учител по история в СПТУИХ “Проф. Асен Златарев”, гр. Шумен

1983 - 1985 учител по история в ОУ “Иван Вазов”, с. Ясенково, Шуменско

От 2004 фондовик, фонд Нумизматика, НАИМ-БАН

2002 - 2004 пазител-информатор, НАИМ-БАН

От 2004 научен сътрудник ІІ степен, Секция за антична археология, НАИМ-БАН

2003 - 2004 специалист-проучвател, Секция за антична археология, НАИМ-БАН

1995 - 1998 уредник-археолог, РИМ – Кюстендил

1996 научен сътрудник І ст., Национален археологически институт с музей – БАН

1986 научен сътрудник ІІ ст., Национален археологически институт с музей – БАН

Секция “Антична археология” в Национален археологически институт с музей при БАН
2012 доцент
1995 н. с. І ст. (гл. ас.)

От 2001 специалист, средновековие, отдел Експозиции

1990 - 2001 технически сътрудник в секция Праисторическа археология

1989 обслужващ фото-архив, , Национален археологически институт с музей – БАН

От 1988 библиотекар, пазител информатор, Национален археологически институт с музей – БАН

От 1990 ст. н.с. II ст., НАИМ-БАН, Секция за средновековна археология

1986 - 1990 н.с. I ст., НАИМ-БАН, Секция за средновековна археология

1984 - 1986 н.с. II ст., НАИМ-БАН, Секция за средновековна археология

1982 - 1984 НАИМ-БАН, Секция за средновековна археология

1976 - 1981 филиал на НАИМ в Шумен

От 1975 реставратор в Археологическия институт с музей – БАН, София

1973 - 1975 работник археологически разкопки V р. в Окръжния исторически музей – Търговище

1972 - 1972 -1972 технически помощник ІІІ р. в Археологическия институт с музей – БАН, София

От 2011 археолог-проучвател, Национален археологически институт с музей – БАН

Образование и допълнителна квалификация

1999 доктор по история; дисертация на тема Историческа топография на Плиска

1993 - 1999 аспирантура на свободна подготовка, НАИМ-БАН, Секция за средновековна археология

1979 - 1983 висше образование ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”, редовен курс на обучение по специалността История

2012 главен асистент, Национален археологически институт с музей – БАН

2011 доктор по археология (нумизматика), Национален археологически иститут с музей – БАН

2001 магистър по археология, Нов български университет

2004 доктор по археология

1999 - 2003 редовен докторант в САА, НАИМ-БАН

1995 висше образование в СУ “Св. Климент Охридски”, специалност “История”, специализация “Археология”

1975 - 1980 СУ “Св. Климент Охридски”, висше образование, специалност Екология

1982 - 1985 докторантура в Кишинев, ОНД, специалност Палеоботаника.

1985 доктор, дисертация с тема Растителните останки от ранните селища на територията на България

1990 специализация 3 м. в Монтпелие, Франция, със стипендия на Френското министерство на образованието, с цел изучаване на метод за определяне на овъглена дървесина

1995 специализация 3 м. в Монтпелие, Франция, със стипендия на Френското министерство на образованието, с цел изучаване на микроморфологични методи

1999 специализация в Лондон, 1м. по ЕБР

2001 специализация във Френската школа в Атина, 2 седмици

1992 специализация в Мюнхен, Германия
1990 к. и. н. (д-р) в Национален археологически институт с музей при БАН
1983 история, философия и археология в СУ “Св. Климент Охридски”

1998 бакалавър, магистър, Нов български университет, специалност Археология

1974 средно образование – 39 СОУ, София (с факултативно изучаване на латински език)

1978 висше образование – История (с профил Археология), ВТУ

1981 Археологически институт и музей (сега НАИМ) – БАН, Секция по Антична археология

1986 кандидат на историческите науки (доктор по история)

2000 доктор на историческите науки

2001 - 2002 извънреден професор във ВТУ

Стажове и специализации

Кратки специализации в Англия (Лондон и Нотингам) и Германия (Мюнхен, Берлин, Франкфурт на Майн) в областта на бита и културата в римските гранични провинции.

1983 доктор по история (кандидат на историческите науки); дисертация на тема Прабългарската религиозна система според археологическите паметници

1976 магистър по история , втора специалност философия, СУ “Св. Климент Охридски”; дипломна работа Гранично укрепяване на Първото българско царство

1972 23 гимназия, София

2008 редовен докторант в Секцията по средновековна археология при НАИМ-БАН. Тема на изследване “Накитът през ХV-ХVІІI век от българските земи по археологически данни”, научен ръководител доц. д-р Иван Сотиров

2005 магистър, НБУ, “Облеклото на българката в югозападна България през късното средновековие (ХV-ХVІІ в.)”

1983 - 1986 Техникум по “Химическа промишленост”, специалност Технология на органичните и неорганичните вещества

1968 - 1971 СПТУ по “Художествени занаяти”

Организационен опит

От 2004 административен секретар на Филиала на НАИМ-БАН в Шумен

1992 - 1993 регионален отговорник за Шуменски, Търговищки и Силистренски окръзи в програма “АИС-АКБ” на НАИМ

Изследователски проекти и археологически проучвания на българското Черноморие

Организиране на изложби, документация

Секретар на отдел Експозиции

Отговорник на международния проект “Tabula Imperii Romani” (Карта на Римската империя) за България (Лист К-35)

От 1999 Член на НС на НАИМ-БАН

Председател на комисията за проверка и приемане на документи от археологически проучвания

Чужди езици

Руски, английски

Английски и руски

писмено и говоримо френски и руски език

говоримо английски език

ползване сърбохърватски и италиански език





Компютърни познания

MS Office, Adobe Photoshop

Руски, френски – отлично; английски, испански –добре

Немски, английски и руски

Немски, руски

Технически умения

Владеене на чужди езици руски език – говоримо и писмено; английски език – говоримо и ползване на литература

Английски език

руски и английски

- Работа с компютър – текстови програми

- Работа с фотоапаратура – заснемане, проявяване, копиране

Компютърна грамотност

Работа с компютър

Компютърна грамотност, фотография, рисуване

Компютърна грамотност – Windows 98

Работа с пакет на WINDOWS, с пакет на ADOBE, CORELDRAW

Научна дейност

Сфера на научните интереси Материална култура на римската провинция Тракия и късноантичната провинция Вътрешна Дакия; раннохристиянско изкуство и архитектура; селищна археология и пространствен анализ на селищни мрежи; градоустройство; некрополи.

Сфера на научните интереси Консервация и реставрация

Сфера на научните интереси

археология на Плиска и Първото българско царство – градоустройство, фортификация, архитектура, с предпочитание към типологията и хронологията на битовата керамика

Антична нумизматика – римско републиканско и императорско монетосечене, монетосечене на градските управи

Палеоботаника, палеоклиматология, археология на околната среда, поленов анализ, дендрохронология; изследване на археоботанични материали от праисторически обекти на територията на България; изследване на археоботанични материали от светилища; изследване на археоботанични обекти от римската епоха

Селищна, морска, икономическа, социална и християнска археология и история

средновековно изкуство

Структурата на римската войска

Укрепителната система по долния Дунав

Строителна керамика с и без печати от Римската епоха

Някои аспекти в областта на градоустройството (планировка, улична мрежа, водоснабдяване и канализация, типология на строителната керамика)

Атичната картография

Прабългари; Първо българско царство; Маркели

Интерес и работа в областта на късносредновековната археология; изследвания на некрополи от периода на късното средновековие (XV-XVII в.); развитие и разпространение на накитите и елементи на облеклото

Археологически разкопки и проекти

През периода 1987 –2004 г. провежда теренни проучвания на различни обекти в Плиска, в екипи или самостоятелно Наблюдения по изкопите за напоителна система във Външния град (1989-1990); Дворцов център (1995-96, 1999-2004), Селище югоизточно от Вътрешния град (1988-1993), Черква и некропол пред източната порта (1989-95, 1998-2004), Ранно (дървено) укрепление на Вътрешния град (1996-2004), Външен град, западна половина (1996-2000); Югоизточна периферия на Вътрешния град (2001-2004). Извън Плиска, участва в разкопките на раннобългарския езически некропол при с. Ножарево, Силистренско (1987-88, 1990) и базиликата “Гебе-клисе” в Преслав (1995).

2009 селищна могила Провадия – Солницата, ръководител проф. В. Николов – член на екипа

2006 - 2007 къснонеолитно ямно светилище Дана Бунар 2, гр. Любимец, ръководител проф. В. Николов – член на екипа

2001 римско селище край с. Черногорово, Пловдивско, ръководител доц. д-р В. Динчев – член на екипа

2000 селище от римската епоха край с. Пчеларово, Генерал Тошево, ръководител гл. ас. д-р Й. Гатев – член на екипа

2000 култов център от желязната епоха край с. Горово, Карнобатско, ръководител проф. В. Николов – член на екипа

2000 тракийски култов център Старосел, ръководител доц. д-р Г. Китов – член на екипа

2000 неолитно селище край с. Съединение, Бургаска област, ръководител проф. В. Николов – член на екипа

1996 - 1997 античен град Бизоне на нос Чиракман, Каварна, ръководител доц. д-р И. Сотиров – член на екипа

2003 - 2004 Тракийско ямно светилище на Обект 10, ЛОТ – І по трасето на автомагистрала “Тракия”; член на екипа

2002 Ръководител на спасителни археологически разкопки на обект “Ст. Караджа” № 1 в Кюстендил

2001 Ръководител на спасителни археологически проучвания на обект “Цар Симеон І” № 25 в Кюстендил

2001 - 2002 Археологически разкопки на надгробна могила от римската епоха при с. Свирачи (Ивайловградско); член на екипа и заместник ръководител

1999 Археологически проучвания на римския легионен лагер и град Улпия Ескус (с. Гиген, Плевенско)

1998 - 1999 Спасителни археологически разкопки на късноантичния и средновековен некропол при с. Копривлен

1992 - 1998 Спасителни археологически разкопки на 15 обекта в Пауталия; стажант-археолог, член на екипа и заместник-ръководител на проучването

Марица–Изток – с. Мъдрец, ръководител доц. д-р К. Лещаков

Гълъбово, ръководител ст. н.с. И. Панайотов и доц. д-р К. Лещаков

Гледачево, м. Двора, ръководител ст. н.с. М. Тонкова

Гледачево, м. Кумсала, ръководител ст. н.с. М. Тонкова

Юнаците, ръководител ст. н.с. Я. Бояджиев

Никополис ад Иструм българо-английска археологическа експедиция ръководител ст. н.с. В. Динчев

Ветрен международна археологическа експедиция с ръководител ст. н.с. А. Гоцев

Копривлен, ръководител ст. н.с.А. Божкова

Ябълково, ръководител доц. д-р К. Лещаков

Ада тепе-Крумовград, ръководител Г. Нехризов

Орлица – Кирково, ръководител ст. н.с. Я. Бояджиев

Вратица – Айтос, ръководител В. Игнатов

М. Тръново, ръководител ст. н.с. М. Тонкова

Яздач, ръководител ст. н.с. И. Панайотов

Виница, ръководител ст. н.с. И. Панайотов

Созопол, ръководител ст. н.с. К. Панайотова

Дядово, ръководител ст. н.с. Д. Гергова

От 2004 Дебелт, обл. Бургас
2006 Несебър, обл. Бургас
1995-2000 Паницово, обл. Бургас
1990-1991 Ахтопол, обл. Бургас

