ФОНДОВЕТЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
Далечна вече е датата, когато най-голямата в София ислямска култова постройка Шехид Мехмед паша джами или Буюк джамия е превърната в хранилище на старините от богатата на история българска земя.
Сградата и обогатените през 110-годишното съществуване на Археологическия (Народен, Национален, Музей институт при БАН) музей колекции и днес привличат внимание в центъра на столицата и я оживяват като едно от най-престижните й културни средища. Има нещо съдбовно в това, че Музеят завинаги остава там, на това място, в сградата, в която през тържествения ден на 18 май 1905 бива открита първата й експозиция. Тук, в туптящото хилядолетно сърце на града, преминава животът му.
Първоначално фондът на музея се състои от 343 антични предмети и 2 357 монети. Само няколко години по-късно музеят се нарежда непосредствено след тези в Атина и Константинопол по богатства и важност в Балканския регион (S. Rinack. Gazette des Beaux Arts II,1898, 107). Според записките на директора на музея в началото на ХХ в., музеят вече разполага с 22 642 експоната, от които почти половината (10 027) монети. Оттогава музеят разполага с едни от най-ценните и големи колекции от гръцки и римски антични предмети от България, в това число много скулптури, надгробни паметници, релефи, бронзови статуетки, цветни керамични съдове, златни и сребърни украшения и бижута.
Създаването на музейните фондове започва още към Народната библиотека в София, към която най-късно в началото на 1878 г. е създадена музейна сбирка и в бюджета на библиотеката са предвидени средства за тези цели. Много скоро в нея започват да прииждат най-различни и съхранявани на различни дотогава места старини - предимно монети, различни предмети с археологически и етнографски характер. Още тогава се поставя и началото на колекцията от средновековни паметници с четири копия на стенописите от Боянската църква, изработени от художника С. Симеонов.
Началото на систематичното и научно събиране и опазване на фондовете на музейната сбирка поставя Константин Иречек, който през 1880-1882 г. подготвя общественото мнение в тази насока, а през 1882 г. обнародва първото методическо издържано ръководство: “Упътване за събиране на геодезически и археологически материали”. По това време започва и съставянето на първия инвентарен опис на вещите в музейната сбирка, като за целта бил поканен стриктният антиквар Енчев. По-късно през 1886-1889 г. се подготвя и е приет от Народното събрание и първият “Закон за събиране и опазване на старините в България”, с който управата на библиотеката и музея е трябвало да се съобразява, но повече от съответния опис на музейната сбирка очевидно не е бил направен. През 1890 г. този опис на старините в музейната сбирка е съдържал 115 предмета от всякакво естество и 1578 различни монети, а при отделянето на музея от библиотеката, извършено със заповед на министъра на просвещението, през септември 1892 г. директорът на Народната библиотека В. Д. Стоянов предава на първия директор на Народния музей Вацлав Добруски числящите се към момента по инвентарния опис 348 предмета и 2357 монети. Това е фондът от музейни предмети, с който се поставя основата на Народния музей, чийто естествен приемник днес е Археологическият музей.
След изваждането от фондовете на предметите, които нямат археологически характер, останалите музейни единици били разпределени в три - старовековен, в който влизали предметите от праисторията, античността и средновековието до ХVIII в., нумизматичен и етнографски. Първите хранители на музейните фондове били бившият директор на пловдивската библиотека Д. Такела, който още от 1890 г. бил преместен в София и отговарял за нумизматичната колекция, и новият директор на Народния музей В. Добруски. Това състояние на нещата се съхранило до 1903 г. През този период хранилищата на музея се помещавали първоначално в сградата на Буюк джамия. През 1885 г. били пренесени в сградата на министерство на просвещението (днес Природонаучния музей), 10 години по-късно - в сградата на Висшето училище, а през 1900 г. отново били върнати в Буюк джамия.
Със Закона за народното просвещение през 1909 г. Народният музей бил преименуван в Народен археологически музей, защото още в 1906 г. разрасналият се етнографски отдел бил отделен и преобразуван в Народен етнографски музей.
След преименуването колекциите на НАМ били обособени в четири отдела: старовековен, средновековен, нумизматичен и художествен, а след завръщането на Рафаил Попов от специализация в Германия през 1911 г., от старовековния отдел бил отделен праисторическият отдел. При смяната на В. Добруски с Б. Филов през 1910 г. фондовете на музея съхранявали 1074 праисторически предмета, 3537 старовековни, 722 средновековни и 16135 нумизматични и 171 художествени паметници. Според утвърдения през 1910 г. Правилник за дейността на музея уредниците на отделите били и хранители на музейните фондове. Наред с Рафаил Попов като завеждащ предисторическия отдел, през 1910 г. за завеждащ средновековния отдел бил назначен П. Мутафчиев, който отговарял и за художествения отдел, а след В. Добруски, от 1910 г. за старовековния и нумизматичния отдел отговарял лично директорът на музея Богдан Филов. Още от времето на В. Добруски били съставени инвентарни книги с кратки, много често неточни описания и данни, като и трайната номерация върху предметите понякога била погрешна или изтрита. Това наложило след 1910-1911 г. да започне преинвентирането на музейните фондове в нови инвентарни книги. Тази дейност по отдели продължава и до днес.
Към края на своя мандат като директор Б. Филов предава съхранените от него фондове на нови уредници на отдели - през 1918 г. за уредник на старовековния отдел е назначен д-р Иван Велков, на нумизматичния Никола Мушмов, а през 1919 г. художественият отдел е приет от Андрей Протич. При назначаването на Андрей Протич за директор през 1920 г. фондовете на музея наброяват 44274 музейни единици както следва:
Праисторически - 3127
Старовековен - 5120
Средновековен - 1451
Нумизматичен - 27049 + 7076 Колекция “Аврамов”
Художествен - след предаването на етнографските картини и репродукции на Етнографския музей в отдела остават 294 картини и скулптури.
