Временна изложба „Българска археология 2024“
За осемнадесета поредна година Националният археологически институт с музей организира временна изложба „Българска археология“. По традиция тя представя резултатите от проучванията през изминалия археологически сезон, като излага някои от най-интересните находки и богат илюстративен материал. Тази година съорганизатори са 19 исторически и археологически музея в страната, които участват с находки от своите фондове: Националният исторически музей, регионалният археологически музей в Пловдив, регионалните исторически музеи във Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Русе, Шумен, Археологически музей „Старинен Несебър“, Археологически музей „Мечислав Домарадски“, Септември, археологическите музеи в Сандански и Созопол, историческите музеи в Гоце Делчев, Дългопол, Каварна, Петрич, Провадия, Средец и Тополовград.
Изложбата представя над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология, от Праисторията до Късното средновековие. Сред тях са продължаващите проучвания на праисторическите селищни могили Провадия, Порой и Козарева могила, световноизвестният Варненски халколитен некропол, гръцките колонии Аполония Понтика (Созопол) и Емпорион Пистирос, римските градове Деултум, Хераклея Синтика, Рациария, средновековните градове Търново, Урвич и Мелник. Представени са и обекти от спасителни археологически разкопки, свързани с развиване на газопреносната мрежа на „Булгартрансгаз“ ЕАД и други проекти. Сред тях са праисторическото селище до Дългопол, надгробни могили от бронзовата и римската епоха във Варненско, южният некропол на Филипопол (Пловдив). Особен интерес като научни резултати и открити находки предизвикват проучванията на надгробна могила до с. Капитан Петко войвода, община Тополовград, и светилището на Аполон на връх Аламура, с. Ракитница, община Стара Загора. Сред най-впечатляващите находки са праисторически златни накити от Варненския некропол, вносни съдове от некропола на Аполония, изящни златни украшения от надгробна могила до с. Капитан Петко войвода, бронзови фигурки и оброчни плочки от светилището на връх Аламура, богато украсена стъклена бутилка от Деултум, глава на мраморна статуя от Хераклея Синтика, накити от термите на Рациария, каменно „яйце“ с врязани знаци от средновековното селище в м. Кавлаклак, гр. Нови пазар, кръст енколпион с изображение на Богородица от Трапезица (Търново).
Контекстът на откриване на всички тези находки и резултати от редица други проучвания през 2024 г. са илюстрирани чрез постери за близо 50 обекта.
Изложбата „Българска археология 2024“ може да бъде посетена в Централна зала на НАИМ от 15 февруари до 8 юни 2025 г.