Библиография
Hr. Preshlenov. Barrier and Corridor. The Southwest Black Sea Coast as a Cross-Border Region of the Imperium Romanum. – In L. Vagalinski, N. Sharankov, S. Torbatov (ed.). The Lower Danube Roman Limes (1st – 6th c. AD). Sofia, 2012, 43-62. ISBN 978-954-9472-16-5.
Hr. Preshlenov. Mesambria Pontica in orbis Romanus. – In R. Ivanov (ed.). Corpus of Ancient and Medieval Settlements in Modern Bulgaria. Vol. 1. Roman Cities in Bulgaria. Sofia, 2012, 493-536. ISBN 978-954-322-507-1.
Hr. Preshlenov. Karel Škorpil (1859-1944). – In St. Heid, M. Dennert (Hrsg.). Personenlexikon zur Christlichen Archälogie. Forscher und Persönlichkeiten vom 16. Bis 21. Jahrhundert, 2 Bd. Regensburg, 2012. ISBN 978-3-7954-2620-0.
Hr. Preshlenov. Ivan Velkov (1891–1958). – In St. Heid, M. Dennert (Hrsg.). Personenlexikon zur Christlichen Archälogie. Forscher und Persönlichkeiten vom 16. Bis 21. Jahrhundert, 2 Bd. Regensburg, 2012. ISBN 978-3-7954-2620-0.
Hr. Preshlenov. Velizar Velkov (1928–1993). – In St. Heid, M. Dennert (Hrsg.). Personenlexikon zur Christlichen Archälogie. Forscher und Persönlichkeiten vom 16. Bis 21. Jahrhundert, 2 Bd. Regensburg, 2012. ISBN 978-3-7954-2620-0.
Hr. Preshlenov. Die südwestliche Schwarzmeerküste in den orbis Romanus Orte und Instrumente des Austausches. – In D. Boteva-Boyanova, L. Mihailescu-Bîrliba, O. Bounegru (ed.). Pax Romana Kulturaustausch und Wirtschaftsbeziehungen in den Donauprovinzen des römischen Kaiserreichs Akten der Tagung in Varna und Tulcea 1.-7. September 2008. Kaiserslautern, 2012, 155-174. ISBN 978-3-942994-01-9.
Хр. Прешленов. Археологически проучвания в северната градска зона на Деултум през 2011 г. – В М. Гюрова, П. Димитров, Г. Иванов, Е. Анастасова, М. Дамянов, И. Чолаков, А. Аладжов, Г. Нехризов (ред.). Археологически открития и разкопки през 2011 г. София, 2012, 255-257. ISSN 1313-0889.
Хр. Прешленов. Археологически проучвания в северната градска зона на Деултум. – В М. Гюрова, П. Димитров, Г. Иванов, П. Лещаков, Т. Христова, Ив. Чолаков, А. Аладжов, Г. Нехризов (ред.). Археологически открития и разкопки през 2010 г. София, 2011, 293-295. ISSN 1313-0889.
Хр. Прешленов. Фортификационни съоръжения в Несебър (северен сектор). – В Ст. Станев, В. Григоров, Вл. Димитров (съст., ред.). Изследвания в чест на Стефан Бояджиев. София, 2011, 295-312. ISBN 978-954-9472-11-0.
Хр. Прешленов. Сохраненные раннехристианские пространства веры в Несебре. Археологическая и историческая топография. – В Труды Государственного Эрмитажа LIII. Архитектура Византии и Древней Руси ІХ-ХІІ веков. Материалы международного семинара 17-21 ноября 2009 года. Санкт-Петербург, 2010, 300-309. ISBN 978-5-93574-402-3.
Hr. Preshlenov. Coastal Instability and Urban Changes – the Case of the Nessebar Peninsula – Geologica Balcanica, 39, 2010, 1-2, 325. ISSN 0324-0894.
Hr. Preshlenov. Den Prinzeps erwartend Die bulgarische Schwarzmeerküste unter Gordian III. – In El. Pencheva (ed.). Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis. Suppl. V. Stephanus Archaeologicos in honorem Professoris Staphae Angelova. Sofia, 2010, 319-325.
Хр. Прешленов. Административна комуникация в полисите по Югозападното Черноморие (І-ІІІ в. сл. Хр.). – In М. Славова, В. Герджикова, Др.Вълчева, Н. Шаранков (ред.). Studia Classica Serdicensia, I. Musarum semper amator. София, 2010, 587-594. ISBN 978-954-07-3033-2.
Hr. Preshlenov. Frühchristliche Archäologie an der Bulgarischen Schwarzmeerküste (1878-2008). – Römische Quartal Schrift für Christliche Altertumskunde und Kirchengeschichte, 105, 2010, 1-2, 78-105. ISSN 0035-7812.
Хр. Прешленов. НАР “Деултум-Дебелт”. Археологически проучвания на обект “Обществена сграда” в НАР Деултум-Дебелт, община Средец. – В Д. Гергова, Е. Генчева, П. Димитров, Г. Иванов, П. Лещаков, Т. Христова, А. Аладжов, Г. Нехризов (ред.). Археологически открития и разкопки през 2009 г. София, 2010, 293-295. ISSN 1313-0889.
Хр. Прешленов. Манастирската базилика “Св. Богородица Елеуса” в Несебър топография, архитектура, обновяване”. – В Д. Димитров и др. (ред.). България, българите и Европа – мит, история, съвремие. Т. 3. (в памет на д-р Иван Велков и проф. Велизар Велков). Научна конференция В. Търново, 31 октомври 2008. В. Търново, 2009, 197-204. ISBN 978-954-524-713-2.
Hr. Preshlenov. Städtebau, Machthaber und soziale Organisation an der bulgarischen Schwarzmeerküste (VI – I Jh. v. Chr.). – In G. Vottero (ed.). Le grec du monde colonial antique. I. Le N. et N.-O. de la Mer Noire. Actes de la Table Ronde de Nancy, 28-29 septembre 2007. Paris, 2009, 125-194. ISBN 13 978-2-913667-24-4.
Хр. Прешленов. Състояние и перспективи на подводните археологически проучвания в Несебър. – В Морски вестник, ХV, 19/20. 50 години подводна археология в България. Национална конференция, Варна, 30 октомври 2009. Варна, 2009, 8-9. ISSN 1311-1868.
Хр. Прешленов. Социални потребности и политически елит в Imperium Romanum honor и munus publicum в градовете по Българското Черноморие. – В Д. Аладжова, А. Божкова, П. Делев, В. Николов, Хр. Прешленов (съст.). Сборник в памет на професор Велизар Велков. София, 2009, 276-282. ISBN 978-954-400-005-9.
Хр. Прешленов. НАР “Деултум-Дебелт”. Археологически разкопки на обект “Обществена сграда”. – В Д. Гергова, П. Димитров, Г. Иванов, В. Петрова, Т. Христова, Ан. Чолакова, А. Аладжов (ред.). Археологически открития и разкопки през 2008 г. София, 2009, 332 – 335. ISSN 1313-0889.
Hr. Preshlenov. Withdrawing Coasts. Geomorphology, Bathymetry and Archeological Cartography in Nessebar. – In Iv. Karayotov (ed.). Bulgaria Pontica Medii Aevi, VI-VII. Mesambria Pontica. International seminar Nessebar, May 28-31, 2006. Studia in honorem Professoris Vasil Guzelev. Бургас, 2008, 51- 67. ISSN 1313-3535.
Chr. Preshlenov. Morphodynamics of the coastal zone of the Nessebar Peninsula (Bulgaria) archaeological and geological benchmarks. – In R. Kostov, B. Gaydarska, M. Gurova (ed.). Geoarchaeology and Archaeomineralogy. Proceedings of the International Conference, Sofia, 29-30 October 2008. Sofia, 2008, 305-307. ISSN 978-954-353-085-4.
Hr. Preshlenov. The Bulgarian Black Sea Region in the Economy of the Roman Empire. – В Евг. Генчева (съст./ред.). “Югоизточна Европа през античността (VІ в. пр. н. е. – началото на VІІ в. на н. е.)”. Studia in honorem Aleksandrae Dimitrova – Milcheva. В. Търново, 2008, 300-323. ISBN 978-954-92181-8-3.
Хр. Прешленов. Плаващи средства и пристанищен състав по Югозападното Черноморие през римската епоха. – В Ат. Каменаров (съст.). История на науката и техниката в България. Юбилейна сесия 50 години Национален политехнически музей, София, 2007. София, 2007, 28 – 41.
Hr. Preshlenov. Kaisermünzen von Odessus – Funktionen und Verbreitung auf dem Gebiet der Unteren Donau während des Prinzipats. – In L. Vagalinski (ed). The Lower Danube in Antiquity (VI c. BC – VI c. AD). International Archaeological Conference, Bulgaria – Tutrakan, 6.-7.10.2005. Sofia, 2007, 113-120. ISBN 978-954-90387-8-1.
Hr. Preshlenov. Feldforschungen entlang K. Skorpils “Haupttrennungslinie” des Festungssystems im östlichen Balkangebirge. – In Jubilaeus 6. Сборник в памет на Карел и Херменегилд Шкорпил. София, 2007, 165 – 173. ISBN 954-488-052-6.
Ан. Божкова, Хр. Прешленов, П. Киашкина, М. Даскалов. Спасителни археологически разкопки на ул. “Крайбрежна” в ААР Старинен Несебър през 2006 г. – В Хр. Попов, Кр. Ников, Т. Христова, Ан. Чолакова, П. Димитров, В. Петрова (ред.). Археологически открития и разкопки през 2006 г. София, 2007, 247 – 250. ISSN 1313-0889.
Chr. Prešlenov. Eine neuentdeckte frühchristliche Basilika an der Bulgarischen Schwarzmeerküste. – In R. Harreiter, Ph. Pergola, R. Pillinger, A. Pülz (ed.). Atti del XIV Congresso Internationale di Archeologia Christiana, Vienna, 19-26 settembre 1999. Roma, 2006, 951-954. ISBN 978-88-85991-42-2.
Хр. Прешленов. Паганизъм и християнство в Източна Стара планина. Проучвания на укрепеното селище при Паницово. – В Ал. Димитрова-Милчева, В. Кацарова (съст.). Spartacus II. 2075 г. от въстанието на Спартак. Трако-римско наследство. 2000 г. християнство. Междунараден симпозиум 1-4 октомври 2002 г., Сандански. София, 2006, 261-272. ISBN 10 954-775-553-6.
Hr. Preshlenov. Beabspruchte Areale. Römer und Steppenreiter an der Bulgarischen Schwarzmeerküste. – Eirene (XLII). Studia Graeca et Latina (Archaeologica). Praha, 2006, 183-190. ISSN 0046-1628.
Hr. Preshlenov. Inequality. The Society at the Bulgarian Black Sea Cities in Imperium Romanum. – В К. Rabadjiev (ed.). Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis, Suppl. IV. Stephanos Archaeologicos in honorem Professoris Ludmili Getov. Sofia, 2005, 630-635.
Хр. Прешленов. Благодетели на полиса ανδρες αγαθοί καί ευεργέται в Месамбрия Понтика през елинистическата и римската епоха. – В Т. Стоянов, М. Тонкова, Хр. Прешленов, Хр. Попов (съст.). Heros Hephaistos. Studia in honorem Liubae Ognenova-Marinova. В. Търново, 2005, 104-112. ISBN 954-775-531-5.
П. Илиева, Хр. Прешленов, М. Тонкова, Т. Стоянов. Люба Огненова-Маринова – ученият, учителят и човекът. – В Т. Стоянов, М. Тонкова, Хр. Прешленов, Хр. Попов (съст.). Heros Hēphaistos. Studia in honorem L. Ognenova-Marinova. В. Търново, 2005, 7-14. ISBN 954-775-531-5.
Hr. Prešlenov. Limes, Markt, Geldumlauf Westpontische Münzen in Moesia Inferior in den 40er Jahren des III Jhds. – In Р. Dyczek (ed.). Novensia 15. Novae and the Roman Limes on the Lower Danube from Vespasian to Doicletian. International Conference. Svištov, September 2001. Warszawa, 2004, 157-171. ISSN 0860-5777.
L. Ognenova-Marinova, Hr. Preshlenov. Past and Future of the Underwater Archaeological Research in Nesebar, Bulgaria. – In F. Maniscalco (ed.). Mediterraneum. Tutela e valorizzazione dei beni culturali ed ambientali. Tutela, Conservazione e Valorizzazione del Patrimonio Culturale Subacqueo, 4. Napoli, 2004, 263-269. ISBN 88-87835-50-0.
Hr. Preshlenov. Die Proxenie in den hellenistischen Städten an der Bulgarischen Schwarzmeerküste. – In V. Nikolov, Kr. Băčvarov (ed.). Von Domica bis Drama. Gedenkschrift für Jan Lichardus. Sofia, 2004, 261-266. ISBN 954-91587-2-1.
Hr. Preshlenov. Archaeological exploration of Public Building in Deultum, 2004. In FastiOnline (2004).
Hr. Preshlenov. Mesambria Pontica. – In D. V. Grammenos, E. K. Petropoulos (ed.). Ancient Greek Colonies in Black Sea, 1. Publications of the Archaeological Institute of Northern Greece, 4. Thessaloniki, 2003, 157-208. ISBN 960-214-073-9.
Хр. Прешленов. Божества-покровители на стопанския живот върху монетите на западнопонтийските градове през римската епоха. – В Ст. Ангелова, Зл. Гочева, Т. Стефанова (съст.). Сборник в памет на д-р П. Горбанов. Studia Archaeologica, suppl. 1. София, 2003, 205-211.
Hr. Preshlenov. Die Mesambrische πολιτεια. – In K. Jordanov, K. Porozhanov, V. Fol (eds.). Thracia 15. In honorem annorum LXX Alexandri Fol. Sofia, 2003, 523-529. ISSN 0204-9872.
Хр. Прешленов. Западнопонтийските градове при династията на Антонините административна интеграция. – В Т. Леков (съст.). Академични четения в чест на проф. Зл. Гочева. Нов Български университет. Годишник на Департамент “Средиземноморски и източни изследвания”, 1 (2002), 2003, 116-119. ISSN 954-535-320-1.
Хр. Прешленов. Одесос (Odessos, Odessus). Функционално-градоустройствена схема и архитектурни пространства (VІ в. пр. Хр. – VІІ в. сл. Хр.). – В P. Иванов (съст.). Римски и ранновизантийски градове в България, 1. София, 2002, 59 – 80. ISBN 954-91210-2-X.
Хр. Прешленов. Месамбрия Понтика (Mesambria Pontica). Топография и пространствено развитие през Античността. – В P. Иванов (съст.). Римски и ранновизантийски градове в България, 1. София, 2002, 231 – 236. ISBN 954-91210-2-X.
Hr. Preshlenov. Urban Spaces in Odessus (6th C BC – 7th C AD). – Archaeologia Bulgarica, 2002, 3, 13 – 43. ISSN 1310-9537.
Chr. Preshlenov. Odessus – a Geostrategic Regional Center in Moesia Inferior. (Geographical and Economic Aspects). – In Л. Русева-Слокоска, Р. Иванов, В. Динчев (съст.). The Roman and Late Roman City. The International Conference (Veliko Turnovo 26 – 30 July 2000). Sofia, 2002, 237 – 244. ISBN 954-430-845-8.
Хр. Прешленов. Пътят Анхиало – Марцианопол късноантични селища и укрепления в проход Дюлино на Източна Стара планина. – В К. Бошнаков, Д. Ботева (съст.). Jubilaeus 5. Сборник в чест на проф. М. Тачева. София, 2002, 342 – 347. ISBN 954-07-1674-8.
Hr. Preshlenov. A Late Antique Pattern of Fortification in the Eastern Stara Planina Mountain (The Pass of Djulino). – Archaeologia Bulgarica, 2001, 3, 33 – 43. ISSN 1310-9537.
Хр. Прешленов. Пътят Анхиало – Марцианопол късноантични селища и укрепления в проход Дюлино на Източна Стара планина. – В К. Бошнаков (съст.). Jubilaeus 4. Сборник в памет на чл. кор. В. Бешевлиев. София, 2000, 101 –106.
Хр. Прешленов. Политически отношения на античните градове по Българското Черноморие (І в. пр. Хр. – І в. сл. Хр.). – Годишник на Департамент “Археология” – НБУ & Археологически институт с музей при БАН, 4-5, 2000, 225 – 234. ISSN 1310-7941.
Chr. Preshlenov. Die antike Stadt an der Bulgarischen Schwarzmeerküste Geopolitik und Urbanität. – Archaeologia Bulgarica, 2000, 2, 18 – 29. ISSN 1310-9537.
Chr. Preschlenoff. Ehrenerweisungen in den antiken Städten an der bulgarischen Schwarzmeerküste (I с. BC – III с. AD). – In Al. Fol, Zl. Gočeva, K. Jordanov, K. Porozhanov (eds.). Thracia 13. Studia in memoriam Prof. V. Velkov. Sofia, 2000, 365 – 373. ISSN 954-857-62-9.
Хр. Прешленов. Месамбриа Понтика политически отношения и икономическо развитие през късноелинистическата и римската епоха. – In Зл. Гочева (съст.). Thracia Antiqua 10. Studia in memoriam magistri Prof. Georgi Mihailov. София, 1999, 227-233. ISBN 954-8259-31-1.
М. Рехо, Хр. Прешленов. Театърът в културното развитие на античните градове по Българското Черноморие (6 –1 в. пр. Хр.). – В Д. Овчаров (съст.). Театърът като феномен в културната история на Европа. Материали от Лятната научна среща, Варна, 7-8 юни 1997 г. София, 1998, 11-21.
Chr. Preschlenoff. Finanzsystem der antiken Städte an der Bulgarischen Schwarzmeerküste (I. Jh. v. Chr. – III. Jh. n. Chr.). – Archaeologia Bulgarica, 1998, 1, 64-69. ISSN 1310-9537.
Хр. Прешленов. Финансова администрация в западнопонтийските градове през римската епоха. – Годишник на Департамент “Археология”. Нов Български университет & Археологически институт с музей при БАН, 2-3, 1996, 232-236. ISSN 1310-7941.
Хр. Прешленов. Бележити изследователи на античната археология в България – творчески биографии. – Археология, 1995, 1, 16-22. ISSN 0324-1203.
Chr. Preschlenoff. Die Häfen der westpontischen Städte in der römischen Zeit. – In M. Lazarov, Chr. Angelova, (ed.). Les Ports dans la vie de la Thrace ancienne. Thracia Pontica, 5. Actes du Sumposum international, 7-12 octobre 1991, Sozopol. Varna, 1994, 95-104.
Chr. Preschlenoff. Wohltätigkeit in den westpontischen Städten in der römischen Zeit. – In D. Draganov (ed.). Studies on Settlement Life in Ancient Thrace. Proceedings of the IIIrd International Symposium “Cabyle”, 17-21 May, 1993, Jambol. Jambol, 1994, 132-135. ISBN 954-615-001-0.
Chr. Preschlenoff. Die westpontischen Städte und die Konstituierung der römischen Macht in den Gebieten an der Unteren Donau (politische und finanzielle Aspekte). – In G. Susini (ed.). Limes. Studi di storia, 5. Bologna, 1994, 169-175.
Хр. Прешленов. Преки и косвени данъци в западнопонтийските градове през римската епоха. – Годишник на Националния археологически музей, 8, 1992, 145-149.

