НАИМ при БАН участва в международната изложба „Богини и воини: 100 години от рождението на Мария Гимбутас” в Националния музей на Литва

Международната изложба „Богини и воини: 100 години от рождението на Мария Гимбутас” в Националния музей на Литва, запознава посетителите с идеите на световноизвестната литовска археоложка Мария Гимбутас (1921 – 1994). 

Мария Гимбутас е родена на 23 януари 1921 г. във Вилнюс, Литва. През 1942 г. завършва Вилнюския университет. Защитава  докторат в Тюбингенския университет през 1946 г., а през 1949 г. се премества в САЩ, където става преподавател в Департамента по антропология на Харвардския университет, а по-късно работи в Харвардския музей. От 1964 г. е професор в Калифорнийския университет. Умира през 1994 г. в  Лос Анджелис.  

Изложбата представя две от нейните основни хипотези за развитието и идентичността на европейската култура, които са й спечелили световно признание и са породили множество нови научни изследвания. Това е хипотезата за съществуването на „древноевропейска“ култура от късната праистория или прединдоевропейска неолитна култура в Югоизточна Европа, както и хипотезата за съществуването на древната курганна култура. 

Преди около 8000 години започва заселването в югоизточната част на Европа от население, което се изхранва със земеделие и скотовъдство. То пренася своите знания, обичаи, принципи на съвместно съществуване, вкл. и домашни животни от Близкия изток, и започва изграждането и обитаването на селища в района. След приспособяване към природните условия, това население установява отношения с общностите на ловците и рибарите и изгражда уникалната култура, наричана от Мария Гимбутас – „Стара Европа“. Тази култура се развива в един голям район, който се простира от Гърция до Карпатите. За нея са очевидни някои общи черти: изграждането на големи селища, съществували векове наред; специализация в производството на керамика, началото на обработка на метали и различни други занаяти, по-късно и металургия; търговия и дори основи на писането. Според Мария Гимбутас животът на това общество се основава на култа към богините, който е доминиращ. 

Залеза на тази цивилизация настъпва преди около 6000 години, когато номади от степите на североизток, т.нар. носители на курганската култура, настъпват в югоизточната част на Европа. Тези степни номади са се занимавали с животновъдство, били са въоръжени с ками, брадви и лъкове и са погребвали близките си в могилни гробове. 

Според Мария Гимбутас индоевропейският език, патриархалните традиции и триделното възприемане на света са неразделна част от основата на съвременната европейска култура. В изложбата хипотезите на Мария Гимбутас, описващи културната трансформация на Европа, са илюстрирани именно с такива археологически находки на които тя се позовава в научните си изследвания. В изложбата участват 15 различни музея от Румъния, България, Молдова, Украйна, Хърватия, Италия, Финландия, Латвия и Литва. 

НАИМ при БАН участва в изложбата с експонати от фонд Праистория и Репрезентативен фонд: неолитна антропоморфна фигура от Деветашката пещера, халколитни култови масички и съдове от селищна могила Караново, както и гробни находки от надгробната могила от ранната бронзова епоха в м. Кору екинлик, землище на с. Чудомир, община Лозница, област Разград. 

Третата част от изложбата се фокусира върху личността на Мария Гимбутас и нейния живот; върху жената, която е напуснала Литва, за да избяга от съветската окупация, която издържа на емигрантските трудности, но никога не пренебрегна мечтите си и става световноизвестен учен. Животът й представлява една изключително интересна история. 

Изложбата „Богини и воини: 100 години от рождението на Мария Гимбутас” ще продължи до 13 март 2022 г. Повече информация за нея можете да откриете тук.