Със закона за народното просвещение от 1920 г. и правилника на Народния археологически музей от декември 1922 г. тези пет отдела със съответните фондове са окончателно обособени и отчасти преструктурирани - в средновековния отдел са прехвърлени от старовековния отдел всички християнски паметници и всички копия от стенописи, икони и щампи от художествения отдел. В края на 1920 г. на мястото на Петър Мутафчиев е назначен д-р Кръстю Миятев, а за негова асистентка в отдела в отдела е назначена Вера Иванова, заела мястото на А. Грабер.
След проведеното преструктуриране на фондовете на музея и попълването с нови материали, през 1923 г. картината е следната: Предисторически фонд - 4648 предмета
Старовековен фонд - 5281 предмета
Средновековен фонд - 2706 предмета
Нумизматичен фонд - 37942 монети
Художествен - 782 предмета
Създаването на подвижна систематична картотека на музейните фондове започва още през 1892-1903 г. със създаването на картони и предмети от нумизматичната сбирка, а през 1918 г. - на старовековния. През 1919 г. започва картотеката на старовековния, а през 1920 - на средновековния. Целта на тази картотека, тъй като фондохранилищата още тогава били претрупани и не позволявали внимателна обработка и проверки, била да бъдат отразени разместванията между фондовете, точното място на съхранение на предметите, кои от тях са инвентирани, какво е състоянието на научната им обработка и т. н. През 1920 г. в старовековния отдел били изготвени 662 фиша на всички надписи, в нумизматичния - на 13500 монети, в средновековния - 234 бр. и в художествения - на всички картини и скулптури. За съжаление, липсата на подходящи фондохранилища не позволила доброто съхранение както на паметниците, така и на създадените първи картотеки, които по време на Първата световна война и след това били разпилени.
Попълването на музейните фондове продължило с неотслабващи темпове и през следващите две години. В края на 1925 г. в предисторическия фонд, където в помощ на Рафаил Попов през декември вече бил назначен и Васил Миков, са заведени и инвентирани 5115 предмета, в старовековния - 5449, в средновековния - 2147, в нумизматичния 43110 монети и в художествения - 831. За зла участ през ноември същата година била извършена първата кражба в музея - крадци се промъкнали в експозицията и обрали 205 златни, сребърни и бронзови монети. По-късно една част от тях били върнати, но 63 окончателно пропаднали. Както и преди, по това време фондовете били попълвани чрез откупки (малка част, поради липса на средства), дарения от частни лица и разкопки.
В края на 1928 г. е уволнен директорът на музея Андрей Протич и на негово място е назначен Гавраил Кацаров, но на 1 юли 1929 г. за директор е назначен уредникът на праисторическия отдел Рафаил Попов. На негово място в праисторическия отдел, след известни перипетии, през 1931 г. е назначен за уредник Васил Миков, а на мястото на Протич в художествения отдел още през 1928 г. за асистент и завеждащ отдела е назначен Никола Мавродинов, който дотогава работил в Пловдивската народна библиотека. През 1931 г. подал оставка като уредник на нумизматичния отдел Н. Мушмов и за известно време отделът останал без уредник. До 1931 г. постъпленията във фондовете на АМ не са големи и са главно от случайни находки и по-малко от разкопки, като стремежът бил всички те да бъдат инвентирани в инвентарните книги и да продължи изработката на музейната картотека. Още при Н. Мушмов през 1929 г. в нумизматичния отдел постъпва голямата находка от с. Река Девня, Варненско, съдържаща 66513 римски сребърни монети, която и до днес не е обработена от специалистите. В края на 1931 г. картината във фондовете е следната:
Предисторически фонд - 5600 предмета
Старовековен фонд - 5766 предмета
Средновековен фонд - 2342 предмета Нумизматичен фонд - 113215 (вкл. находката от Девня)
Художествен фонд - 1005 предмета
До края на 1934 г. промените в състава на уредниците, които са и материално отговорни лица за съответните фондове на музея, не са големи. Само през октомври 1932 г. за уредник в нумизматичния отдел на вакантното от доста време място на Н. Мушмов е назначен Тодор Герасимов. По познатата причина - липса на достатъчно средства - за три годни до края на 1934 г. фондовете на музея са обогатени само с 1701 инвентарни номера.
Предисторически фонд - 5777 предмета
Старовековен фонд - 5961 предмета
Средновековен фонд - 2584 предмета
Нумизматичен фонд 114228 монети (вкл. и находката от Девня)
Художествен фонд - 1027 предмета
Тесните и влажни фондохранилища отново са главната причина за неудобното съхранение на музейните фондове и през 1934 г. ръководството на музея прави предложение до Министерството на народното просвещение заедно с предстоящия строеж на Народната банка, да се построят и две крила към старата сграда на музея, които да се използват за експозиционни нужди и нови фондохранилища. Поставя се също въпросът за учредяване на лаборатория по консервация, която да се заеме с опазването на музейните предмети от унищожение.
През следващите години от своя мандат (до август 1938) Рафаил Попов и екипът на музея хвърлят своите сили за осъществяване на направеното предложение към Българска народна банка и от двете страни на джамията да се пристроят югозападно крило за административна сграда, библиотека и ателиета и северозападно крило с експозиционни площи и фондохранилища. Тогава се ражда и идеята пространството под западната галерия да бъде застроено с леки стени и там да се вмести част от все повече нарастващите фондове. Тези намерения били регулирани едва към края на 1938 г., когато директор на музея става уредникът на старовековния отдел д-р Иван Велков. За уредник и завеждащ фонда и отдела на негово място е назначен Христо Данов, с когото Велков имал ползотворно сътрудничество още от 1937 г.
При пенсионирането си на 62 г. Рафаил Попов оставил фондовете в сравнително добро състояние с оглед на новото пространство в музея и нарастващата численост на музейните предмети. Той предал на новия директор следните музейни единици:
Предисторически отдел с хранител В. Миков - 6202
Старовековен отдел с хранител Х. Данов - 6178.
