Филиал Национален археологически институт с музей - Шумен

През 2019 г. се навършиха 45 години от важно за Шумен и региона събитие – създаване на научно звено на БАН за изследване на Плиска, Велики Преслав, Мадара и сродни на тях археологически обекти в Североизточна България. Учредяването става с Разпореждане на Министерския съвет от декември 1973 г. Непосредствената организационна дейност e възложена на Тотю Тотев, който е и пръв Ръководител на Филиала (до 1990 г.).

Първите години бяха посветени най-вече на разкопки по Програма за разкриване на знакови паметници във връзка със 1300 годишнината от създаването на българската държава. Но това беше и десетилетие на творческо съзряване. Повечето от сътрудниците защитиха докторски дисертации, а някои успяха да стигнат още тогава до хабилитация. Появиха се първите монографии. Публикационната дейност беше насочена и към пропагандиране на културно-историческото наследство. В издадената през 1984 г. библиография на сътрудниците от Филиала са отразени над 300 публикации. По това време Филиалът се утвърди като водеща институция в изследване на културата и историята на Първото българско царство. На тази основа по-късно беше реализиран проекта: “Материали за археологическа карта на североизточна България през средновековието”, разработен в сътрудничество със специалисти от регионалните музеи в областта.

Второто десетилетие (1985-1994 г.) беше ознаменувано с впечатляваща издателска дейност. Освен издадените в периода 1979-1985 г. четири тома от Сборник “Плиска-Преслав”, се добавиха два нови тома, с които той се превърна в орган на самия Филиал. Към това трябва да се добави и поредицата “Преслав”. През 1989 и 1991 г. бяха обнародвани първите издания от “Проблеми на прабългарската история и култура”. В тях бяха включени докладите от проведените в Шумен през 1986 и 1990 г. международни научни конференции, посветени на прабългарска проблематика.

Разкопките в Плиска и Преслав продължиха с умерено темпо. За сметка на това се засилиха изследванията на първостепенни по важност центрове извън столиците: княжеският манастир при с. Равна, Провадийско, манастирът при с. Черноглавци, манастирът “Кирика” при с. Калугерица, селището при с. Хума, Разградско, прабългарски некрополи при с. Караманите, Добричко, с. Дибич, Шуменско и други.

Третото десетилетие (1995-2004 г.) колективът посрещна в условия на задълбочаваща се криза и редуциране на помощно-техническия и научен състав. Независимо от това, и въпреки силно ограничените финансови средства, Филиалът реализира нови постижения в теренната, кабинетно-изследователската и обществената си дейност. В тези години той се доказа като национален център по ранносредновековна археология с международна известност. В периода 1991-2001 г. сътрудници на Филиала положиха основите на катедра “История” към Университета в Шумен. Публикационната дейност отбеляза количествен и качествен ръст. Излязоха от печат още три тома с доклади от международни конференция в Шумен и Варна, както и четири тома от поредицата „Плиска-Преслав”. Реализацията им дължим на финансовата подкрепа на Общините Шумен и Нови пазар. Със средства осигурени от Община Велики Преслав беше отпечатан шести том от Сборник “Преслав”.

Последното десетилетие (2005-2014 г.) трябваше да е време на творческа активност. Кризата в икономиката и обществения живот в страната и региона се отрази неблагоприятно върху кадровото развитие и дейността на Филиала. Спадът на теренните проучвания беше постепенно овладян, благодарение най-вече на възстановената ежегодна държавна субсидия. Разкопките в Плиска се ръководеха изцяло от сътрудници на Филиала (Р. Рашев, П. Георгиев, Я. Димитров, Ст. Иванов), по-късно и от млади специалисти от София, РИМ-Шумен, Шуменският университет. В Дворцовият център продължи изследването на паметници, скрити под дворните настилки. Подновени бяха проучванията и на т.нар. тайни ходници, установени бяха нови факти за фортификацията. Постепенно се изгради нова представа за облика, характера и хронологията на столичния град. В Преслав сътрудниците на Филиала: Ст. Бонев, Т. Михайлова и Ст. Дончева работиха активно в един по-голям изследователски екип, зает с разкриване на Дворцовия град. Под ръководството на Т. Балабанов беше проучен малък манастир от Х век и възобновени разкопките в Аула на хан Омуртаг. Някои от колегите (Ст. Иванов, Я. Димитров) се включиха в спасителни проучвания по инфраструктурни обекти в региона и страната. Започна изследване на „другата Плиска” – лагерът „Кабиюк”. Важни резултати постъпиха и от неизвестни дотогава производствени центрове за художествен метал от Х век в околностите на Преслав, тези при Новосел и Златар (Ст. Бонев, С. Дончева).

Публикационната дейност продължи. В периода 2005-2008 г. излязоха и няколко фундаментални изследвания на Рашо Рашев върху културата и историята на прабългарите. Издаден беше Сборник посветен на 1100 годишнината от смъртта на Св. Княз Борис, а също и на три тома от поредицата „Пътувания към България”, Археологическа карта на Плиска, монографичните изследвания на Ст. Бонев и С. Дончева, както и на И. Йорданов, чиито Корпус на византийските печати в България има международен престиж.

Към днешна дата научната продукция на сътрудниците от Филиала брои над близо 2000 научни публикации, от които 34 монографии, както и над 1200 цитирания в наши и чужди издания, с което Филиалът в Шумен се нарежда на едно от челните места по публикационна и проучвателска дейност в системата на НАИМ.