Ескус (colonia Ulpia Oescensium) – с. Гиген, обл. Плевен

Никополис ад Иструм (Nicopolis ad Istrum) – край с. Никюп, обл. Велико Търново

Легионен лагер Нове (Novae) при Свищов

Тракийско светилище край Трявна

Проходът Трявна – Мъглиж

Спасителни разкопки край Гурмазово, общ. Божурище, обл. София

Ръководител Плиска, Обект 40

Велики Преслав, ранната стена на преславския аул

Преславска архиепископия

Перперек, светилището северно от крепостта

Карнобат, крепостта Маркели

Средец, крепостта Потамукастел

Аксаково, Варненско, крепостта Михалич

Варна, крепостта при Галата

1996 археологическо проучване на нос Чиракман, гр. Каварна, научен ръководител доц. д-р Иван Сотиров

1997 археологическо проучване на нос Чиракман, гр. Каварна, научен ръководител доц. д-р Иван Сотиров; археологическо проучване на „Старата джамия”, гр. Гоце Делчев, научен ръководител доц. д-р Бони Петрунова; археологическо проучване на антична пътна станция „Скретиска”, гр. Костинброд, научен ръководител Жарин Величков

1998 археологическо проучване на „Старата джамия”, гр. Гоце Делчев, научен ръководител доц. д-р Бони Петрунова; теренни обхождания по проект „Археолого-етноложко изследване в Западните български покрайнини”, научен ръководител доц. д-р Бони Петрунова; спасително археологическо проучване на обект „Източен некропол на Сердика”, гр. София, научен ръководител Виктория Христова

1999 теренни обхождания по проект „Археолого-етноложко изследване в Западните български покрайнини”, научен ръководител доц. д-р Бони Петрунова; спасително археологическо проучване на обект по трасето на „Булгаргаз”, гр. Раковски, обл. Пловдив, научен ръководител доц. д-р Бони Петрунова; археологическо проучване на късноантично укрепено селище при с. Паницово, община Несебър (Обект „Раннохристиянска базилика”), научен ръководител Христо Прешленов; спасително археологическо проучване на обект „Късноантична вила Рустика”, с. Бусманци, обл.София, научен ръководител Жарин Величков

2000 археологическо проучване на обект ІІ 5 по трасето на „Булгаргаз”, гара Завет, община Карнобат, научен ръководител доц. д-р Бони Петрунова; археологическо зачистване и сондажи на крепостта Цепина, с. Дорково, община Ракитово, научен ръководител доц. д-р Бони Петрунова

2001 теренни обхождания по трасето на БДЖ Пловдив-Свиленград, научен ръководител доц. д-р Бони Петрунова

2002 археологическо проучване на крепостта Лютица, община Ивайловград, научен ръководител доц. д-р Бони Петрунова

2003 сондажно археологическо проучване на обект № 11 по трасето на път 1-5 Подкова-Маказа, средновековно селище в землището на с. Орлица, община Кирково, научен ръководител доц. д-р Бони Петрунова; сондажно археологическо проучване на обект № 12 по трасето на ЛОТ 5, отсечка Карнобат-Бургас, средновековно селище в землището на с. Драганци, община Карнобат, научен ръководител доц. д-р Бони Петрунова

2004 археологическо проучване сектор „Предградие”, крепостта Калиакра, научен ръководител доц. д-р Бони Петрунова; археологическо проучване на крепостта Лютица, община Ивайловград, научен ръководител доц. д-р Бони Петрунова; археологическо проучване на крепостта Балък дере, община Ивайловград, научен ръководител доц. д-р Бони Петрунова; сондажно археологическо проучване на обект № 20 „Средновековно селище и некропол” до кв. Злати дол, гр. Симеоновград-член на екипа; научен ръководител доц. д-р Бони Петрунова

2005 археологическо проучване на крепостта Лютица, община Ивайловград, научен ръководител доц. д-р Бони Петрунова; археологическо проучване сектор „Предградие”, крепостта Калиакра, научен ръководител доц. д-р Бони Петрунова; сондажно археологическо проучване на Обект № 20 „Средновековно селище и некропол” до кв. Злати дол, гр. Симеоновград-член на екипа; научен ръководител доц. д-р Бони Петрунова; сондажно археологическо проучване на Обект № 13 „Изгорелият хан” по трасето на път ІІ-86 Рудозем-Ксанти, гр. Рудозем-член на екипа; научен ръководител доц. д-р Бони Петрунова

2006 сондажно археологическо проучване на Обект № 25 по трасето на жп линията Пловдив-Свиленград, гр. Любимец-член на екипа; научен ръководител доц. д-р Бони Петрунова