За асистент в старовековния отдел е назначен Д. П. Димитров.
През 1938 г. д-р Христо Миятев преминава на служба в Министерството на народното просвещение и предава на новия уредник на средновековния отдел, дотогавашна негова асистентка, Вера Иванова-Мавродинова, 2938 предмета.
В нумизматичния фонд при уредника Тодор Герасимов се съхранявали 116790 монети.
Фондът на художествения отдел наброявал около 1500 картини, скулптури и репродукции.
Веднага след извършените персонални промени Иван Велков предприема активно пренареждане на експозиционните площи и фондовете и извършва основен ремонт в джамията и течащия покрив. Всеки ъгъл в сградата и новите открити аркади около нея са използвани за съхранение на непрекъснато нарастващите музейни фондове.
Към средновековния отдел през 1939 г. бил командирован учителят Асен Василиев, който, освен че оказал помощ при документирането на музейния фонд, успял да създаде и ценен архив за църковната архитектура и живопис в България, а за асистент в отдела била назначена Иванка Акрабова, която започнала картотекиране на иконите и стенописите.
През 1939 г. асистентът в старовековния отдел Д. П. Димитров напуска отдела и на негово място е назначен Д. Крънджалов.
През 1940 г. подава оставка завеждащият отдела Христо Данов, който бива заместен от Д. Крънджалов, напуснал много скоро след това. Същата година за асистент в старовековния отдел е назначен Георги Михайлов, който след напускането на Крънджалов поема ръководството и съхранението материалите в отдела.
Настъпващата война слага своя тежък отпечатък и върху дейността на Народния археологически музей. Поради войната, без уредник и асистент остава най-големият от фондовете - старовековният отдел. През 1941 г. преподреждането на каменните паметници в отдела е възложено на Т. Герасимов, а цялата отговорност за подготвените за евакуация предмети ляга върху Иван Велков като директор на музея.
В края на 1942 г. състоянието на Народния археологически музей е следното:
Предисторически отдел - 6426 единици
Старовековен отдел - 6449 единици
Средновековен отдел - 3356 единици
Нумизматичен отдел - 117279 единици
Художествен отдел - 3222 единици.
По време на войната, когато Богдан Филов се отдава на политическа кариера, неговото място в Университета заема асистентът му Д. П. Димитров, който напуска старовековния отдел на НАМ и през 1942 г. става доцент. По същото това време отдела напуска и Георги Михайлов, който става асистент в Университета и в отдела остават вакантни и двете места, като цялата материална отговорност за фонда поема директорът на музея д-р Иван Велков. Тази ситуация се запазва до края на войната и една година след това. Още през 1939 г. започва опаковането на предметите от фондовете с оглед на евентуална евакуация. Тогава Х. Данов отделя и всички златни предмети от Средновековния отдел, с което предопределя включването им в специален обособен т. н. репрезентативен фонд, в който се съхраняват предмети от благородни метали, геми и камеи от целия музеен фонд. В него обаче попадат и други дребни предмети от неблагородни метали.
Когато започват бомбардировките над София, Иван Велков много удачно се разпорежда фондовете да се изнесат от сградата на НАМ, като по-голямата част е укрита в подземията на Съдебната палата и друга - в БНБ. Една част, предимно колонните каменни паметници обаче остават на място. Бомба улучва югозападния ъгъл на музея и той става достъпен за външни лица, включително фондовете. Тогава окончателно са унищожени и всички картотеки във фондовете.
В това смутно време за опакованите и свободно стоящите на местата си паметници, за които представа дава последната справка от края на 1942 г., отговорност продължават да носят директорът д-р И. Велков - за старовековния отдел, В. Миков - за предисторическия, В. Иванова-Мавродинова - за средновековния, Т. Герасимов - за нумизматичния и Н. Мавродинов - за художествения, като всеки от тях е обикалял местата за съхранение и е наглеждал числящото му се имущество. Това състояние се запазва до септември 1944 г.
В края на 1944 г. с помощта на Съветската армия в страната е установен нов политически режим, който довежда до сериозни промени и в Народния археологически музей. Тук е сформиран ОФ комитет, който обявявя д-р Иван Велков за уволнен, а малко след това на негово място е назначен Никола Мавродинов, дотогавашен уредник на художествения отдел. В края на годината за уредник на Античния (старовековен) отдел е назначен Иван Венедиков, а на мястото на Мавродинов в художествения отдел - Стамен Михайлов, и двамата пристигнали от музея в Скопие. Скоро започва и ремонтирането на сградата на музея и преподреждането на фондовете. В този период попълването на фондовете става преди всичко от разкопките, провеждани от музея, и от случайни находки. Преди още опакованите материали да бъдат окончателно разопаковани, фондохранилищата и свободните места в музея започват да се запълват с огромни сандъци и пликове, пълни с необработени материали от многобройните водени от музея разкопки, което впоследствие сериозно затруднява фондовата работа и правилното съхранение на паметниците във фондохранилищата. През 1945 г. във фондовете на НАМ попада и голяма сбирка с паметници от територията на Македония, събирани между двете световни войни, чиято обработка по понятни причини не се осъществява и тя остава като обособен фонд към Средновековния отдел.
