Археологически проучвания 2006

Селищна могила Юнаците
При прокопаване на траншеи за търсене на некропола към селището от халколитната епоха в южна, западна и северозападна посока от могилата (т.е. на древния десен бряг на р. Тополница), на разстояние до 200 м от нея, беше проучен културен пласт от халколитната епоха. На места той е дебел над 1,50 м, като стерилната основа още не е достигната. Установяването на този пласт показва, че халколитното селище се е разпростирало на значително по-голяма площ от досега предполаганата. Селищната могила се е издигала в единия му край своеобразен акропол. Ръководители на разкопките са ст.н.с. д-р Явор Бояджиев и д-р Янис Асланис.

Тюрзис на тракийски владетел от ІV в. пр. Хр. край Копривщица
Тюрзисът е разположен в м. Смиловене в землището на град Копривщица. Крепостна стена огражда от всички страни вътрешно пространство с дължина 25 м и ширина 11 м, изградена в техника емплектон. Двете й лица са оформени от много добре изработени квадри, наредени на сухо. Дебелината на зида е от 2,50 до 2,80 м. Проучени са три сектора с обща площ около 210 кв. м (ръководител на разкопките е Даниела Агре). В средата на източната стена е разкрит отводнителен канал. При разкопките е открит многоброен керамичен материал от късножелязната и римската епоха. Монетите от обекта застъпват голям хронологически период – от края на V в. пр. Хр. до края на ІV в. сл. Хр. Изграждането на тюрзиса следва да се постави в края на V-ІV в. пр. Хр. По-късно, през императорската и късноантичната епоха, той е бил повторно обитаван.

Надгробна могила в землището на с. Попово, Боляровско
В надгробна могила в землището на Попово, Боляровско, която представлява сложен култов комплекс, са проучени 37 гроба (ръководител на разкопките е Даниела Агре). Девет от тях се отнасят към РБЕ, 25 към КБЕ и по един от РЖЕ и КЖЕ. Централният гроб, вкопан в материка, е кенотаф. В няколко гроба от бронзовата епоха са погребани единствено части от телата – само ръце, поставени анатомично, само череп или бедрена кост. Скелетите в гробовете от тази епоха са покрити с дебел пласт охра; като дар са поставени керамични съдове, открити са и сребърни обеци. Тялото на покойника от ранножелязната епоха е поставено в ковчег - факт, регистриран за първи път в Тракия. Ритуалът от късножелязната епоха е кремация, останките от която са поставени в урна.

Ямно светилище от желязната епоха и селище от ранната бронзова епоха при Свиленград
Общият брой на изследваните от екипа на д-р Георги Нехризов ритуални ями в обекта надхвърля 200. Основната част от тях се отнасят към двете фази на желязната епоха. Проучени са и ями от ранната бронзова епоха, както и такива с материали от средновековието. В много от ямите бяха открити следи от жертвоприношения на животни, а в 16 от тях – цели или части от човешки скелети. От ямите произхождат цели и фрагментирани керамични съдове, хромели, кремъчни сечива, прешлени за вретено, тежести за стан, печати за нанасяне на щампована украса върху керамика, антропоморфни и зооморфни фигури. Най-интересната находка от обекта е част от бронзова Posamenteriefibel – първата открита в България.

Могила № 8 от некропола в местността Колокита при Созопол
През 2006 г. под ръководството на ст.н.с. д-р Анелия Божкова е проучена могила № 8 от некропола на нос Колокита, южно от Созопол. Почти навсякъде в насипа, който се състои от пръст и необработени камъни, са открити фрагменти от амфори, някои от които с амфорни печати. На нивото на материка е регистриран и документиран пръстен от различни по големина камъни. В северозападния сектор е разчистена и втора, по-малка каменна полудъга, която е долепена до голямо струпване от над 17 цели амфори с хераклейски произход. Именно те датират изграждането на могилата около средата на първата половина на ІV в. пр. Хр. В насипа са открити и фрагменти от амфори от други центрове от първата половина на ІV в. пр. Хр., както и от чернофирнисов съд cup-skyphos от същото време.