2007 сондажно археологическо проучване на обект № 12, по трасето на път І-5 Джебел-Подкова-Маказа, с. Брегово, община Кирково-член на екипа; научен ръководител доц. д-р Бони Петрунова; археологическо проучване сектор „Предградие”, крепостта Калиакра, научен ръководител доц. д-р Бони Петрунова; археологическо проучване на крепостта „Перистера”, гр. Пещера, научен ръководител доц. д-р Бони Петрунова; сондажно археологическо проучване на обект № 22, по трасето на ЛОТ 4, АМ Тракия, с. Маленово, обл. Ямбол-член на екипа; научен ръководител д-р Андрей Аладжов

2008 археологическо проучване сектор „Предградие” крепостта Калиакра, научен ръководител доц. д-р Бони Петрунова; археологическо проучване на крепостта „Перистера”, гр. Пещера-зам.ръководител; научен ръководител доц. д-р Бони Петрунова; археологическото проучване на късносредновековен некропол до с. Нисово, обл. Русе, научен ръководител доц. д-р Николай Овчаров; археологическо проучване на крепостта Урвич до с. Кокаляне, обл. София-зам.ръководител; научен ръководител доц. д-р Бони Петрунова

2009 археологическо проучване на сектор „Предградие”, крепостта Калиакра-зам.ръководител; научен ръководител доц. д-р Бони Петрунова; археологическо проучване късноантична и средновековна крепост в с. Зелен дол, община Благоевград, научен ръководител доц. д-р Бони Петрунова; археологическо проучване на обект № 16 по трасето на АМ „Тракия” ЛОТ 4, с. Зимница, общ. Стралджа, научен ръководител Елена Василева

2010 археологическо проучване на обект № 18 по трасето на път Джебел-Маказа, с. Седларе, община Момчилград, научен ръководител Катя Меламед; археологическо проучване на обект Метростанция 8-ІІ, гр. София-член на екипа; научни ръководители Марио Иванов, Снежана Горянова; археологическо проучване на сектор „Предградие”, крепостта Калиакра, зам.ръководител; научен ръководител доц. д-р Бони Петрунова; археологическо проучване на крепостта „Перистера”, гр. Пещера-зам.ръководител; научен ръководител доц. д-р Бони Петрунова

1997-1999 проект на Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия-„Археолого-етноложко изследване в Западните български покрайнини”

2000 проект на НАИМ-БАН и фондация „Отворено общество”-Археологическо зачистване и сондажи на крепостта Цепина, с. Дорково, община Ракитово

2007 - 2008 съвместен проект на Програма ФАР, Трансгранично сътрудничество България-Румъния, Съвместен фонд за малки проекти „Център за развитие на ефективни модели за културен туризъм в регионите на Каварна и Констанца”

2009 съвместен проект на НАИМ-БАН и Словашката академия на науките „Ранносредновековни култури през VІІ-ХІ век в България и Словакия”

Научни публикации

Проучване на селището югоизточно от вътрешния град на Плиска. – Проблеми на прабългарската история и култура, 2, 1991, 124-137 (съавт. С. Станилов).

Нови данни за археологическата карта на Плиска. – Приноси към българската археология, 1, 1992, 58-67.

Знаци по зидовете на монументални постройки в Плиска. – Плиска – Преслав, 6, 1993, 69-78.

Към стратиграфията на Вътрешния град в Плиска. – ИИМШ, 8, 1993, 279-284.

Рец. П. Георгиев. Мартириумът в Плиска и началото на християнството в България. – ИИМШ, 8, 1993, 334-336.

Интересен костен инструмент от Плиска. – Преслав, 4, 1993, 263-271.

Защитно въоръжение от Преслав. – Преслав, 5, 1993, 165-172 (съавт. С. Витлянов).

Научна конференция по проблемите на Мадарския конник. – Археология, 1993, 2, 62-63.

За славянските археологически паметници в Плиска. – Епископ-Константинови четения, 1, 1994, 28-34.

Стратиграфията на Плиска и проучването на руската експедиция през 1977–1980 г. – Археология, 1994, 3-4, 37-51.

Църква и некропол във Външния град на Плиска (края на Х – ХІ в.). – Плиска–Преслав, 7, 1995, 42-70.

Плиска. – В Материали за картата на средновековната българска държава. (Плиска–Преслав, 7). Шумен, 1995, 247-263.

Наблюдения върху топографията и устройството на християнските гробове в Плиска. – Бог и цар в българската история. Пловдив, 1996, 86-93.

За класификацията и хронологията на битовата керамика от манастира при Голямата базилика в Плиска. – Епископ-Константинови четения, 2, 1996, 238-258 (съавт. С. Витлянов).

Двойно печатче–амулет от Националния исторически музей. – Археология, 1996, 1, 39-45.

Сивата керамика от езическия храм в местността Селище в Преслав. – Проблеми на прабългарската история и култура, 3, 1997, 313-329 (съавт. С. Бонев).

Изображения върху строителни материали от Плиска. – ИИМШ, 9, 1997, 82-101.

Новооткрит византийски моливдовул от Плиска. – Трудове на катедрите по История и Богословия в ШУ, 1, 1997, 102-107.

Юбилейна научна сесия в Шумен. – Годишник на НАМ, 10, 1997, 374-376.

Два некропола във Външния град на Плиска (края на Х–ХІ в.). – Трудове на катедрите по История и Богословия в ШУ, 2, 1998, 69-81.

Четвърта среща по прабългарска археология и история в Шумен. – Археология, 1998, 1-2, 102-105.

Историческа топография на Плиска. Автореферат на дисертация за получаване на научната и образователна степен “Доктор”. София, 1999, 21 с.

Плиска. 100 години археологически разкопки. Шумен, 1999, 104 с. (съавт. Р. Рашев, авторски с. 51-101).

Историческа топография на Плиска (100 години след първите разкопки). – Zwischen Byzanz und Abendland. Pliska, der Ostiche Balkanraum und Europa im Spiegel der Fruhmittelalterarchaologie, Kolloquim 15. Bis 18. November 1999 auf der Ebernburg, 52-56.

Ранният тип жилища в селището югоизточно от вътрешния град на Плиска. – Zwischen Byzanz und Abendland. Pliska, der Ostiche Balkanraum und Europa im Spiegel der Fruhmittelalterarchaologie, Kolloquim 15. Bis 18. November 1999 auf der Ebernburg, 40-46 (съавт. С. Станилов).

Градоустройство. – Първопрестолна Плиска – 100 години археологически проучвания. Изд. Й. Хенинг, Л. Дончева – Петкова, Франкфурт на Майн, 1999, 23-26.

Към въпроса за водоснабдяването и водопроводната мрежа във външния град на Плиска. – ИИМШ, 10, 2002, 104-114.

Наблюдения върху битовата керамика от обект 31 в Плиска. – Плиска – Преслав, 9, 2003, 181-221.

Лидер на прабългарската археология. Рашо Рашев на 60 години. – Археология, 2003, 4, 65-68.

Разкопки при базиликата “Гебе клисе” през 1995 г. – Преслав, 6, 2004, 76-90 (съавт. П. Георгиев).

За една интересна находка от ранносредновековния комплекс “Кирика” край с. Калугерица, Шуменско. – Трудове на катедрите по История и Богословие в ШУ, 6, 179-183 (съавт. С. Иванов).

Керамиката от разкопките на руската експедиция (1977–1980, 1983 г.) в Плиска. – Плиска-Преслав, 10, 2004, 169-197.

The Early Christian Basilica № 7 at Pautalia. – In Mitteilungen zur Christlichen Archäologie, 5, 1999, 18-44, Wien (with R. Spassov, R. Mladenova, S. Filipova).

The Late Antique and Medieval Necropolis at Koprivlen. – In P. Delev, D. Vulcheva (eds.). Koprivlen, I. Sofia 2002, 213-242 (with V. Hadjiangelov).

Късноантичен и средновековен некропол край с. Копривлен. – В А. Божкова, П. Делев (ред.). Копривлен, І, София, 2002, 215-243, (в съавторство с В. Хаджиангелов).

Раннохристиянски базилики от Пауталия. – Известия на ИМ – Кюстендил, 8, 2003, 221-226.

Пещ за строителна керамика от Пауталия (наблюдения върху топографията на късноантичния град). – Известия на ИМ – Кюстендил, 9, 2004, 105-112.

Нови данни за водоснабдяването на пауталийските терми. – Археология, 2004, 3-4, 7-16 (в съавторство с Н. Шаранков).

Границите на пауталийската градска територия през ІV-VІ в. – една възможна реконструкция. – Известия на ИМ – Кюстендил, под печат.

Пространствен анализ на селищната мрежа в Трънско и Знеполе през римската и късноантичната епоха. – В Сб. 75 години ИМ-Перник, под печат.

Попова, Ц. 1986 Палеоетноботанические находки из поселение Дуранкулак в Болгарии. В Ботанические исследования, 5, 69-74

Попова, Ц. 1986 Палеоэтноботанические находки в некрополе у с. Ветрен, Силистренского округа. ИИ, ХІV А, 237-258

Попова, Ц. 1990 Изследване на овъглени растителни останки от средновековна сграда в Силистра. ИИ, ХVІІ, 63-65

Попова, Ц. 1991 Селищната могила Гълъбово – късен халколит, ранна бронозова епоха – в съавт. с колектив И. Панайотов, К. Лещаков, Т. Стефанова, Ст. Александров, И. Змейкова, Ц. Попова. В ” Марица – Изток”, т. 1, София, 139-204

Попова, Ц. 1991 Палеоботанични изследвания от археологични обекти в Североизточна България, Археология, 2, 49-54

Попова, Ц. 1991 Палеоэтноботанические находки из посселение с. Дриново, Торговишкого округа. В “Древнейшие общности земледельцев и скотоводов Северного Причерноморья (5000 до н.э. – 5в.н.э) ” , Киев. Материалы международ. Конф. Кишинев, 10-14 декабря, 35-38

Панайотов, И. И. Гацов, Ц. Попова 1992 “Помпена станция близ с. Малък Преславец” – Раннонеолитическое поселение с интрамуралъными погребениями. Studia praehistorica,11-12, 51-58

Попова, Ц. 1994 Археоботаничен анализ на селищната могила Мъдрец (Гуджова могила) и Искрица – предварителен анализ. В “Марица – Изток”, т. ІІ,119-122

Попова, Ц. 1995 Палеоэтноботанические останки близ поселение Подгорица и Омуртаг на территории Болгарии. Извест. АН Молдавс. ССР, Сер. Биолг. и хим. наук., вып. 2, 68-70

Попова, Ц. 1999 Археоботанични данна за най- ранната употреба на наркотични вещества. В “Билките – екохоризонти” – Международен симпозиум, София, юни, 1999, 211-224

Попова, Ц. 2001 Анализ на овъглени растителни останки. В Ваксево. Праисторически селищ. В. Търново, 31-33

Попова, Ц. Палеоботаничниизследвания от селище от бронзовата епоха Нова Загора. Археология

Popova, Tz 1999 Etude carpologique et anthracologique de tell Kajmenska Cuka (Blagoevgrad) – bronze final. In The “Thracien World at the crossroads of civilization”. II, Proc. оf the VII Intern. Congres of Thracology. Constanza – Mangalia – Tulca, 477 -48

Popova, Tz. 1996 The archaeobotanical samples from the Clay oltar. In Pistiros. Excavation and studies. J.Bouzek, M. Domaradzki, Z. Archibald (eds.), Charles Universisy, Prague, 173-175

Popova,Tz . 2002 Studies of carbonized vegetation remains from Pistiros. In Bouzek, J. L. Domaradska ,Z. H.Archubald (eds.) Pisatiros II, 289-297

Попова, Ц. 2002 Археоботанични изследвания. В Копривлен. Т. 1,София, А.Божкова, П. Делев (ред.)

