Изисквания към авторите

Указания към авторите:

Ръкописите не бива да надвишават 36 000 знака, вкл. интервалите, като в този обем се включва и научният апарат.

Научният апарат се представя по т. нар. оксфордска система: в скоби в текста се изписва фамилното име на автора, без запетая следва годината на публикуване, а след запетаята – страницата (страниците) или илюстрацията (илюстрациите).

Пример:
(Бонев 1998, 74; Ivanova 1997, 5-7; Игнатов 2000, обр. 4; Hiller 1993, Abb. 8-10)

След текста на статията се прилага списък на цитираната литература, в която първо се представят заглавията на кирилица, след това на латиница и накрая – с друга азбука (напр. гръцка). Допуска се транслитерация на латиница на заглавията с редки азбуки. Публикациите във всяка група се подреждат според азбучния ред на фамилните имена. Ако цитираните публикации на един автор носят различни години на издаване, те се подреждат по възходяща градация – от най-ранната към най-късната. Когато един автор е представен в определен шрифт с повече от една публикация за определена година, към годината на издаване без интервал се прибавят малки кирилски или съответно латински букви - а, б, в и т.н. или a, b, c и т.н. Наименованията на периодичните издания не се съкращават. Ако монографията е публикувана в поредица, след заглавието и в скоби се изписват наименованието на поредицата и съответният том. Ако се цитира статия в тематичен сборник или в том от определена поредица, преди заглавието му се поставя: „-В“ или съответно „-In“, а издателят се обозначава след заглавието.

Примери:
Бонев 1988: А. Бонев. Тракия и Егейския свят през втората половина на II хилядолетие пр. н. е. (Разкопки и проучвания, 20). София, 1988.
Велков 1956 а: В. Велков. По някои проблеми на късноантичното село. - Исторически преглед, 1956, 5, 94-107.
Велков 1956 б: В. Велков. Градът в Тракия и Дакия през късната античност (IV-VI в.). Проучвания и материали. София, 1956. Велков 1958: В. Велков. Към въпроса за езика и бита на траките през IV в. от н. е. -В: Изследвания в чест на акад. Д. Дечев. София, 1958, 731-741.
Георгиев, Ангелов 1952: Г. И. Георгиев, Н. Ангелов. Разкопки на селищната могила до Русе през 1948-1949 г. - Известия на Археологическия институт, 18, 1952, 119-194.

Илюстрациите да бъдат в разумно количество – качествени графични изображения или черно-бели снимки, номерирани на гърба с арабски цифри. Текстовете към илюстрациите да бъдат максимално ясни и информативни. Илюстрациите се обозначават като обр. (включително при позоваване в текста); стрелка на гърба сочи горната страна на изображението. Желателно е да има линеен мащаб. Графичните илюстрации да не бъдат по-големи от формат А4 и да издържат намаление, а снимките – не по-големи от 13 х 18 см. Изображенията от растерен тип, предавани на магнитен носител, да бъдат в следните формати: Joint Photographic Experts Group (JPEG, JPG) или Tagged Image File Format (TIFF, TIF) с резолюция не по-ниска от 300 dpi за снимки и 600 dpi за схеми и изображения от векторен тип – Adоbe Illustrator (AI), Encapsulated PostScript (EPS), Corel Draw (CDR), Windows Meta File (WMF).

Резюмето на статиите и съобщенията да бъде максимално информативно, а като обем да представлява около 1/8 от текста им.

Ръкописите се предават на магнитен носител (MFD-3.5") или копакт диск (CD) във формат Rich Text Format (МS Word с разширение RTF) и шрифт Times New Roman, Regular, 12 pt.; Page Margins – 3,5; Space line – 1,5. Заглавието и името на автора са ляво подравнени и заглавието e почернено (Bold). 

Обяснителни бележки се обозначават с индекс в текста и се изписват под линия в курсив. Изисква се една разпечатка на текста и копия на илюстративния материал. Специалните знаци да бъдат нанесени върху разпечатката и да бъдат маркирани в цвят. Приемат се само напълно комплектовани ръкописи.