НАИМ-БАН: Епизод 4 – Каква се очертава 2026-та година за българските археолози. Интервю с доц. Христо Попов, доц. Крум Бъчваров и гл. ас. д-р Станимира Танева

„НАИМ-БАН – Каква се очертава 2026-та година за българските археолози", епизод в рубриката Радиоенциклопедия (Eфир знание) по Програма "Христо Ботев" на Българското национално радио, с участието на доц. Христо Попов, доц. Крум Бъчваров и гл. ас. д-р Станимира Танева.

Националният археологически институт с музей към БАН работи върху цялостното изследване на материалната и духовната култура на племената и народите, населявали днешните български земи от най-дълбока древност до XVIII в. НАИМ-БАН е национален център и координатор на всички теренни археологически проучвания на територията на България и осъществява научен и методически контрол над тях.

Археологическият музей е най-големия в България и със своите експозиции е един от най-важните центрове в страната за популяризиране миналото на днешните български земи. Със своя научен и музеен потенциал, НАИМ-БАН е най-голямата научно-изследователска институция за археология в Югоизточна Европа.

Научно-приложната дейност на НАИМ-БАН се изразява предимно в разнообразни изяви, свързани със спецификата на функциониране на Археологическия музей – инвентаризация на музейните фондове, инвентиране на новопостъпили материали, подготовка и представяне на постоянни и временни експозиции, реставрация, консервация и фотодокументиране, осъвременяване на музейните описи.

Националният археологически институт с музей публикува със свободен достъп триизмерна обиколка на деветнадесетата национална временна изложба "Българска археология", разказваща за най-впечатляващите и ценни в научно отношение открития през археологическия сезон на отминалата календарна година (2025), представяща находки от емблематични обекти като праисторическите селищни могили Провадия и Юнаците, римските градове Рациария, Ескус, Димум и Хераклея Синтика, средновековните столици Плиска, Търново и Калиакра. Сред най-впечатляващите експонати са праисторически накити от халколитния некропол при с. Трънак, мечове от некропола при с. Палат, златни украшения и бронзови съдове от надгробната могила при с. Капитан Петко войвода, стъклена чаша тип "рог на изобилието" от античния обект при с. Блъсково, сребърни фибули от некропола при с. Свобода, златни накити и монети от Калиакра, както и оловен сгъваем олтар от Трапезица, Велико Търново.

Виртуалната изложба може да бъде разгледана тук.

Звуковия файл на интервюто (с продължителност 26 мин.) може да бъде изслушан тук.