Popova, Tz. 1989 Paleoethnobotanical study of the Neolithic and Neolithic epoch in the territory of Bulgaria. In Palaeoethnobotany and archaeology. Acta Interdisciplinaria archaeologica VII Nitra – Nove Vozokany, 269-273

Popova, Tz. 1991 Palaeoetnobotanical investigations in South Bulgatia. In Paleoecologia & Arquelogia II, Vila Nova de Famalicao, 187-191

Popova, Тz. 1991 Palaeoethobotanical study of the Junatsite Bronze age settlement – preliminary resoults. In palaeovegetational development in Europe. Pan Europeen Palaeobotanical Conference, Vienna, 19-23. 10. 1991, 69-73

Popoova, Tz. 1992 Etude carpologique et anthracologique de cinq sites archeobotaniques de Bulgarie. Bull. Soc. Frans., 139, Actual. Bot. ( 2 /3 /4 ), 395-405

Popova, Tz. , E .Bojilova 1992 The role of Balkan Peninsula as a linkage between Asia Minor and Middle Europe in the spreading of early agriculture. Ann. Univ. Sofia, Fac. Biol. 83, 2, 17-25

Popova, Tz. 1992 L’analyse des restes carbonises de tell Djadovo (Sud Bulgarie). In Symp. Thracologie, Baile Herculane, 238-246

Popova, Tz. , E. Bojilova, S. Tonkov 1994 Forest clearance. land use and human occupation during the Roman colonisation in Bulgaria. In Palaeoclimatic research.vol.10 ( special Issue RSF Project European Palaeoclimate and man, vol. 5, B. Frenzel (ed.), 198-231

Popova,Тz. 1995 Plant remains from Bulgarian Prehistory ( 7000-2000 B. C. ). In Prehistoric Bulgaria. D. Bailey, I.Рanajotov (eds.) Monographs in World Archaeology N 22, Prehistory Press, 193-208

Popova, Тz 1995 Palaeoethnobotanical remains from the early Bronze Age settlement of Galabovo (Souh Bulgaria )In Res Archeobotanicae – 9th Symposium IWGP., H.Kroll,R.Pasternak (eds.) – Kiel, 261-266

Popova, Tz, P. Pavlova 1995 Palaeoethnobotanical study of the Yunatsite Bronze Age settlement, Pazardzik district. God. Sof. Univ. “Sv. Kliment Ohridski”, Biоl. Fac. 2, Botan. 84, 71-101

Popova, Tz., E. Bojilova 1998 Palaeocological and palaeobotanical Data from the Bronze Age in Bulgaria.In J. H. Gaul. In memorium.M. Stefanovith,H.Todorova,H.Hauptmann (eds.), Sofia, 391-397

Popova, Tz. 1999 Etude Carpologiqie et anthracologique de tell Kajmenska cuka (Blagoebgrad) – Bronze final. In “Thracian World at the crossroads of civilisation”. II, Procc. Of the VII Itern. Congress of Thracology. Constanza – Mangalia – Tulca, 477-481

Popova, Tz 1999 Palаeobotanical and anhracological analysis from roman town Nicopolis ad Istrum and late antique hillfort by village of Dichin (Northern Bulgaria). Arcaeologica Bulgarica III, 2, Sofia, 69-75

Popova, Tz., E. Marinova 2000 Archaebotanical and anthracological analysis of the roman and early roman Byzantine castle Abritus in North-eastern Bulgaria. Some Palaeoethobotanical Environmental Aspects. Arcaeologica Bulgarica IV, 2, Sofia, 49-58

Popova, Tz 2001 Archaeobotanical studies. In Maritsa-Iztok Archaeological Research, vol.5, Radnevo, 211-219

Малка двустранна икона от с. Габровица, Ихтиманско. ГНАМ 1993, 9, 189-192.

Глава на Херакъл в НАМ – София. – Годишник на Департамент Археология – НБУ, 1, 1994, София, 168-172.

Ктиторски портрет от Х в. – Годишник на Департамент Археология – НБУ, 2-3, 1996, София, 322-325.

Два надгробни паметника от ХVІІ в. в колекцията на НАМ. – ГНАМ, 10, 1997, 324-333.

Археологически материали от разрушената крепост над с. Нова Надежда, Хасковско. – Археологически вести, 1999, 1, 23-24.

Печат от с. Мързян. –Нумизматика и сфрагистика, 1999, 1, 70-71.

Бронзова пафта от с. Искрец, Софийско. – Археологически вести, 1999, 2.

Пропуск за атлетически състезания. – Археологически вести, 2000, 2.

Глинен съд с изображения от ХVІІІ в. в Музея на гр. Шумен. – Сборник в чест на Г. Китов “Пътят”, 2003, 207-219.

Анотации на 7 стенописа от ц. Св.Никола. Каталог Христианское изкусство Болгарии. Москва 2003

Колективна находки от с. Хърлец, Врачанско. – Нумизматика и Епиграфика, 1, 2003, 174-180.



Под печат

Накити от късносредновековното съкровище от с. Ръждавица, Кюстендилско. 2004, Годишник на Кюстендилския музей

Сведения за късносредновековни накити в архива на Тодор Герасимов. Нумизматика и Епиграфика

Библиография на трудовете на проф. Тодор Герасимов. Нумизматика и Епиграфика, 2004

Към проучването на златарското изкуство в София през ХVІ-ХVІІ век. – В В чест на проф. Любен Прашков. В. Търново

Три късносредновековни накита. Известия на Народния археологически музей

Женски накити за глава от с. Крайненци, Дупнишко. Известия на националния исторически музей

Монетите като накит в един надгробен паметник. – Анали

Тъканите в облеклото на ктиторските портрети през ХVІІ век. – Сборник в чест на 70 годишнината на проф. Александър Кузев. Известия на Варненския музей

Обнародвани статии и доклади в Германия, Полша, Сърбия, САЩ, Швейцария, Украйна.

Западнобългарските погранични валове. – В Студентски проучвания, III, 1975, с. 113-126.

Отново върху проблема за Онгъла. – Бюлетин на Клуба за НТМ – ИФ, № 1, 1976, с. 11-13.

Експедиция “Годеч’ 76”. – Бюлетин на Клуба за НТМ – ИФ, № 1, 1976, с. 8-10 (в съавторство).

Противодесантни валове от времето на Първата българска държава. – Студентски проучвания, IV, 1976, с. 53-61.

Отчет за резултатите от експедиция “Годеч’76”. – Студентски проучвания, IV, 1976, с. 241-247.

Църквите от Средна Западна България (Годечки район). – Бюлетин на Клуба за НТМ – ИФ, № 2, 1977, с. 13-19.

Прабългарската религия – основна държавна идеология. – В Втора национална конференция на младите историци, С., 1979, с. 22-24.

Нов бронзов кръст-енколпион от Велики Преслав. – Векове, VIII, 1979, 2, с. 73-75.

Новопостъпил бронзов печат от Велики Преслав. – Нумизматика, XIII, 1979, 4, с. 3-5. (в съавторство).

Първа комплексна конференция по българистика. – МПК, XIX, 1979, 3, с. 73.

Символ на света в някои прабългарски паметници. – Археология, XXII, 1980, 1, с. 41-47.

Три графитни изображения от Шуменски окръг. – Векове, 1980, 5, с. 53-57.

Старобългарски мраморен релеф от Велики Преслав. – Археология, XXII, 1980, 4, с. 36-44.

Некрополът при Дворцовата църква във Велики Преслав. – МПК, XXI, 3, 1981, с. 19-24.

Нов медальон със знаци. – Нумизматика, XV, 1981, 3, с. 28-31.

Бронзови токи с животински изображения. – Археология, XXIII, 1981, 4, с. 22-27.

Ловните птици у нас. – Природа и знание, 8, 1982, с. 10.

За семантиката на някои изображения от Надьсентмиклошкото съкровище. – Векове, XI, 1982, 6, с. 36-42.

Небесный всадник, кто он? – С тайны веков, Москва, 1983, с. 221-223.

За един тип изображения на Тангра. – МПК, XXXII, 1983, 1, с. 25.

Прабългарската религиозна система според археологическите данни. – С., 1983, Автореферат.

За култа към Тангра в средновековна България. – Археология, XXV, 1983, 1-2, с. 76-85.

Органични материали и соли от некропола при Дворцовата църква във Велики Преслав. – Интердисциплинарни изследвания, X, С., 1983, с. 37-46.

Я. Р. Дашкевич, Э. Трыярски. Каменные бабы. – Археология, XXV, 1983, 1-2, с. 110-111, (рец).

Култови фигурки от района на Плиска. – Преслав, 3, 1984, с. 276-282.

Бележки по повод две статии. – Старобългаристика, VIII, 1984, 1, с. 128-129.

Археология СССР. Степи Евразии в эпоху средновековья. М., 1981. – Археология, XXVI, 1984, 2-3, 124-126, (рец).

Съкровище от византийски златни монети от Плиска. – Нумизматика, XIX, 1985, 1, с. 31-40.

Космогоничната култура на прабългарите. – Проблеми на културата, VIII, 1985, 3, с. 89-95.

Die Religion der heidnischen Protobulgaren im Lichte einiger archäologischer Denkmäler. – Praechistorische Zeitschrift, 60, 1985, 1, p. 70-92.

Две новоразкрити бански постройки в центъра на Велики Преслав. – Акти Втори национален конгрес по история на медицината, 1985, с. 11-14.

Разкопки и проучвания на ранната северна крепостна стена на Велики Преслав. – Плиска-Преслав, 4, С., 1985, с. 161-176.

Данните от некрополите като извор за религията на прабългарите. – В Трета национална конференция на младите историци. С., 1985, с. 7-12.

Нов тип византийски моливдовул от Велики Преслав. – Нумизматика, XX, 1986, 4, с. 38-40.

За името и същността на върховния прабългарски бог. – Българска етнография, XI, 1986, 4, с. 72-77.

Археологическо проучване на комплекс “А” (Обект 40) в Плиска. – ГМСБ, XII, 1986, с. 37-48 (в съавторство).

За появата и развитието на градоустройствената схема на старобългарските градски центрове. – В Труды V международного конгреса славянской археологии., Москва, 1987, Т. I, 2а, с. 13-18.

Данни за прабългарско присъствие в Родопската област. – Доклади Втори конгрес по българистика – България през Средновековието., С., 1987, с. 294-300 (в съавторство).

А. Стойнев. Светогледът на прабългарите. – Българска етнография, 1987, 3, с. 64-65, (рец).

Оловни висулки-печати от Велики Преслав. – В Юбилейна научна сесия ВТУ 25 години, 1988, с. 34-35.

Небесни, астрални и космогонични знаци. – Интердисциплинарни изследвания, XV, 1988, с. 110-112.

За семантиката на композициите върху кани 2 и 7 от Надьсентмиклошкото съкровище. – Българска етнография, XIII, 1988, 4, с. 24-31.

Българо-унгарска среща по въпросите на ранното средновековие. – Археология, XXX, 1988, 4, с. 57-58, (отзив).

27 термина в енциклопедия “Кюстендил”, С., 1988

Моливдовули от обект “Преславска архиепископия”. – Нумизматика, XXXII, 1989, 1, с. 27-32.

Опит за определяне на знаците от прабългарските езически некрополи. – В Проблеми на прабългарската история и култура, I, С., 1989, с. 269-274.

Хигиенни сгради и съоръжения от центъра на Преслав и тяхната връзка с подобни паметници от съседните страни. – Дунавски симпозиум по история на медицината, С. 1989, с. 9.

Надписи от 1845 г. в църквата на Туден. – Векове, XVIII, 1989, 3, с. 24-31 (в съавторство).

Древние обряды, верования и культы. – Български Фолклор, XV, 1989, 2, с. 96-97.

