Начало Новини Новини Дигитален сфрагистичен корпус на България (DigiSigiCorpBG)
2026-01-29

Дигитален сфрагистичен корпус на България (DigiSigiCorpBG)

Паметниците на сфрагистиката – императорски, официални, църковни или частни печати и матрици за подпечатване – са от изключителна важност за изучаването на историята и археологията, особено когато са открити при редовни или спасителни разкопки, т.е. имат известно местонамиране. Днес в българските музеи се съхраняват над 4000 византийски и средновековни български печата и подпечатващи устройства, голяма част от които са публикувани от покойния професор Иван Йорданов в неговите монументални „Корпуси“. Наред с тях съществуват и значително количество римски, късноантични, средновековни западноевропейски, арабски и османски сфрагистични паметници. Този обем информация е труден за научна обработка, особено чрез печатни публикации.

Съвременните технологии могат значително да улеснят работата с този материал, подпомагайки учените да се възползват от пълния му потенциал. Една електронна база данни със свободен достъп, създадена по съвременни методи, която да включва сфрагистични паметници от българските музеи, би била безценно помощно средство за учените в България и извън нея, осигурявайки нужната информация за системни научни изследвания.

Проектът „Дигитален сфрагистичен корпус на България“ (DigiSigiCorpBG) е финансиран от Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“ (работен пакет 3.3.1) и се изпълнява от Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ – БАН), в партньорство с музеи от цялата страна. Целта му е да дигитализира досега известния материал и да надгради постигнатото от предишни научни изследвания, с помощта на иновативни методи, които позволяват съвременната документация, визуализация и картиране на сфрагистични извори. Проектът се фокусира върху византийските и средновековни български сфрагистични паметници, но планира в бъдеще включването на материали и от други епохи.

DigiSigiCorpBG:

• Прилага стандарт за кодиране SigiDoc и използва специални шрифтове като Athena Ruby, New Athena, Menaion;

• Представя висококачествени дигитални образи, заснети с технологията QuickPX;

• Представя дигитални 3D модели на двата византийски булотириона (матрици за печати) от колекцията на НАИМ – БАН;

• Позиционира находки върху интерактивна геореферирана карта с различни нива на достоверност на местонамирането;

• Съдържа филтри, които позволяват търсене;

• Съдържа критичен апарат, коментари и библиография;

• Съпоставя информация от публикации и музейни инвентарни книги;

• Съдържа таблици за съгласуване, addenda и corrigenda на предишна публикувана информация.

Понастоящем сред музеите-партньори на проекта са: Национален исторически музей (НИМ); ИМ – Асеновград; РИМ – Бургас; РИМ – Варна; РИМ – Видин; НАР „Деултум – Дебелт“ (ОИМ – Средец); РИМ – Кюстендил; Музей „Старинен Несебър“; РИМ – Перник; РАМ – Пловдив; АМ – В. Преслав; ИМ – Разлог; РИМ – Русе; РИМ – Силистра; РИМ – В. Търново; РИМ – Шумен. До момента са обработени около 800 предмета, като предстои много повече да бъдат дигитализирани.

Членовете на екипа, разработващ проекта DigiSigiCorpBG, са: д-р Пантелис Харалампакис – ръководител, гл. ас. д-р Николай Димитров, гл. ас. д-р Милена Райчева, гл. ас. д-р Георги Сенгалевич, гл. ас. д-р Методи Златков (НАИМ – БАН) и проф. д-р Женя Жекова (РИМ – Шумен).

Сканиращата технология QuickPX е предоствена с любезното съдействие на проекти, финансирани от Фонд научни изследвания: КП-06-Н50/3 от 30.11.2020 г., „Древна Тракия в цифри“; КП-06-Н80/6 от 07.12.2023 г., „Изследователски проект Глухите Камъни. Интердисциплинарни проучвания на ранната желязна епоха в Тракия“; КП-06-Н80/7 от 08.12.2023 г., „Надграждане на историческия наратив: От Деултум към DigiDeultum“.

3D сканирането се извършва от доц. д-р Аспарух Камбуров, Александър Киров и Дария Ангелова (МГУ „Св. Иван Рилски“, София).

Уебстраницата на базата данни е изградена въз основа на тази на проекта SigiDoc (https://sigidoc.cceh.uni-koeln.de/en/), създаден от д-р Алесио Сопраказа (Сорбона, Париж) и д-р Мартина Филоза (Кьолнски университет), и е адаптирана за нуждите на проекта DigiSigiCorpBG от КодКрю ЕООД: Васко Николов и Лъчезар Георгиев.

Демо версия на базата данни е свързана с уебстраницата на НАИМ – БАН и е достъпна на: http://digisigicorp.naim.bg/en/. Очакваното официално стартиране на пълната база данни с нейните функционалности ще бъде през 2027 г.