Античен некропол на Аполония край Созопол
Спасителните археологически разкопки на античния некропол на Аполония Понтийска се проведоха под ръководството на ст.н.с. д-р Кръстина Панайотова на площ от 11 дка. Проучени са 210 гробни съоръжения и десетки останки от постпогребални ритуали от средата на V до ІІІ в. пр. Хр., разположени във фамилни участъци. Сред многобройните находки се открояват червенофигурен лекит с позлата на Аполонийския майстор, полихромно антропоморфно ойнохое, железен меч/ксифос, златен пръстен и червенофигурен кратер в техника барботино с позлата.
На територията на античния некропол са проучени също средновековна сграда с две пещи и църква с некропол от ХІІ-ХІV в.

Архитектурно-археологически резерват “Старинен Несебър” Под ръководството на ст.н.с. д-р Анелия Божкова и н.с. д-р Христо Прешленов в североизточната част на полуострова са проучени културни напластявания с дълбочина до 3 м. от съвременното ниво на терена. Разкритите структури датират от времето на ранната желязна епоха (VІІІ – VІІ в. пр. Хр.) до епохата на късното средновековие (края на ХІV – началото на ХV в.). Документирани са пет ями от ранната желязна епоха и от класическата епоха с богат керамичен материал, части от зидове и пластове с деструкции от елинистическата епоха (ІІІ-ІІ в. пр. Хр.), една цистерна от римската епоха, 21 гроба от VІІ в. сл. Хр. (вероятно свързани с базиликата “Богородица Елеуса”), основи от късноантична сграда, части от две пещи (от елинистическата и късноантичната епохи), 14 негативни структури от средновизантийския период (ХІ-ХІІІ в.).

Римски център за производство на вар
Втора година продължава проучването на римски център за производство на вар край дунавското село Кривина, Русенско (Iatrus). Пещите са вкопани в дебел пласт льос. Имат бъчвовидна форма с максимални размери 4,50 (височина) х 4 х 3,65 м (диаметри). Досега са проучени седем, а други четири са локализирани. Тази манифактура, функционирала през последната трета на І и през ІІ век, принадлежала на legio I Italica. Комплексът край Кривина е най-големият и най-добре запазен пример в Европа за римско производство на вар. Ръководител на проучванията е ст.н.с. д-р Людмил Вагалински.

Разкопки на биритуалния некропол при Балчик
През изминалия сезон под ръководството на проф. Людмила Дончева-Петкова са открити нови 47 гроба, с които общото число достигна 222. За първи път преобладават гробовете с инхумация, в някои от които са открити и скелети на животни – волове, крави, овце. Както в гробовете с кремация, така и в тези с инхумация са поставяни и други погребални дарове. Преобладават керамичните съдове. Металните находки и предимно токите, потвърждават ранната дата на некропола – края на VІІ и VІІІ в.

Колективна находка от оръдия на труда, битови предмети и оръжие
При археологическо проучване под ръководството на Емилия Евтимова в землището на Крум, Димитровградско, е отрита колективна находка от железни предмети: селскостопански сечива (лемежи, косери, копрали, дикели и коса), дърводелски инструменти (рукан, секач и тесла), битови предмети (катинар, ключ, ножици, скара и обков за ведро), оръжие (меч, втулка за копие и брадва-чук). Мечът е прегънат. Изработването на четири от предметите (меч, ножици, брадва-чук и катинар) се отнася към ХІ в., което дава и общата датировка на находката.

Разкопки на крепостта Лютица
При проучване на крепостта Лютица до Ивайловград, в която се откриват материали от късната бронзова епоха до ХVІІ в., в гроб на висш свещеник беше открит средновековен бронзов посребрен кръст с богата украса и врязан надпис на гръцки и български език (Х в.). На пода на помещение под цитаделата бяха разчистени комплект от пет екзагии, бронзова везна и почти цяла кана от ХІІІ в. Ръководител на разкопките е ст.н.с. д-р Бони Петрунова.