Осветителни прибори от Велики Преслав. – В Първа национална конференция на младите археолози, С., 1990, с. 24.

Землено укрепление около Маркели. – Проблеми на прабългарската история и култура, II, С., 1991, с. 138-144 (в съавторство).

Разкопки на крепостта “Маркели” през 1986-1987 г. – В История и култура на Карнобатския край, С. 1991, с. 25-28 (в съавторство).

Небесни, астрални и космогонични знаци от ранното българско средновековие. – Интердисциплинарни изследвания, XVIII, 1991, I, с. 215-220.

Преславската патриаршия през X в. – Големият царски дворец във Велики Преслав. Т. I, С., 1991, 177 с. (в съавторство).

Проучвания върху старобългарските знаци (В търсене на закономерности). – Разкопки и проучвания, XX, 1991, с. 71-154.

Патриарший двор во Великом Преславе. – В XVIII межд. Конгрес византинистов, М. 1991, I, Резюме докладов, с. 28-29.

Старобългарски оловен печат със знаци от Велики Преслав. – Археология, 1991, 1, 41-44.

Фрагмент от стеатитна икона от Велики Преслав. – Векове, 1991, 1-2, с. 68-70.

Тежести и части от везни от южната половина на Двореца във Велики Преслав. – Нумизматика и сфрагистика, 1992, 1-2, с. 30-35.

Предстоличен Преслав. – В Приноси към българската археология. I. 1992, с. 48-53.

Нови проучвания на една от крепостните стени във Вътрешния град на Велики Преслав. – В Приноси към българската археология. I. 1992, с. 43-48, (в съавторство).

Бележки върху винопроизводството през ранното българско средновековие. – В Плиска-Преслав, 5, 1992, с. 216-221.

Мадара и прабългарските култови средища. – В Мадара, 3, 1992, с. 143-152.

Нови амфорни печати от Велики Преслав. – ГНАМ, IX, 1993, с. 101-106.

Крепостта “Маркели” – някои стратиграфски и хронологически бележки. – В Североизточна Тракия и Византия през IX-XIV век. 1993, с. 118-125.

Златна апликация с клетъчен емайл от Велики Преслав. – В Преслав, V, 1993, с. 117-121.

Некропол край църквата на обект 40 във Външния град на Плиска. – В Плиска-Преслав, 6, 1993, с. 85-94.

Към въпроса за еврейската диаспора в българските земи през XV-XVIII век. – Приноси към българската археология, II, 1993, с. 198-204 (в съавторство).

Структура на знаците от славянските езически некрополи. – В Сборник в чест на акад. Димитър Ангелов, С., 1994, с. 265-269.

Оброчна плочка на тракийския Херос от с. Тракия, Старозагорско. – ГМЮИБ, 1994, с. 59-62.

У. Фидлер. Студия за некрополите на Долен Дунав от VI до IX век. – Археология, 1994, с. 59-62 (рец. в съавторство).

В. Н. Босилов, Избранник духов, М. – ИАИ, 1994, с. 134-135 (рец).

Тока с редки изображения от Велики Преслав. – ИАИ, 1994, с. 81-83.

Два енколпиона от района на Велики Преслав. – ИАИ, 1994, с. 84-86.

И. Кызласов. Древнетюркская руническая писменость. – Археология, 1995, 1, с. 55-56 (рец.).

Осветителни тела от Велики Преслав. – Археология, 1996, 2-3, 79-83.

Ранновизантийски бронзов печат от с. Рогачево. – Археология, 1996, 4, с. 60-62.

Оброчна плочка на тракийския Херос от с. Тракия, Старозагорско. – В сп. Участие, 1996, 2, с. 40.

Д. Овчаров на 65 години и 40 години творческа дейност. – Археология, 1996, 2-3, 93-97.

Новооткрита средновековна тесера от времето на Василий II. – Нумизматика и сфрагистика, 1995-1997, С., 1997, с. 99-100.

За облика и характера на архитектурните комплекси от Външния град на Плиска. – Известия на Шуменския музей, IX, 1997, с. 101-105.

За общественото начало в устройството на прабългарската войска. – В Проблеми на прабългарската история и култура, III, 1997, с. 122-125.

По въпроса за церемониите в българския царски двор. – В Епископконстантинови четения, Т. 3, 1998, с. 44-47.

Оловен медальон от Карнобатската крепост. – Нумизматика и сфрагистика, V, 1998, 1, с. 102-104.

Сребърен пръстен с надпис от Карнобат. – В Археологически вести, 1, 1998, с. 49-52..

Крепостта Маркели край Карнобат. – сп. Участие, 1-2, 1998, с. 49-50.

Проучване на скалното светилище северно от Перперек. – В Родопика, II, 1999, 1, с. 35-45.

Прабългарски тип амулети от Македония и Сърбия. – Старини, 1999, 1, с. 97-100.

Къде се е намирал центърът на прабългарската войска на юг от Балкана, в Тракия и Хемимонт. – Археологически вести, 2, 1999, с. 27-30.

Въртящ се керамичен печат от Плиска. – Нумизматика и сфрагистика, VI, 1999, 1, с. 1-4.

Паметници на прабългарското езичество. С., 1999, 71 с.

За новата книга на ИК “Агато”. – Проблеми на изкуството, 1999, 3, с. 62.

Регионална научна конференция “Археологически проучвания на Карнобатския край”. – Археология, XXXIX, 1999, 1-2, с. 127.

On the Importance of the Gold Coins’ Hoards from Pliska. – Macedonian Numismatic Journal, 2000, 4, с. 107-120.

Къде се е намирал Потамукастел от средновековните извори. – Втори есенни четения “Иван Гълъбов”. – В. Търново, 2000, с. 289-292.

Разкопките в Сливен и Карнобат и проблемът за прехода от античността към средновековието. – В Годишник на Департамент Археология на НБУ, IV-V, 2000, с. 290-300 (в съавторство).

Тракия и Хемимонт във външната политика на България през VII-X в. – В България, българите и техните съседи през вековете. Сборник в памет на доц. д-р Хр. Коларов., В. Търново, 2001, с. 87-91.

Синкретичен образ на Св. Петър от района на Мадара. – В Криптохристиянство и религиозен синкретизъм. – С., 2002, с. 59-60.

Печат-цилиндър с прабългарски надпис. – Археология, 2002, 1, с. 63-69.

Цар Иван Александър. – С., 2003, 64 с.

Етнически промени в Тракия и Хемимонт през втората половина на I хилядолетие след Христа. – В Традиция и приемственост в България и на Балканите през средните векове. Сборник в чест на 6—годишнината на проф. Й. Андреев., В. Търново, 2003, с. 40-43.

Амулетите-кончета от Нови Пазар и лявото крило на прабългарската войска. – В Плиска-Преслав, 9, (Сборник в памет на проф. П. Тивчев). 2003, с. 129-132.

- E. Василева. За накитите на старите самоковлии. – В LAUREA. In honorem Margaritae Vaklinova, I, 2009, 295-305

- E. Василева. Колекция накити от некропола на Земенския манастир. – В EURIKA. In honorem Ludmilae Donchevae-Petkovae, 2009, 501-510

- E. Василева, С. Бакърджиев. Археологическо проучване на обект № 16 по трасето на АМ „Тракия”, ЛОТ 4, между селата Зимница и Чарда, община Стралджа.-В Археологически открития и разкопки през 2009 г., 2010, 618-620

- А. Аладжов, Е. Коматарова-Балинова, Е. Василева, Ф. Петрунов. Спасителни археологически разкопки на обект № 22 в землището на с. Маленово, област Ямбол, ЛОТ 4 на АМ „Тракия”, км 309+400-305+000.-В Археологически открития и разкопки през 2007 г., 2008, 524-525

- Б. Петрунова, Е. Василева, Я. Димитрова. Археологически проучвания в НАР „Калиакра”.- В Археологически открития и разкопки през 2009 г., 2010, 535-537

- Б. Петрунова, Д. Павлов, Е. Василева. Крепостта Перистера на хълма Света Петка в град Пещера.- В Археологически открития и разкопки през 2010 г., 2011, 464-467

- Б. Петрунова, Е. Василева, Я. Димитрова. Археологически проучвания на крепостта Калиакра през 2010 година.- В Археологически открития и разкопки през 2010 г., 2011, 474-476

- В. Хаджиангелов, Е. Василева. Сондажно археологическо проучване на обект „Бельова черква”, Самоков.- В Археологически открития и разкопки през 2009 г., 2010, 603-605

- Н. Овчаров, Е. Василева. Некрополът на късносредновековното селище Галица край с. Нисово, Русенско. Варна 2010

- Е. Василева. Ислямски некропол до с. Зимница, област Ямбол; под печат

- Е. Василева. Християнски погребения на майки с деца; под печат

- Е. Василева. За един каменен калъп за накити от Калиакра; под печат

Участия в конференции

2003 Единадесети есенни четения на Асоциация „Онгъл”. Практическа етнология и медиевистика, с доклад „За накитите на старите самоковлии”, Самоков

2009 „Земя на кръстопът-етнодемографски процеси и поселищен живот в Тракия”, с доклад „Ислямски некропол до с. Зимница, област Ямбол”, Ямбол

2010 Четвърти Царшишманови дни в Самоков, посветени на 200-годишнината от рождението на Захарий Зограф и 200-годишнината от рождението на Димитър Миладинов, с доклад „Християнски погребения на майки с деца”, Самоков

2011 Декемврийски четения в памет на проф. Рашо Рашев с доклад „Каменен калъп за накити от Калиакра”, София

Монографии

1. R(umen) Ivanov. Das römische Verteidigungssystem an der unteren Donau zwischen Dorticum und Durostorum (Bulgarien) von Augustus bis Maurikios. In Bericht der Römisch-Germanischen Kommission, Bd. 78, Mainz – Frankfurt am Main, 1997 (1999), 467-640.

2. Р. Иванов. Долнодунавската отбранителна система между Дортикум и Дуросторум от Август до Маврикий. София, 1999, 366 с., 113 обр. (The Defence System along the Lower Danube between Dorticum and Durostorum from Augustus to Mauricius).

3. Р. Иванов. Строителна керамика от долния Дунав (Ескус – Нове – Дуросторум). София 2002. (R. Ivanov. Bricks and Tiles from the Lower Danube Oescus – Novae – Durostorum), 174 стр.

4. R. Ivanov. Die römische Provinz Thrakien. Mainz am Rhein, 2008 (Reihe Orbis provinciarum) (с редакционното участие на Герда фон Бюлов).

5. Р. Иванов. Строителна керамика от Долния Дунав. Рациария – Ескус – Нове – Дуросторум. Археология на българските земи. Том 2, София, 2006 (2007), с. 125-205.

Студии

М. Доткова, Б. Русева, Б. Божкова. Антични електронови и златни монети (VI в. пр.-IV в.сл. Хр.) от Нумизматичната колекция на НАИМ-БАН.

6. Иванов, Т., Р. Иванов. Никополис ад Иструм (Nicopolis ad Istrum). Том І, София, 1994 (Р. Иванов е автор на Глава І и ІІ на библиографията).

7. Иванов, Т., Р. Иванов. Ulpia Oescus. Т. І, София, 1998 (Р. Иванов е автор на Глава І и ІІ на библиографията).

Книги с научно-популярно съдържание

8. Р. Теофилов, Р. Иванов. Римски градове в България. София, 2007.

9. Румен Иванов. Римска Мизия. София 2008.

10. Р. Теофилов. Всекидневният живот в древна Тракия (І-ІV в.). София 2009.

11. Р. Иванов, Г. Атанасов, П. Доневски. Античният Дуросторум. В История на Силистра. Т. І Антиичният Дуросторум. София 2005 (Р. Иванов е автор на Въведение, Глава I, II, III, IV, V и VI, както и съавтор на две от приложенията) – 200 стр.

