„Тиквеш през римската епоха според епиграфските паметници“: лекция на д-р Славица Бабамова, директор на Археологическия музей на Република Македония – Скопие

На 6 декември (петък), от 15.00 часа, в сградата на Археологическия музей (гр. София, пл. Атанас Буров № 1), д-р Славица Бабамова, директор на Археологическия музей на Република Македония – Скопие, ще изнесе лекция на тема „Тиквеш през римската епоха според епиграфските паметници“. Събитието е част от двудневна лекционна програма "Археологическа култура на Република Северна Македония. Лекции на македонски археолози и музейни специалисти в рамките на академичния семинар на НАИМ-БАН" (5-6 декември 2024 г.).

Изработката на епиграфски паметници в района на гр. Тиквеш е значителна в сравнение с други райони на провинция Македония. Близостта на муниципията Стобензиум обичайно е възприемана като основната причина за социалната разнородност на надписите. Многобройните находки на надгробни паметници хвърлят нова светлина върху разглежданата територия, предполагат наличието на некрополи и селища, и разказват за историята, просперитета и културно-търговските връзки със Стоби на последните. Социалните слоеве на населението са изследвани въз основа на приложените формули в епитафиите и типологията на надгробните паметници. Специално място в лекцията е отделено на т.нар. „Тиквешка група“ от надгробни паметници, която е уникална по своята иконография и предлага нови разкрития за околностите на града през 3 в.

Славица Бабамова е доктор по история в Скопския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ (Институт по национална история). От 2003 година до днес тя работи като уредник в отдел „Епиграфика и каменни паметници“ на Археологическия музей на Македония (Скопие). Ръководител и участник в множество епиграфски и археологически проучвания в района на Тиквеш, Брегалница, Големо Градище, Конюх-Кратово, Стоби, Исар-Марвинци, и др. Научните ѝ интереси са съсредоточени върху старогръцката и латинската епиграфика, античната история на Македония и римските провинции, просопографията и ономастиката на антична Македония. Автор е на десетки научни статии и няколко монографии, сред които „Епиграфски паметници в Република Македония датирани според македонската провинциална ера“ (Институт за национална история, Скопие, 2005), „Inscriptiones Stoborum” (Студии за старините на Стоби, Монографична поредица, книга I, НУ Стоби, 2012 2012), “Епиграфски паметници от Плаошник-охрид” (в съавторство с Калина Кузман-Додевска) (Национален институт и музей – Охрид, 2021) и Inscriptiones Graecae X 2, 2, 2 (De Gruyter, 2023).

Лекцията се осъществява с подкрепата на Министерството на културата на Република България и Модерна изследователска инфраструктура в подкрепа на науката, културата и технологичното развитие – ИНФРАМАТ.