С обединението на НАМ и Археологическия институт в края на 1948 г. и нарастването на колектива, както и с увеличаването на постъпленията от провежданите разкопки, проблемът с недостига на място все повече се задълбочава и остава неразрешен и до днес, тъй като фондохранилищата в НАМ все повече се препълват, без да е намерено решение за тяхното увеличение по брой и площи. Единствено през 1949 г. на новосъздадената Художествена галерия е прехвърлена преобладаващата част от художествения отдел, като малка част от него е зачислена в средновековния отдел. Остават за решаване проблемите с материалите от разкопките на българо-немската експедиция в с. Св. Кирилово и другите разкопки на предисторическия отдел, на античния отдел (Плиска, Преслав) и т. н. На този фон през периода до 1962 г. изглежда, че материалите от основния фонд, тяхната обработка и картотекиране, както и сверката с инвентарните книги след катаклизмите по време на войната, са изостанали на втори план. Вместо да се тръгне във вярната посока - идентификация на предметите, възстановяване на инвентарните номера по инвентарните книги, възстановяване на фототеката с нанасяне на инвентарни номера и изготвяне на нови пълни картотеки - назначеният през 1949 г. нов директор на музея Д. П. Димитров, който замества на този пост Н. Мавродинов, тръгва по друг път. Със заповед на Председателя на БАН от 1962 г. е назначена пълна инвентаризация на фондовете на музея, която обединява усилията на целия състав на АИМ за период от четири години. Съставени са пълни инвентаризационни описи с кратки описания (много често различни от тези в инвентарните книги) по преценка на комисията и инвентарни номера, там където те са били запазени. Цялото налично имущество е включено в 156 инвентарни описи, с които различните фондове били зачислени на нови материално отговорни лица. По този начин съхранените оригинални инвентарни книги с подробните описания на музейните предмети останали на заден план и служели често като научно-помощна документация, тъй като материалната отговорност се носела вече единствено по съответните описи. След приключването на тази огромна, но не съвсем ползотворна работа, тъй като описите се оказали с много грешки, неверни инвентарни номера, повторения и пропуски, картината във фондовете на НАМ била следната:
Праисторически фонд - 8 описа на основния фонд, 5 описа на научно-спомагателен фонд, 8 описа на материали от разкопки.
Материално отговорни лица: на мястото на уредника на отдела Васил Миков, м.о.л. между 1962 и 1966 г. стават деловодителката в музея Жулиета Златарска и Румен Катинчаров, а по-късно като домакин на основния фонд остава само Жулиета Златарска.
Античен фонд - 21 описа на основния фонд, 11 на научно-спомагателния, 2 описа на материали от разкопки.
Материално отговорни лица: през същия период уредникът на отдела Иван Венедиков предава голяма част от основния фонд на асистентката Янка Младенова, Жулиета Златарска и домакинката на музея Мара Дапкова-Цвикева. При Иван Венедиков остава античният репрезентативен фонд. По-късно Върбинка Найденова и Мара Дапкова предават своите части на Янка Младенова. Средновековният фонд е разделен в две групи:
а) ранносредновековен фонд - 22 описа на основния фонд, 15 описа на научно-спомагателния фонд, 4 описа с материали от обменния фонд, 8 описа на материали от разкопки, 3 описа на смесени материали от ранносредновековния и късносредновековния фонд, 1 опис на прехвърлени ранносредновековни материали от античния отдел, 1 опис на новопостъпили материали и 1 опис на чужди материали.
б) късносредновековен фонд - 8 описа на основния фонд, 1 опис на научно-спомагателния фонд, 1 опис на обменния фонд и 3 описа на чужди материали.
Материално отговорни лица: след 1962 г. уредникът на отдела Вера Мавродинова предава фонда на домакина на средновековния основен фонд М. Дапкова-Цвикева, средновековния репрезентативен фонд - на Стамен Михайлов, а сбирката с материали от Македония - на Йорданка Чангова.
Нумизматичен фонд - 15 описа на основния фонд, 5 описа на научно-спомагателния, 6 описа на новопостъпили материали, 3 описа на необработени материали.
Материално отговорни лица: по време на инвентаризацията през 1962-1966 г. уредникът на отдела Тодор Герасимов започва предаване на огромния и в голямата си част необработен нумизматичен фонд. Новоназначената в отдела Гинка Кацарова приема по описи обособената колекция Аврамов, част от основния фонд и всички колективни находки и съкровища. По-късно след 1963 г. започва да приема останалата част от основния фонд новоназначената Йорданка Юрукова, като окончателното предаване-приемане приключва малко преди пенсионирането на Т. Герасимов през 1973 г. Някои колективни находки и единични монети, съхранявани заедно с други материали в останалите отдели на музея, са приети от Жулиета Златарска.
От този ретроспективен преглед на фондовете по времето на голямата инвентаризация и малко след нея е видно, че на практика голяма част от фондовете са откъснати от уредническия състав на музея и са поверени на лица, които носят единствено материална отговорност и не се занимават с тяхната научна обработка. През тези години попълванията на фондовете стават предимно с материали от разкопаваните от екипите на АИМ обекти, от откупи и чрез оскъдните дарения.
При това състояние на нещата през 1970 година става смяна на старото ръководство - директора на АИМ Д. П. Димитров и директора на музея Стамен Михайлов. На техните места са назначени Димитър Ангелов за директор на АИМ и Дойно Дойнов за директор на музея. При този ръководен състав приключва и подмяната на предишните хранители на отделните фондове. Във фонд праистория Жулиета Златарска предава числящите й се материали на Иванка Гладичева, а във фонд средновековие Мара Дапкова - на Димитър Топтанов.
През 1971 г. с решение на новото ръководство на АИМ е създаден и обособен отдел Фондове, като за завеждащ след конкурс е назначен Иван Сотиров. През 1992 г. в този отдел е назначен Георги Китов, който приема основния дял от античния фонд на Янка Младенова и частта, съхранявана дотогава от Жулиета Златарска, а всички каменни паметници от фондовете на НАМ започват да се отделят в самостоятелен фонд, където за М.О.Л. през 1972 г. е назначена асистентката по епиграфика от Софийския университет „Св. Климент Охридски” Василка Герасимова. На мястото на покойната Гинка Кацарова колективните находки и съкровища са приети от Сесилия Димитрова, а колекция Аврамов е приета от Анастасия Стефанова. През 1974 г. Ирина Щерева, която преди смяната на ръководството на АИМ вече е получила за съхранение от Стамен Михайлов репрезентативния фонд от средновековни материали, го предава на завеждащия Иван Сотиров. По-късно, при пенсионирането на Иван Венедиков през 1976 г., към този обособен представителен фонд от благородни метали е присъединен и античният репрезентативен фонд. Към същия фонд от 1972 г. се числи и прочутото със своя обем и научна стойност златно Вълчитрънско съкровище. От 1974 г. този фонд се съхранява в специално самостоятелно помещение в музея.