12. Tabula Imperii Romani, K-35 Philippopolis (Sofia, 2009), обем – 200 стр. (градове, по–малки селища, провинции, планини и реки).

Статии

M. Dotkova. A hoard of coins of Cappadocian Caesarea found in Balchik, South Dobroudja. – In Lower Danube between the steppes and the Empire. Ploesti, 2011.

M. Dotkova. Triumphal arches represented on the coins of the town municipalities in Moesia Inferior and Thrace. – In Culture and Civilazation in the Lower Danube. East and West. Culurash, 2011.

М. Доткова. Находки с римски републикански денари от Нумизматичния фонд на Софийския археологически музей. – Нумизматика, сфрагистика и епиграфика, 7, 2011, 1-21.

М. Доткова. Монетно съкровище от Шуменско. – В Сборник „Оттука започва България“. Материали от Втората Национална конференция по история, археология и културен туризъм „Пътуване към България“. Шумен, 2010, 48-54.

М. Доткова. Нови монетни типове и варианти на Анхиало. – Нумизматика, сфрагистика и епиграфика, 6, 2010, 63-69.

М. Доткова. Находка от римски републикански денари. – В III Национална научна конференция „ От регионалното към националното – нумизматика, сфрагистика, епиграфика и музейно дело“. Сборник в чест на 65-годишнината на ст.н.с. д-р Х. Харитонов. Велико Търново, 2010, 63-70.

М. Доткова. Архитектурни паметници, представени върху монетите на Топир. – Нумизматика, сфрагистика и епиграфика, 5, 2009, 85-94.

М. Доткова. Колективна монетна находка от римски републикански денари от с. Макоцево, Софийско. – Нумизматика, сфрагистика и епиграфика, 4, 2008, 33-43.

М. Доткова. Колективна находка от римски денари от Долни Дъбник, Плевенско. – Археология, 2006, 1-4, 180-187.

М. Доткова. Книгопис на българската нумизматика и сфрагистика 1992-2003. – Нумизматика, сфрагистика и епиграфика, 2, 2005, 231-265.

Кирилица

13. Р. Иванов. Тегули и тухли с печати на I Италийски и XI Клавдиев легион. Археология, 1981, № 3-4, 42-48.

14. Р. Иванoв. Римският император Максимин Тракиеца. Военно-исторически сборник (ВИСб), 1982, № 2, 156-169.

15. Р. Иванов. Висши чинове и центуриони в римската войска на Горна и Долна Мизия (дн. Северна България) през I-III в. ВИСб, 1983, № 2, 153-169.

16. Р. Иванов. Principales в римската войска на Горна и Долна Мизия (в дн. Северна България) през Принципата. Археология, 1983, № 1-2, 50-62.

17. Р. Иванов. Печати на легиони върху строителна керамика с означение на гарнизона по долнодунавския лимес. Векове, 1983, № 5, 66-70.

18. Р. Иванов. Проучвания върху римския и ранновизантийския град Никополис ад Иструм въз основа на въздушни снимки. Investigations of the Roman and Early Byzantine Town of Nicopolis ad Istrum Based on air Photographs. Интердисциплинарни изследвания, София, т. 10, 1983, 99-108.

19. Р. Иванов. Principales в канцелариите и щабовете на Горна и Долна Мизия (в дн. Северна България) през Принципата. Археология, 1984, № 2-3, 45-59.

20. Р. Иванов. Заплащане, награди и наказания в римската войска през Принципата. ВИСб, 1984, № 3, 180-192.

21. Р. Иванов. Улпия Ескус в светлината на археологическите разкопки. Векове, 1985, № 1, 63-67.

22. Р. Иванов. Военни лица от V Македонски легион на територията на днешна България (I–III в.). ВИСб, 1986, № 6, 70-88.

23. Р. Иванов. Античният град Никополис ад Иструм. Векове, 1986, № 6, 37-41.

24. Р. Иванов. Северната порта на Никополис ад Иструм. ВИСб, 1988, № 3, 97-108.

25. Р. Иванов. Lixa на V Македонски легион от Ескус. Археология, 1989, № 3, 45-50.

26. Р. Иванов. Към военната история на Долна Мизия. ВИСб, 1991, № 2.

27. Р. Иванов. Отбранителната система на Римската империя по днешните български земи. ВИСб, 1992, № 6, 7-29.

28. Р. Иванов. Долнодунавския лимес в две карти на Абрахам Ортелий. Археология, 1992, № 1, 26-31.

29. Р. Иванов. Тракийските земи в карта на Йохан Харенберг. ГНАМ, VІІІ, 1992, 215-224.

30. Р. Иванов. Мраморна статуя на Асклепий от Никополис ад Иструм. Археология, 1992, № 3, 30-36.

31. Р. Иванов. Диоцезите Тракия и Дакия в карта от 1669 г. ГНАМ, 9, 1993, 95-100.

32. Р. Иванов. Административна уредба на римските провинции Тракия и Мизия. Тракийска древност. София, 1993, 6-8.

33. Р. Иванов. Военно дело в Мизия и Тракия І-ІІІ в. Тракийска древност, С., 1993, 64-65.

34. Р. Иванов. Два надписа на бенефициарии консуларис от Абритус. Археология, 1993, № 3, 40-46.

35. Р. Иванов. Долнодунавският лимес в карти от XV – XVIII в. Археология, 1994, № 2, 5-18.

36. Р. Иванов. Кабиле в някои историко-географски карти от ХVІ – ХVІІІ в. ІІІ Международен симпозиум “Кабиле”. Поселищен живот в Тракия. Ямбол, 1994, 401-407.

37. Р. Иванов. Новобранците в римската войска. Анали, 1995, № 1-2, 76-85.

38. Р. Иванов. Към въпроса за датировката на надписа от с. Сомовит, Плевенско. In Античный мир – Византия. К 70-летия профессора Владимира Ивановича Кадеева. Харков, 1997, 80-83.

39. Р. Иванов. Към проблема за датировката на укрепителната система на Августе. In Seminarium Thracicum, Vol. 3. C., 1998, 167-170.

40. Р. Иванов. Берое – Иринополис – Ески Задра (Заара) в западноевропейски карти от ХVІІ – ХVІІІ в. ИМЮИБ, ХІХ, Стара Загора, 1998, 83-92.

41. Р. Иванов. Никополис ад Иструм – история и археология. БИБ, С. 1998, 12-22.

42. Р. Иванов. Римската провинция Тракия в карта на Гийом Делил. Юбилеен сборник в памет на акад. Диметър Дечев. С., 1998, 46-52.

43. Р. Иванов. Антични селища из българските земи в карта на Йохан Матиас Хаас. Археология, 1999, № 1-2, 63-69.

44. Р. Иванов. Надгробна плоча на ветеран от V Македонски легион от Абритус. Thracia antiqua 10 (In memoriam Georgi Mihailov), Sofia, 1999, 264-266.

45. Р. Иванов. Диоцезите Дакия и Тракия в карта на Мишел Бодран. ИНИМ, ХІ, С., 2000, 129-134.

46. Р. Иванов. Дислокация на римските легиони по долния Дунав през Принципата. Годишник на НБУ/НАИМ, т. 4-5, С., 2000.

47. Т. Иванов, Р. Иванов. Aedes the saurorum на Филипопол. Археология, 1981, № 1-2 , 20-28 (20-24 – Р. Иванов).

48. Р. Иванов, В. Стоичков. Теренно обхождане на долнодунавския лимес в участъка между Рациария и Цебрус. АОР, 1989. Кюстендил, 1990, с. 207.

49. Р. Иванов, В. Стоичков. Долнодунавският лимес от Дортикум до Бонония. ВИСб, 1992, № 1, 76-93.

50. Р. Иванов. Immunes в римската войска на Долна Мизия. Юбилеен сборник в чест на проф. Маргарита Тачева. С., 2002.

51. Р. Иванов, Т. Ковачева. Улпия Ескус. In Римски и ранновизантийски гредове в България. София 2002, т. І, 31-58 (Р. Иванов – с. 31-42).

52. Р. Иванов. Augusta Traiana. In Римски и ранновизантийски градове в България. С. 2002, 218-230.

53. Р. Иванов. Българската археология през последното десетилетие на ХХ в. Антична археология. Археология, 2001, № 3-4, 92-95.

54. Р. Иванов. Дортикум. In Римски и ранновизантийски селища в България. София, 2003, 11-17.

55. Р. Иванов. Августе. In Римски и ранновизантийски селища в България. София, 2003, 27–38.

56. Р. Иванов. Нигринианис – Кандидиана. In Римски и ранновизантийски селища в България. София, 2003, 70-74.

57. Р. Иванов. Апиария. In Римски и ранновизантийски селища в България. София, 2003, 63-69.

58. Р. Иванов. Дуросторум през епохата на Принципата. In Римски и ранновизантийски селища в България. София, 2003, 75-86.

59. Р. Иванов. Военно дело. Структура на римската войска. Дислокация на легиони и ауксилиарни части в Империята. In Археология на България. Римска епоха, т. І, София, 2004.

60. Р. Иванов. Дислокация на легиони и ауксилиарни части в провинциите Мизия и Тракия. In Археология на България. Римска епоха, т. І, София, 2004.

61. Р. Иванов. Архитектура и градоустройство на римските лагери в Империята и в нашите земи. In Археология на България. Римска епоха, т. І, София, 2004.

62. Р. Иванов. Кастра – канаби – вици. In Археология на България. Римска епоха, т. І, София, 2004.

63. Р. Иванов. Форумни комплекси. Улпия Ескус. In Археология на България. Римска епоха, т. І, София, 2004.

64. Р. Иванов. Оловен амулет и бронзови камбанки от светилище на Тракийския конник край Трявна. Археология, 2007, № 1-4.

65. Р. Иванов. Статистически данни върху римската войска в Долна Мизия. Международна конференция „Първи италийски легион в Нове”, Свищов, 27 – 30 юни 2008 г.

66. Р. Иванов. Флавий Аеций от Дуросторум. In Готите – Goternа, том ІІ, София, 2006, 117-123.

67. Р.Иванов. Gothi в историческа карта на Giullelme De L’Isle. In Готите – Goterna, том ІІ, София, 2006, 124-125.

68. Р. Иванов. Нов епиграфски паметник от Улпия Ескус. Археология, 2005, кн. 1-4, 159-161.

69. Р. Иванов. Улична мрежа в Тракия и Мизия (Горна и Долна Мизия). Археология на българските земи. Том 2, София, 2006 (2007), с. 9-16.

70. Р. Иванов. Канализация в Тракия и Мизия (Горна и Долна Мизия). Археология на българските земи, Том 2, София, 2006 (2007), с. 33-36.

71. Р. Иванов. Сгради и съоръжения за културни прояви и зрелища през І-ІV в. Археология на българските земи. Том 2, София, 2006 (2007), с. 80-84.

72. Р. Иванов. Посвещение на Хигия от Абритус. Изследвания в памет на акад. Анание Явашов. Разград, 2007, 61-63.

73. Р. Иванов. Строителна керамика с печати източно от Нове при Свищов. In Phosphorion. Studia in honorem Mariae Cicikova. Sofia, 2008, 428-430.

74. Р. Иванов, П. Доневски. Две оброчни плочки на Епона от района на Нове. In Studia in honorem Aleksandrae Dimitrova-Milceva. Югоизточна Европа през античността (VІ в. пр. Хр. – началото на VІІ сл. Хр.). София, 2008, 187-189.

75. Р. Иванов, Св. Петрова. Каменни кариери в Тракия и Мизия през римската и ранновизантийската епоха (50 стр.). Археология на българските земи, Vol. ІІІ, София 2009.

