Публична лекция на доц. д.и.н. Мария Гюрова от Национален археологически институт с музей, на тема „Балкански флинт и неолитни кремъчни ансамбли от България: многоаспектен диахронен обзор“

Във вторник, 19 май 2026 г. от 17:30 часа, в сградата на Националния археологически институт с музей на площад „Атанас Буров‟ № 1 (срещу Президентството), доц. д.и.н. Мария Гюрова от Секция за Праистория на Национален археологически институт с музей (БАН) ще изнесе публична лекция от поредицата „Академичен семинар на НАИМ-БАН“, посветена на балканския флинт и неолитните кремъчни ансамбли от България.

Лекцията представя диахронен синтезен обзор на кремъчни ансамбли от неолитни селища в България, който се основава на повече от 40 проучени колекции и на методика, съчетаваща техно-типологически и трасологически (функционален) анализ на артефактите. Иновативна и неотменна част от проучването е интердисциплинарният анализ на кремъчните суровини с акцент върху т. нар. балкански флинт, който има съществена роля в обособяването на диагностични раннонеолитни артефакти и в трансформациите на кремъчната индустрия в прехода от ранен към късен неолит. Специализираните геологически проучвания (микропетрография и елементен анализ), демонстрират неотменимата роля и научната тежест на този вид колаборативните изследвания в археологията. Предложен е синтез в осмислянето на раннонеолитните кремъчни ансамбли в многопластовия теоретичен дискурс на неолитизацията на Балканите. Представен е критичен прочит на някои от традиционно-битуващите парадигми и е формулирана, за първи път ясно и аргументирано, ролята на балканския флинт и на диагностичните изделия, направени от него, в сложния процес на навлизането на новата икономика на Балканите.

Мария Гюрова е доктор на историческите науки и доцент в Секцията за праистория на НАИМ–БАН. Тя е учен от международен ранг, разпознаваема с проучванията си върху холоценски кремъчни ансамбли от България, Балканите, Анатолия и Леванта. В изследванията си съчетава традиционния технико-типологически анализ на кремъчните артефакти със специализирано микроскопско изследване на техните функции – научно направление, в което е първи и единствен представител сред праисторическата колегия на Балканите. Със специализациите си в чужбина (Франция, Нидерландия, Израел) и ежегодни участия в международни научни форуми, М. Гюрова се утвърждава като желан партньор в интернационални научни програми и проекти. Сериозни теми в проучванията ѝ са неолитизацията, технологичният бум на халколитната кремъчна индустрия, кремъчният инструментариум в епохите с метални сечива, кремъчните суровини и мрежите им разпространение и др. Научните ѝ публикации са над 280, част от тях са в реномирани списания с импакт фактор. От 15 г. тя е главен редактор на българско електронно списание за археология (Be-JA), което е единствената българска археологическа периодика, индексирана в Web of Science.