Към 1976 г. преструктурирането на фондовете на НАМ в общи линии приключва и отделните фондове отново са поверени за съхранение и обработка на специалисти с висше историческо образование. Тогава в тях започва и изработването на различни картотеки, които носят променлив успех, тъй като през следващите години, поради ограничените експозиционни площи, фондохранилищата често трябва да сменят местата си, а и две от помещенията на праисторическия и античния фонд са разрушени през 1993 г. с оглед на разширяващата се нова експозиция.
Освен ограничените площи за фондохранилища, съществен остава и проблемът с инвентаризационните описи, който е административен и очаква своето решение. Наложително е всички фондове да бъдат компютризирани, както вече е сторено в античния фонд. Това ще спомогне за окончателното изясняване, коригиране и конкретизиране на материалната база във фондовете. Тази работа изисква време, а също много добро научно познание от ангажираните с нея специалисти.
Междувременно, през последните години на тази вековна, богата и интересна история на фондовете на НАМ настъпват нови персонални промени. През 1980 г. Георги Китов преминава към Секцията за тракийска археология. Неговото място в античния фонд е заето от Павлина Илиева, която идва от научно-информационния отдел на музея. През 1981 г., поради здравословни причини, Димитър Топтанов предава средновековния фонд на Венелин Витски, а при неговото пенсиониране, през 1996 г. фондът е приет от Йордан Гатев. Поради пенсионирането си Сесилия Димитрова предава нумизматичния фонд на Боряна Русева, а през 1996 г. назначената за директор на АИМ Йорданка Юрукова предава своя фонд на Бистра Божкова. Поредните промени във фондовете на НАМ са от 1999 г., когато Иванка Гладичева, поради пенсиониране, предава праисторическия фонд на Станимира Танева, а през 2002 г. Анастасия Стефанова предава съхраняваната от нея нумизматична колекция на Дочка Аладжова. Поради преминаване на работа в Нов български университет д-р Василка Герасимова предава на д-р Красимира Карадимитрова фонда от каменни и епиграфски паметници.
След ноември 2003 г. с решение на Научния съвет на АИМ Павлина Илиева е назначена за завеждащ отдел Фондове. Освен Античния, тя приема от д-р Иван Сотиров и Репрезентативния фонд на АИМ, а той продължава да работи в отдела като научен консултант в средновековния фонд.
Днес музейните фондове са значително обогатени, а Археологическият музей е истинска музейна съкровищница, чиито богатства надхвърлят 450 000 експоната.
Павлина Илиева, Иван Сотиров
Каменни паметници
Колекцията от каменни паметници на Музея има история, която невинаги се покрива изцяло с историята на отделите на музея. Този факт налага и самостоятелното ù проследяване. Още преди 1892 г., когато Музеят не съществува официално, сътрудниците на Публичната библиотека слагат началото и на археологическата сбирка. В първата инвентарна книга под № 26 е заведена оброчна плочка, постъпила през 1881 г. Тази дата се приема и като началната за създаването на колекцията. Динамиката на нейното обогатяване винаги е в пряка зависимост от приоритетите на институцията.
Така до отделянето на Музея от библиотеката сбирката наброява 343 паметника, вписани под 165 инвентарни номера. Освен археологически паметници, се събират етнографски, палеонтологични, художествени предмети. Описанието им често е толкова общо и неясно, че днес е невъзможно идентифицирането на някои от скромните 14 каменни паметници. С отделянето на Музея от библиотеката започва същинската история на институцията и на всички сбирки в нея. Свидетелство за широката обществена подкрепа за попълването на сбирката е обстоятелството, че първото частно писмо, заведено в канцеларията на Музея, още на 26 април 1892 г., е от учител от Никополското трикласно училище, в което той съобщава за намерени в Левски латински надписи, с едничката според него цел “да се открие нещо интересно за отечеството ни”.
Обособен е Старовековен отдел, в който се събират предмети от праисторията до турското владичество. Първият му уредник е и първият директор на Музея Вацлав Добруски. За почти двете десетилетия, през които той ръководи институцията, колекцията от каменни паметници нараства до размер, съотносим с останалите европейски музеи. Постъпват първите антични паметници от редовни археологически разкопки. Сред тях се открояват 180 оброчни плочки от Асклепиона край Златна Панега, Ловешко; над 120 оброчни плочки от светилището на нимфите край Саладиново (сега Огняново), Пазарджишко и колекцията от римски статуи от Ескус (Гиген), Плевенско, които неизменно са част от постоянните експозиции на Музея; най-богатата в България колекция от официални надписи от Никополис ад Иструм (Никюп, Великотърновско), както и единични постъпления, едни от най-ценните и до днес: стелата на Анаксъндър от Аполония (Созопол) от началото на V в. пр. Хр. - една от осемте, запазени в света от този период; оброчна плочка от светилището на Херос-Аполон край Лозен (Диникли), Хасковско, с датировка, доказваща създаването на иконографска схема на Херос в тракийските земи и единственият декрет за основаване на тържища в провинция Тракия от Димитриево, Чирпанско.
През 1897 г. започват и първите системни проучвания на Преслав и Търново, което поставя началото и на обособения през 1908 г. Средновековен отдел, чийто пръв уредник до 1920 г. е Петър Мутафчиев. Оформя се колекцията от мраморни скулптирани плочи от двореца в Преслав и най-голямата колекция от раннохристиянски надгробни надписи от София, обогатена с паметници от Варна и Петрич.