Гетски царски некропол (ІV-ІІІ в . пр. Хр.) в археологическия резерват Сборяново край Исперих
Проучванията на елитарния некропол на столицата и религиозен център на гетите, идентифициран с Даусдава или „Градът на вълците” на Кл. Птолемей, се осъществяват от колектив с ръководител cт. н. c. II cт. д-р Диана Гергова. За първи път в тракийските земи под най-високата могила - Голямата Свещарска - беше открито израсло в древността на това място голямо дърво. Като свещено „дърво на живота” и важен елемент от погребално-култовия ансамбъл, то е било засипано под високия 20 м могилен насип.

Античен археологически обект Калето в Мездра
Най-ранното укрепяване на хълма датира от средата или самото начало на втората половина на ІІ в. сл. Хр. Част от крепостната му стена и днес се извисява на височина до 6 м над околния терен и е най-добре запазеният римски градеж от ІІ в. в пределите на България.
Във второто десетилетие на ІІІ в., в оградената от крепостната стена територия възникнал значителен култов център, който просъществувал до към края на ІІІ в. С извършваните там обредни действия са свързани разкритите в хода на проучванията през 2005-2006 г. множество култови огнища и грубо оформени глинени олтари. Те са били разположени под открито небе, по всяка вероятност около храм, който е заемал централно място в комплекса. В светилището епиграфски е засвидетелствано почитането на редица божества от гръко-римския, малоазийския и местния тракийски пантеон – Зевс, Хера, Артемида, Деметра, Асклепий, Телесфор, Хеката, Митра, Тракийския конник, Дииконос. От тук произхожда и един официален надпис в чест на император Север Александър от името на градския съвет на Сердика и управителя на провинция Тракия Марк Улпий Сатурнин, издълбан върху постамент на императорска статуя. Пак със същия император са свързани и две от най-ценните находки, придобити в хода на последните проучвания – нециркулирал ауреус, отсечен в Рим през пролетта на 222 г. сл. Хр., и бронзов медальон, принадлежащ към много рядка емисия на монетарницата на Перинт. Монетите са били депонирани като дарове в светилището. Част от жертвоприношение, датиращо от втората четвърт на ІІІ в. сл. Хр., са и откритите през 2006 г. четири глинени калъпа за изработка на фигурални апликации за керамични съдове. Върху два от тях е представен Херакъл в цял ръст, а върху третия – фигура на Гений (?). Четвъртият калъп представя в негатив глава на богиня Атина, чийто шлем е украсен с рога.
През втората четвърт на ІV в. върху територията на разрушеното и изоставено езическо светилище възникнало късноантично укрепено селище, което просъществувало до към края на VІ или началото на VІІ в.
Ст.н.с. д-р Сергей Торбатов