Латиница

76. R. Ivanov. 80th Anniversary of the First Archaeological Excavations at Ulpia Oescus. BHR, Sofia, 1984, No. 4.

77. R. Ivanov. 85th Anniversary of the First Archaeological Excavations at Nicopolis ad Istrum. BHR, Sofia, 1985, No. 3.

78. R. Ivanov. L’armata romana a Ratiaria durante il Principato (dati epigrafici). Ratiariensia, Vol. 3-4, Bologna, 1987, 25-32.

79. R. Ivanov. Militärpersonen aus der colonia Ulpia Oescensium und ihrem Territorium während des Prinzipats. BHR, Sofia, 1989, 1, 39-59.

80. R. Ivanov. Lixa legionis V Macedonicae aus Oescus. ZPE, Bonn-Köln, 80, 1990, 131-136.

81. R. Ivanov. Zur Frage der Planung und der Architektur der römischen Militärlager. BHR, Sofia, 1993, № 1, 3-26.

82. R. Ivanov. Ziegel- und Dachziegelstempel mit Bezeichnung der Legion und der Garnison am unteren Donaulimes (Bulgarien). Limes. Studi di Storia 5, Bologna, 1994, 7-13.

83. R. Ivanov. Sexaginta Prista. In Encilopedia dell’Arte antica classica e orientale. Roma 1994.

84. R. Ivanov. Nigrinianis – Candidiana. In Encilopedia dell’Arte antica classica e orientale. Roma, 1995.

85. R. Ivanov. Transmarisca. In Encilopedia dell’Arte antica classica e orientale. Roma, 1995.

86. R. Ivanov. Zwei Inschriften der beneficiarii consularis aus dem Kastell Abritus in Moesia Inferior. ZPE, 1994, No. 100, 1-4.

87. R. Ivanov. Der Limes von Dorticum bis Durostorum (1-6 Jh.). Bauperioden des Befestigungssystems und archäologische Ergebnisse 1980-1995. Roman Limes on the Middle amd Lower Danube. Cahiers des Portes de Fer, Monographies 2. Belgrade, 1996, 161-171.

88. R. Ivanov. Das Befestigungssystem von Augustae II an der Unterdonau. In Late Roman and Early Byzantine Cities on the Lower Danube from the 4th to the 6th Century A.D. Poznan, 1997, 31-34.

89. R. Ivanov. Nicopolis ad Istrum. Eine römische und frühbyzantinische Stadt in Thrakien und Untermösien. Antike Welt, 1998, Mainz, No. 2, 143-153.

90. R. Ivanov. Eine neue lateinische Inschrift aus Novae. Der Limes an der unteren Donau von Diokletian bis Heraklios. Sofia, 1999, 115-116.

91. R. Ivanov. The Fortification System along the Lower Danube in Moesia Secunda. Roman Frontier Studies, XVII–1997. Zalau, 1999, 509-522.

92. R. Ivanov. Romans on the Danube. Ulpia Oescus. Athena Review (Westport, Connecticut, USA), 2000, Volume 2, Number 3, 25-31.

93. R. Ivanov. Romans on the Danube. Novae. Athena Review (Westport, Connecticut, USA), 2000, Volume 2, Number 3, 37-43.

94. R. Ivanov. Romans on the Danube. Durostorum. Athena Review (Westport, Connecticut, USA), 2000, Volume 2, Number 3, 59-63.

95. R. Ivanov. Romans on the Danube. Abritus. Athena Review (Westport, Connecticut, USA), 2000, Volume 2, Number 3, 49-54.

96. R. Ivanov. La dation de l’inscription au relief d’Iuppiter de Somovit. Thracia 13, Studia in memoriam Velizari Velkov, Sofia, 2000, 171-174.

97. Ivanov, R. Beroe – Irenopolis – Eski Zaara auf westeuropischen Karten des 17. und 18. Jahrhunderts. In Karasura, Bd. I, Weissbach 2001, 207-212.

98. R. Ivanov. Eine lateinische Inschrift mit dem Namen des Provinzialstatthalters P. Septimius Geta aus colonia Ulpia Oescensium (Moesia Inferior). In Novae and the Roman Limes on the Danube from Vespasian to Diocletian. International Conference – Svistov – September 2001. Novensia 15, Warszawa 2004, 19-23.

99. R. Ivanov. Ehereninschriften aus Nicopolis ad Istrum (Zeit der Severen). In Roman and Late Roman City. International Conference in Veliko Turnovo 2000. Sofia 2002.

100. T. Ivanov, R. Ivanov. Aedes thesaurorum von Philippopolis. Pulpudeva, 4, 1983, Sofia, 190-196.

101. R. Ivanov, R. Titus Flavius Valentinus aus colonia Ulpia Oescensium. In Römische Städte und Festungen an der Donau. Beograd 16-19 Oktober 2003. Belgrade 2005.

102. R. Ivanov. Novae on Western European historical and geographical maps from the and of the 15th through the 18th century. Novaensia (Novensia), Warszawa, 2009.

103. R.Ivanov. Germanen und Kelten im römischen Heer Mösiens. In Готски културен форум, София, 23-25 ноември 2007 г. (Gotica, III, 2009).

104. R. Ivanov, V. Barakov. Ein Heiligtum des Thrakischen Reiters bei Tryavna. Vorläfige Ergebnisse. Pontos Euxeinos. Beiträge zur Archäologie und Geschichte des antijen Schwarzmeer und Balkanraumes. Langenweißbach, 2006, 254-264.

105. R. Ivanov, V. Barakov. “A Thracian Sanctuary from the Roman Period near Tryavna, Bulgaria”. In West-East (online), Leiden, 2006.

106. Rumen Ivanov. EU Project ,

107. Rumen Ivanov. The Roman Army in Moesia Inferior and Thracia during the Principate. Studia in memoriam Prof. Velizari Velkov. Sofia 2009.

108. Rumen Ivanov. CIL XVI (Addenda) – Gurmazovo (Gurmasowo). Zürich, 2009.

Рецензии

109. P. Иванов. Осемдесет години от първите археологически разкопки в Никополис ад Иструм. Археология, 1981, № 1-2, 121-122.

110. P. Иванов. Ценен труд за римското военно дело. Chr. Vladescu. Armata romana in Dacia Inferior. Bucuresti, 1983. ВИСб, 1984, № 2.

111. P. Иванов. Абритус. Библиография. В Т. Иванов, С. Стоянов. Абритус. Разград, 1985.

112. P. Иванов. K. Strobel. Untersuchungen zu den Dakerkriegen Trajans. Bonn, 1984. Археология, 1988, № 1.

113. P. Иванов, Р. Ratiariensia, Vol. 3-4, Bologna, 1987. ВИСб, 1988, № 1.

114. P. Иванов. Anna et Jaro Sasel. Inscriptiones Latinae quae in Iugoslavia inter annos MCMII et MCMXL repertae et editae sunt. SITULA 26, Ljubljana, 1986, 533 p. Археология, 1988, № 4.

115. P. Иванов. Anne Johnson. Römische Kastelle des 1. Und 2.Jh.n.Chr. in Britannien und in den germanischen Provinzen des Römerreiches. Mainz, 1987, 370 S. ВИСб, 1989, № 2, 211–216.

116. P. Иванов. Девети международен конгрес по гръцка и латинска епиграфика в София, септември 1987. ВИСб, 1988, № 1, 219-220.

117. P. Иванов. ХХХVІ Национална археологическа конференция в Кюстендил, 1989. ВИСб, 1990, № 1.

118. P. Иванов. L. Keppie. The Making of the Roman Army. From Republic to Empire. London, 1988, 271 p. ВИСб, 1989, № 3, 179-181.

119 P. Иванов. Marcus Junkelmann. Die Legionen des Augustus. Mainz, 1986, 313 S. Археология, 1990, № 2.

120. P. Иванов. Gerrad Broddrib. The Roman brick and Tile. Glouchester. 1987, 164 p. Археология, 1990, № 4, 63-64.

121. P. Иванов. Heer und Integrationspolitik. Die römischen Militärdiplom als historische Quele. Köln-Wien. 1986, 615 S. ВИСб, 1991, № 4.

122. P. Иванов. Eric Birley. The Roman Army Papers. Amsterdam, 1988, 457 p. Археология, 1991, № 2.

123. P. Иванов. Нове и долнодунавският лимес през римската и ранновизантийската епоха. ВИСб, 1990, № 1.

124. P. Иванов. Kurt Genser. Der Donaulimes in Österreich. Stuttgart–Aalen. 1990. Археология, 1994, № 2.

125. K. Кънчев, Р. Иванов, Р. Василев. Годишник на Националния археологически музей, т. VІІІ, С. 1992. Археология, 1994, № 3-4 (Р. Иванов, с. 73-74).

126. Слокоска, Л. Р. Иванов, П. Владкова, И. Църов. 100 години от първите разкопки в Никополис ад Иструм. С. 2000.

127. R. Ivanov. Mulvin, Linda. Late Roman Villas in the Danube-Balkan region. BAR, Int. Ser. 1064, Oxford 2002. In Archaeologia Bulgarica (Sofia) 2004, № 2, 111–112.

128. R. Ivanov M.Wendel. KARASURA, Bd. III. Die Verkehrsanbindung in frübyzantinischer Zeit (4.–8.Jh.n.Chr.). In Karasura Untersuchungen zur Geschichte und Kultur des alten Thrakien. Langenweissbach, 2005, 428 S. (Schriften des Zentrums für Archäologie und Kulturgeschichte des Schwarzmeerraumes 6). Archaeologia Bulgarica, 2006/1, 87-90.

Преподавателска дейност

1993 - 2004 Семинарни упражнения по Обща археология в ШУ

1999 - 2000 Лекционен курс по Обща археология в ШУ “Еп. Константин Преславски”

Лекционен курс Археоботаника и палеоклиматология” в НБУ и СУ “Св. Климент Охридски” 45 ч.

1996 - 2005 Департамент “Археология” на Нов български университет, София
- “Антично общество, власт и урбанизъм по Българското Черноморие през Античността” (курс лекции)
- “Икономика на Българското Черноморие през Античността” (курс лекции)
- “Античната култура по Българското Черноморие” (изследователски проект)
- “Икономика на Римската империя” (курс лекции)

2000 - 2003 цикъл лекции “Скално изкуство – живопис”, НБУ

2000 - 2003 цикъл лекции “Иконата”, НБУ

Лекционната дейност е свързана предимно с лимес провинциите на Империята – етнически състав на военното и цивилното погранично население, военна организация, администрация и управление, обществено, частно и култово строителство, пътни и водни комуникации, всекидневен бит и религия.

СУ „Св. Климент Охридски”, Магистърски курс „Лимесът на Римската империя І–ІV в.”

НБУ – София, Магистърски курс „Лимесът на Римската империя”

ВТУ, Курсове „Комуникации в Мизия и Тракия през римската епоха”, „Археология на град Рим”, „Провинциите на Римската империя”

ВТУ, Филиал София, „Антична археология (Рим)”

ШУ „Константин Преславски”, Курс „Римският лимес”

Участие в редколегии

Сборник Плиска-Преслав, 8-10

Проблеми на прабългарската история и култура, 3.

Секретар на редколегията на Нумизматика, сфрагистика и епиграфика

Член на редакционната колегия на Интердисциплинарни изследвания

От 2005 Поредица “Разкопки и проучвания” на Националния археологически институт с музей при БАН
От 2005 Годишник на Националния археологически музей при БАН

Главен редактор и съставител на поредицата „Римски градове в България”

Главен редактор и съставител на поредицата „Археология на българските земи”

От 2004 Известия на Археологическия институт

2000 - 2004 списание Археология

Членство в научни организации

Съюз на учените в България

От 2002 Европейска асоциация на археолозите

Член на Американската академия на науките в Ню Йорк (1995)

Участие в български и международни научни проекти

Устойчиви модели и метаморфози в иконографията върху монети и паметници през Античността и Средновековието – образи на религиозната и културна идентичност

„Магията на археологията. Първа тетрадка на малкия археолог“

Избрана библиография