Паметниците от Старовековния отдел стават основата и на първата постоянна експозиция на Музея, тържествено открита на 18 май 1905 г. Сред тях са фрагментът от фриз с изображения на Хермес, Зевс, Атина и Херакъл от разкопките на Никополис ад Иструм, Никюп, Великотърновско; многобройни статуи; архитектурни фрагменти.
През 1910 г. за уредник на Старовековния отдел и директор на Музея е назначен Богдан Филов. С неговото назначение настъпва нов етап в развитието на институцията. Предприета е първата обща инвентаризация на музейните предмети. Започва картотекирането им, съставени са нови инвентарни книги и са инвентирани паметници, които отдавна са в Музея, но не са записани. Към 1920 г., когато директор става Андрей Протич, единствено Старовековният отдел има фишове на всички паметници, съставени от Мария Бръчкова. Специално внимание е отделено на надписите като първостепенен извор за историята на българските земи. За тях се прави справка кои са инвентирани или погрешно инвентирани, колко са все още неиздадени. Това е в съответствие и с общото развитие на археологическите проучвания по това време, когато акцентът е върху класическата древност. Средновековният отдел има фишове за половината си колекция с акцент върху каменните паметници, тъй като постепенно вниманието към историята на българската държава се засилва.
Продължава и обогатяването на отделните сбирки чрез откупки, дарения и разкопки, въпреки огромните затруднения в работата на Музея, поради войните.
Като резултат от проведените през 1913 г. разкопки на светилището на Зевс и Хера край Копиловци, Кюстендилско, където са намерени над 160 оброчни плочки, Старовековният отдел съхранява паметниците от трите най-големи светилища в страната (заедно с Глава Панега и Саладиново).
Разраства се и Средновековният отдел, поради нарастналия обем на проучванията на старите български столици Преслав и Видин. Сбирката от епиграфски паметници (официални документи, издадени от държавната канцелария, свързани с важни моменти от историята - мирни договори между България и Византия, строителни надписи на първите български ханове и възпоменателни надписи) е наричана “каменната летопис на България”. В Средновековния отдел постъпват паметници от проучванията на няколко църкви и двете колекции - античната и средновековната - окончателно се оформят като най-големите и богати у нас и до днес.
През 1920 г. за кратко Мария Бръчкова, Александър Радославов и Георги Баласчев са назначени за уредници на Средновековния отдел, докато към края на годината го поема Кръстьо Миятев, заемал длъжността до 1945 г., последван от Вера Мавродинова, която е уредник до 1966 г.
До 1922 г. чрез откупки от частни лица, от редовни археологически разкопки или от случайни находки Средновековният фонд се разраства с 1300 паметника и се налага реорганизирането му в четири сбирки: епиграфска, архитектурно-пластична, дребна художествена индустрия и религиозна живопис.
По това време в Музея вече се съхраняват и някои от малкото известни надписи от времето на Втората българска държава: надписът за създаването на Батошевския манастир при управлението на Михаил Асен (1246-1251); двата надписа, свързани с управлението на Иван Александър.
Декоративната скулптура е представена с паметници от втората столица Велики Преслав. Някои паметници са оригинална интерпретация на наследени форми, мотиви и композиции като архитектурните детайли, в които са вмъкнати фигури на животни. Особено място в преславската скулптура заемат серията триизмерни животински фигури от църквата в местността Аврадака.
На 8 март 1919 г. за уредник на Старовековния отдел е назначен Иван Велков, който остава на този пост до края на 1937 г. Усилията на сътрудниците на Музея се съсредоточават в съставянето на археологическата карта на България, а и прекъсването на разкопките на античните градове има за резултат намаляването на постъпленията от антични каменни паметници. Предимно чрез откупки се оформя най-богатата колекция от надгробни плочи с портретни изображения от римската епоха от долината на Струма, наброяваща над 40 паметника. Постъпва и единственият паметник в света с изображение на подготовка за гладиаторски бой и единствената плоча-афиш за циркови игри.
През 1937-1939 г. уредник на Старовековния отдел става Христо Данов. Обогатяването на колекцията в този период не е толкова значително, но се извършва огромна работа по подреждането на каменните паметници в трите новоизградени лапидариума. За пръв път колекцията има достатъчно площ в хранилище. В общи линии се спазва подреждане по типа на паметниците, което се прави за пръв път в Музея. Така в северния лапидариум, близо до Българска народна банка, попадат повечето милиарни колони, архитектурните фрагменти и надгробните паметници с голям размер. В южния лапидариум остават паметниците с надписи, а в лапидариума под изложбената зала са прибрани оброчните плочки, арите и по-ценните надписи. Част от паметниците се пренасят и в хранилища в Съдебната палата, поради опасността от избухване на нова война. От 1945 до септември 1966 г. уредник на Старовековния отдел е Иван Венедиков. В този период настъпват многобройни промени в дейността на Музея в резултат на държавната политика, която е насочена към създаване на мрежа от местни музеи в страната, в които постъпват по-голямата част от паметниците, придобити при редовни или спасителни археологически разкопки. Това стеснява възможността за обогатяване на музейните фондове и дейността на самия Музей.
Все пак в музея постъпва колекцията от четиринадесет надгробни плочи от класическата и елинистическа епоха от Аполония (Созопол), от разкопките на некропола в м. Калфата, ръководени от Иван Венедиков. Продължават редовните археологически разкопки в няколко римски града и музеят се обогатява с единствената пластика с изображение на Хилас и нимфите от Ескус, Гиген, Плевенско, най-късният пряко датиран надпис от Сердика и единственият запазен надпис от Севтополис. В началото на 60-те години в Музея е проведена втората цялостна инвентаризация. Тя се прави, за да се установят загубите по време на войната. Изготвени са инвентаризационни описи по местонамиране на паметниците в отделните помещения на Музея. Като резултат от това инвентарните книги престават да бъдат основния отчетен документ на уредниците, разделянето на паметниците по тип престава да съществува и дори част от средновековните каменни паметници вече се съхраняват от уредника на Античния фонд, тъй като към момента на описването им са били в помещение с преобладаващи антични каменни паметници. Тези проблеми не са преодоляни и до днес.