Най-ранният солодобивен център в Европа
Екип на Археологическия институт с музей при БАН направи изключително важни разкрития на един неясен досега по своята форма и размери археологически обект край Провадия, наречен Солницата.
Завършилите наскоро археологически разкопки потвърдиха предположението и дадоха сензационни данни за най-ранното добиване на сол в Европа. Това става около 5400 г. пр. Хр., през късния неолит, когато една група хора от Тракия преминава Стара планина и се заселва край солените извори до днешна Провадия. Преселниците започват да изваряват изтичаща от солното огледало вода, концентрацията на сол в която е от 160 до 190 г на литър. Доказателство за този начин на производство са хилядите фрагменти от специфични само за това селище тънкостенни, но грубо загладени керамични купи с диаметър 40-45 см, в които е извършвано добиването на сол чрез подгряване в специални съоръжения и изпаряване на водата. Полученото след разчупването на съда твърдо тяло със стандартни размери е готово за обменна търговия. Проучването на фрагменти от такива съдове, осъществено от проф. Иван Хавезов от Института по обща и неорганична химия - БАН, показа наличие на значително количество сол по повърхностите им, както и във вътрешността им. Значимостта на направеното край Провадия откритие се определя от задължителната дневна норма, която човешкият организъм трябва да приеме, за да може изобщо да функционира - 12-18 г. Същата необходимост се отнася и за животните, особено за домашните. Досега на Балканите нямаше данни за праисторическия добив на сол и този проблем се заобикаляше в научните изследвания. Но елементарните пресмятания показват, че ранноземеделското население само на Тракия, откъдето идват заселниците край Провадия, през VІ хилядолетие пр. Хр. се нуждае от поне 500 тона сол годишно (включително и за домашните животни). Солопроизводствената “колония” явно снабдява в рамките на чисто търговски отношения населението на Тракия със сол срещу което вероятно получава хранителни и всички други необходими продукти. Откриването на солодобивния център в дн. Североизточна България отваря поле за изследването на един жизненоважен аспект от икономиката на най-ранната европейска цивилизация.
Особено важна е и констатацията, предположена и потвърдена през този сезон, че производството на сол на същото място продължава и през каменно-медната епоха (V хилядолетие пр. Хр.), включително по времето, към което се отнася предизвикалия световна сензация Варненски некропол. Той отстои само на около 20 км източно от солодобивния център. Причината за натрупването на изключителното богатство на престижни предмети от злато, мед, кремък, рог, морски раковини и др. оставаше загадка повече от 30 години, но тя вече може да се счита за установена със значителна сигурност, а това именно е продължаващия добив на значително количество сол край Провадия и търговията с нея. Именно по това време солодобивният център, който има правилна кръгла форма с диаметър около 105 м, е ограден с ров и каменен вал зад него, както и с палисада, стабилно изградена от вертикално набити дървета, дебело обмазани с глина. Явно е, че производителите на сол са имали сериозно основание да изградят тази изключително трудоемка отбранителна система, която е трябвало да защити богатството им.
Миграциите на северни номади и демографските размествания на Източните Балкани в края на V хилядолетие пр. Хр., слагат край на халколитната цивилизация в региона.
След дълго прекъсване, през ІV в. пр. Хр. върху оформилата се от останките на солодобивния център кръгла селищна могила с височина 8 м, с част от праисторическия културен пласт е натрупан могилен насип с височина 12 м и диаметър при основата 80 м. Така възниква впечатляващ тракийски култов център с височина над 20 м. “Надгробната” могила е изтеглена на север, така че в другите три посоки край нея се оформя тераса, която към юг е широка до 22 м и е настлана с дребни камъни. Явно там е мястото на участниците в обредите. В тази посока пред “надгробната” могила е построено и каменно съоръжение, което все още остава неясно по характер. Тракийският култов център функционира около едно хилядолетие.
Продължаващите проучвания скоро ще откроят Провадия-Солницата като един от най-интересните археологически паметници в България.
Проф. д.и.н. Васил Николов, Археологически институт с музей - БАН

Ямно поле от желязната епоха и ранносредновековно селище при Капитан Андреево, община Свиленград
През 2006 г. под ръководството на н.с. д-р Христо Попов продължи проучването на обект № 27 по трасето на бъдещата жп линия Пловдив – Свиленград. Броят на проучените структури достигна 132, от които 8 са ранносредновековни жилища, 2 са ранновизантийски пещи за производство на керамика. Останалите структури представляват ями, предимно от периода на ранната желязна епоха.
Ранносредновековното селище е изключително рядко срещан обект по своите характеристики. То се датира в края на VІ и първата половина на VІІ в. Предхожда основаването на българската държава и се свързва с ранните славянски заселници на Балканите. Селището при с. Капитан Андреево предоставя рядка възможност за изследване на един от най-проблематичните периоди в ранната средновековна история на Балканите.
н.с. д-р Христо Попов

Селище от късната бронзова и ранната желязна епоха в м. Куш кая край Вълче поле, община Любимец
Археологическият обект в м. Куш кая представлява селище от късната бронзова и ранната желязна епоха. През късната фаза на ранната желязна епоха то е било укрепено и се е разширило. Обитаваната площ е надхвърляла 25 дка. През 2006 г. под ръководството на н.с. д-р Христо Попов бяха изследвани 4 жилища от късната фаза на късната бронзова епоха, една голяма сграда от ранната желязна епоха и част от източната крепостна стена от същия период. На места дебелината на вертикалните стратиграфски напластявания достига до 2.00 м. Обектът предоставя много добри възможности за изграждане на регионална периодизационна система за късната бронзова и ранната желязна епохи.
н.с. д-р Христо Попов