Публична лекция на професор Рон Пинхаси от Катедра по еволюционна антропология на Виенския университет на тема „Археогенетични данни за човешката миграция и поведение”

В петък 21 март 2025 г. от 17:00 часа, в сградата на Националния археологически институт с музей на площад „Атанас Буров‟ № 1 (срещу Президентството), професор Рон Пинхаси ще изнесе публична лекция от поредицата „Академичен семинар на НАИМ“, в която ще представи нови археогенетични наблюдения върху човешката миграция и поведение.

През последните 15 години археогенетиката революционизира нашите познания за миналите миграционни, смесителни и социални процеси. Достигнахме повратна точка с над 10 000 публикувани древни човешки генома. Картографирани са различни земеделски и други разселвания, свързани с генетичните процеси на смесване и заместване на популации. Лекцията ще представи археогенетичните прозрения, които наскоро придобихме относно мащаба и характера на миналите миграции, взаимодействията между популациите, моделите на брачни съюзи и други аспекти от миналото, като например вариациите в диетата на различни семейства. Основният фокус ще бъде върху изследването на неолитните и енеолитните „кланета“, неолитните обекти на културата LBK в Нитра (Словакия) и Аспарн-Шелц (Австрия), както и неолитния обект от AVK в Полгар-Ференци-хат (Унгария). Освен това, лекцията ще разгледа „космополитизма“ в Древен Рим, както и в Европа, Близкия изток и Северна Африка по време на Античността.

Рон Пинхаси е професор и ръководител на Лабораторията за древна ДНК в Катедрата по еволюционна антропология във Виенския университет. Неговите изследвания се фокусират върху интегративни и иновативни подходи, които съчетават антропологични, археологически и геномни методи за изследване на ключови въпроси в човешката праистория. Повече от 20 години Пинхаси се занимава с биоархеологията на прехода към земеделие в Близкия изток, Югоизточна и Централна Европа, както и в други региони. От 2013 г. насам той се фокусира върху изследвания в областта на древната ДНК. Неговите палеогеномни проучвания са допринесли значително в няколко ключови направления: (1) Разработването на нови методи за вземане на проби и екстракция на древна ДНК; (2) Палеогеномиката на популациите от късния палеолит, мезолита и неолита; (3) Палеогеномиката на римските и античните популации; (4) Анализ на ДНК от седименти в палеолитни обекти; (5) Палеоепигенетика, фокусирана върху реконструкцията на древни метилационни модели при хора и големи маймуни.