Фондовик на колекцията каменни паметници (без тези, включени в постоянната експозиция, предадени на Мария Цвикева) става Янка Младенова (предшествана за кратко от Върбинка Найденова), която го съхранява до 1976 г. Попълненията на колекцията са малобройни и предимно чрез откупки. Част от средновековните каменни паметници се съхраняват от Вера Мавродинова, която също ги предава на Янка Младенова. Останалите продължават да бъдат част от Средновековния фонд, който първоначално се завежда от М. Цвикева, след това го поема Димитър Топтанов, следван от Венко Витски и от 2001 г. от Йордан Гатев.
През 1976 г. от Античния фонд бива отделена колекцията от каменни паметници и пръв фондовик на новообразуваната колекция до 2000 г. става Василка Герасимова-Томова. Откупките продължават да бъдат практически единствения начин за обогатяване на колекцията, въпреки че техният брой намалява чувствително. Инвентирани са и някои донесени по-рано паметници. Прави се картотека на гръцките и латински надписи, започва системното заснемане на паметниците и съставяне на топографска картотека, окончателно завършена през 2004 г.
През 2000 г. анахронизмът, създаден с инвентаризацията от началото на 60-те години е преодолян и двете сбирки от каменни паметници - античната и средновековената са събрани в една с фондовик Красимира Карадимитрова.
Завършено е сравняването на данните от инвентарните книги и описите на средновековната колекция. Работи се по съставяне на пълна фотографска документация на паметниците, която за античната колекция е в заключителния си етап.
През 2005 г. колекцията от каменни паметници на Музея наброява над 6500 антични и около 200 средновековни инвентарни единици.
Красимира Карадимитрова
Нумизматичен фонд
Нумизматичната сбирка в Музея е единствената, която с времето не търпи промяна в организационно отношение. С отделянето на Музея като самостоятелно учреждение тя е обособена като отделно звено и до ден днешен си остава такова. Причината за това е броят на инвентарните единици в нейния фонд, който винаги е бил много по-голям от останалите колекции в Музея. Още в началото, нумизматичната сбирка наброява 2357 монети срещу само 343 паметника от другите музейни сбирки. Причината за това се дължи на големия интерес към старите монети, в сравнение към другите старини. Според мнението на Андрей Протич, интересът на народа към монетите е само материален. Народът не пази намираните често в огромни количества монети, а веднага ги продава на златарите, които от своя страна бързо ги претопяват, особено златните, докато властите не са научили за тях.
Първи уредник на нумизматичната сбирка от 1893 до 1 август 1903 г. е Доменико Такела, италианец по народност, който идва в България преди Освобождението. Той се занимава с търговия и се установява в Пловдив, където като любител нумизмат успява да събере значителна сбирка от бронзови монети, сечени от градовете на Балканския полуостров, която впоследствие подарява на Музея в Пловдив. Търговската му дейност замира и той се принуждава да стане чиновник в Народната библиотека в Пловдив, в която подрежда събраните там по-рано монети. През 1893 г. Доменико Такела е повикан за уредник на нумизматичната сбирка при Софийския народен музей, на която служба остава до 1 август 1903 г. Доменико Такела няма научна подготовка по нумизматика, но с образцово трудолюбие подрежда и описва монетите от поверената му сбирка, като поставя началото и на изработването на фишове на монетите. Системата и разпределението на монетите, изложени от него във витрините на експозицията са запазени чак до 1932 г. През неговото десетгодишно ръководство на Нумизматичния отдел, сбирките, особено от антични монети сечени на Балканския полуостров, се обогатяват извънредно много и по този начин Нумизматичния отдел на Народния музей в София става един от най-големите в Европа. Наред с музейната работа, той отделя време и за публикуване на някои непознати дотогава в нумизматичната литература монети, съхранявани в сбирката на Музея. За да може Нумизматичният отдел да отговаря на научните нужди на страната се налага да се определи една програма, която да налага от една страна известни ограничения, а от друга да се стреми към по-голяма пълнота в комплектуване на фонда. Далновидно, ръководството на Музея преценява, че колекцията от гръцки, римски и византийски монети никога не би могла да се мери с колекциите на големите музеи и по тази причина при ограничените средства, с които Музеят разполага излишно е да се правят усилия за попълване на тези серии. По друг начин стои въпросът с античните монети сечени в Мизия, Тракия и Македония, както и с монетите на българските царе. Те представляват особен интерес, понеже са сечени в България и дават богат материал за българската история. Те се намират в голямо количество в страната и Музеят има възможност да попълни своите колекции. Само по такъв начин нумизматичната колекция в София, може да заеме видно място между тези на големите световни музеи. Водено от тези съображения, музейното управление полага особени грижи за попълване на сериите от тракийски монети, монети на градските управи от Мизия, Тракия и Македония, както и от български монети. Така през 1920 г. Музеят притежава най-богата колекция от споменатите монети.
През 1910 г. Музеят за пръв път взема участие в големите международни разпродажби в Париж и Мюнхен, като откупува някои интересни екземпляри за своите приоритетни серии. В Отчета на Музея се отбелязва, че монетите придобити по този начин са на сравнително изгодни цени, по-ниски отколкото се плаща в България. Тази практика е прекъсната от избухването на Първата световна война.
