Най-ранното ямно светилище в Европа

През 2006 г. екип на Археологическия институт с музей под ръководството на проф. Васил Николов проучи уникален археологически обект край гр. Любимец. Археологическите разкопки на къснонеолитния обект Дана бунар 2 разкриха два културни пласта от периодите Караново ІІІ-ІV и Караново ІV, датиращи между 5400 и 5000 г. пр. Хр.

Културният пласт е резултат от няколкостолетно функциониране на най-ранното ямно светилище в Европа. В центъра му се намира Централна яма с кръгла форма и диаметър около 4,20 м. Запълнителят представлява тъмна пръст с пепел и въглени. Наситен е с керамични фрагменти и животински кости. Открито е голямо количество кремъчни артефакти, култова масичка, костено шило, чукалка и фрагменти от два хромелни камъка. В центъра на ямата е разкрита дупка с диаметър 0,30 м. Ямата е била централното място за извършване на обреди с огън и жертвена храна в култа към богинята Майка, т.е. в култа към плодородието.

Във всички посоки и на различно разстояние от Централната яма, са разкрити 10 по-малки култови ями с кръгла форма и диаметри от 0,70-1,00 м. Дълбочината им варира от 0,60-1,00 м. Стените и дъната им са обмазани с бяла глина с дебелина 3-4 см. Върху дъната на част от ямите е установен пласт от пепел, обилно примесена с въглени с дебелина 3-4 см. Запълнени са с бяла, пепелива пръст. Доказателство за тяхното култово предназначение са откритите голямо количество цели и фрагментирани съдове, фрагменти от антропоморфни фигурки, миди, въглени, животински кости и др.

Останките от столетното използване на ямното светилище включват бял пепелив пласт с дебелина от 1,00 до 1,50 м, в който са проучени още около 70 обредни ями. Намерени са огромно количество керамични фрагменти от обредно разтрошени съдове, фрагменти от антропоморфни и зооморфни фигурки, костени и каменни оръдия и изключително много кремъчни артефакти. Проучено беше и ритуално място с вертикално поставен човешки череп.

Проученото ямно светилище е уникален обект, подобен на който не е констатиран до момента в Югоизточна Европа. Изследването му дава възможност за обогатяването на познанието за духовния живот на ранноземеделското общество през VІ хилядолетие пр. Хр.

Проф. д.и.н. Васил Николов, Археологически институт с музей - БАН