Артефакти в Археологическия музей припомнят забравени божества, интервю с гл. ас. д-р Калоян Праматаров

Над 6 хиляди години история на религиозните вярвания по българските земи от ранния неолит (около 6200 г. пр. Хр.) до късната античност (IV век сл. Хр.) са показани и закодирани в над 210 редки артефакта на изложбата "Забравените божества", която ще бъде открита в Националния археологически музей на 7 август.

Изложбата предлага пътешествие през повече от 6 хилядолетия духовна история и представя едни от най-ценните свидетелства за религиозния свят на древните общества, населявали днешните български земи, посочват от Националния археологически институт с музей-БАН (НАИМ-БАН).

Подробности за експозицията пред БНР-Радио София предостави гл. ас. д-р Калоян Праматаров, един от кураторите на изложбата (заедно с Чавдар Чомаков).

Част от представените находки са постъпили в колекциите на музея още в края на XIX и началото на XX век, а други са резултат от съвременни археологически проучвания, дарения и спасени културни ценности.

Сред акцентите са десетки експонати с висока научна и художествена стойност, реставрирани специално за изложбата и показвани пред публика за първи път.

Сред основните теми на изложбата са ранната, праисторическа религия, религията на ранните траки през Бронзовата и Желязната епоха и гърко-римската религия включително в нейната тракийска интерпретация – обясни Праматаров. – Експонатите, които сме изложили, представят образите на Зевс гръмовержец, на Аполон, Дионис, Афродита, на Херакъл и богинята на победата Нике. Над 137 от артефактите представят и римската религия в българските земи за периода I-IV век. Освен това посетителите на изложбата могат да се запознаят с римската интерпретация на древногръцкия Пантеон. Става въпрос за бронзови статуетки, оброчни релефи на Юпитер всеблаг и всемогъщ, на Юнона, на Минерва, Марс, Дионис, Бакхус както и на различни персонификации, каквито са богинята на късмета Фортуна богинята на съгласието Конкордия богинята на възмездието Немезида и богинята на победата Виктория.

Защо всички тези същности са забравени? Защото те всъщност са част от културно-историческото световно наследство, но култовете са отдавна преустановени. Те по-скоро присъстват като образи символи в нашето съвремие. Затова и нашата покана към зрителите на изложбата е за едно преосмисляне на античната и праисторическата религия в съвременен контекст.

По повод изложбата е подготвено и специализирано издание с научнопопулярни статии на български и английски език, придружени от богат илюстративен материал.

Експозицията ще остане в пространствата на Археологическия музей и ще може да се разгледа до 17 януари 2027 г.

Разговорът на Гергана Пейкова с Калоян Праматаров може да бъде изслушан тук.