След оттеглянето на Доменико Такела през 1903 г. и до началото на 1918 г. Нумизматичният отдел се завежда лично от директора на музея. Едва през 1918 г. за негов уредник е назначен Никола Мушмов. Той постъпва в Музея през 1904 г., като секретар-счетоводител и остава на тази длъжност до 1918 г., когато Богдан Филов му предлага длъжността уредник на Нумизматичния отдел, въпреки, че не е имал практическа и теоретична подготовка по нумизматика. На тази длъжност Никола Мушмов остава до 1931 г., когато се пенсионира. Липсата на специално образование Никола Мушмов компенсира с невероятно трудолюбие и любознателност. През време на неговото уредничество в Музея са прибрани важни колективни находки от монети, между които е забележителна находката от римски денари от Река Девня, Варненско, наброяваща 66 513 екземпляра. С постъпването на новата си длъжност Никола Мушмов проверява всички монети по инвентара и ги снабдява с истинските им номера, тъй като с течение на времето стават някои размествания. За да се избегне в бъдеще това, всяка монета е поставена в специален картон с номера си. След като приключва новото нареждане на сбирката, започва подготовката на материала и за нейния систематичен каталог. През 1919 г. за този каталог са обработени монетите на Олбия, Дакия, Горна и Долна Мизия и част от Тракия (Абдера и Хадрианопол). През същата година монетната сбирка наброява вече 34 125 екземпляра, като в нея се включва и купената през 1912 г. сбирка на Васил Аврамов, състояща се от 7076 монети. Сбирката на Музея се попълва непрекъснато, като в нея влизат важни за историята на българските земи монети. През 1925 г. в Музея се извършва кражба на 205 монети от злато, сребро и бронз от всички исторически епохи. За щастие по-голяма част от монетите са върнати, след като е открит извършителя на кражбата. Никола Мушмов, като уредник на нумизматичния фонд наред с чисто музейната работа, извършва и огромна по обем научна дейност, която включва отпечатването на 6 монографични труда и голям брой статии. Неговата събирателска дейност е забележителна, и когато той напуска през 1931 г., монетната колекция наброява 113 215 екземпляра. И при него продължава практиката този фонд да се попълва единствено чрез откупки, като неизменно това е свързано с нередовно плащане на приносителите, ненавременно отпускане на кредити на Музея, а това е причина много от предлагащите материали да се отказват от сделка с музея и да търсят по-добър пазар. След пенсионирането на Никола Мушмов, Нумизматичния фонд за кратко е приет от Стоян Андреев, “командирован на занятие в Народния музей”. По това време в Германия на специализация по нумизматика е изпратен Тодор Герасимов, който след завръщането си през 1932 г. е назначен за уредник на Нумизматичния отдел. В преписка с Министерството на просвещението, Стоян Андреев оспорва заместването си от новия уредник, с аргумента, че самият той е представил исканата по закон научна работа на тема “Монетите на град Деултум”, имаща и определени рецензенти - Богдан Филов и Гаврил Кацаров, но която не била взета под внимание. Новият уредник на Нумизматичния отдел е първият със специално образование и специализация по нумизматика, което се отразява на по-нататъшната работа в него. Неговата компетентност и трудолюбие проличават още с назначаването му. Освен с пряката си музейна работа, той е натоварен да подреди Нумизматичните сбирки в Бургас, Видин, Русе, Никопол, Казанлък. Тодор Герасимов поставя началото на една нова колекция от монети с контрамарки, които са от изключителна стойност за науката. В същото време прекласира и точно определените антични и византийски монети в музейните колекции. В експозицията на Музея Тодор Герасимов подрежда витрина с предмети и монети, илюстриращи началото на монетосеченето и неговото развитие през вековете, както и колекция от антични фалшификати, имитации на монети от варварските народи, модерни фалшификати и ислямски монети. Фондът се попълва непрекъснато и през 1942 г. наброява вече 117 279 екземпляра. Между екземплярите с голяма историческа стойност са оловните печати на царете Симеон и Петър, монетите на византийските императори от ХІV в. и др. Тодор Герасимов е начело на Нумизматичния фонд в продължение на 40 години (1932-1972); през това време фонда се разраства и обогатява непрекъснато. С изключителна настойчивост и упоритост той успява на откупи редица значителни монетни съкровища, чиято бройка достига 80. При него продължава систематизирането на Нумизматичния фонд с присъщата му педантичност, но за съжаление този труд бива погубен при бомбардировките през януари 1944 г., когато сградата на музея е опожарена и част от инвентарните книги - унищожени. Това принуждава Тодор Герасимов да систематизира и опише наново целия Нумизматичен фонд. Тази огромна, къртовска дейност отнема десетилетие от най-плодотворните години на утвърдилия се вече в международен мащаб учен. Според всички специалисти, работили с прецизно изработената документация, това е готов каталог за отпечатване.
След пенсионирането на Тодор Герасимов фондът е приет от Йорданка Юрукова. Това е вторият след Тодор Герасимов пазител със специална подготовка в областта на нумизматиката. Повече от две десетилетия тя продължава делото на първите уредници. Обогатява непрекъснато фонда, като освен откупки в него са включени и монети от разкопки, провеждани от сътрудници на Музея. Във фонда постъпват голям брой антични и средновековни монети и печати. Между тях има такива, които биха направили чест и на най-големите музеи в света. Между тях непременно трябва да се отбележи съкровището от Режанци, Пернишко, което в основата си се състои от редки тетрадрахми на няколко пеонски владетели - известните Патрай и Ликей, както и на неизвестния до тогава пеонски цар Диплай. През 1996 г., поради преминаване на ръководна длъжност като директор на Археологическия институт с музей, Йорданка Юрукова предава своя фонд на Бистра Божкова. През същата година колективните монетни находки са предадени от Сесилия Димитрова на Боряна Русева, а през 2002 г. Анастасия Стефанова предава съхраняваната от нея нумизматична колекция Васил Аврамов на Дочка Аладжова. С решение на Научния съвет от 2003 г. всички нумизматични колекции се обединяват с един фондопазител - Мирослава Доткова.
Дочка Аладжова
