2013-12-04
Излезе от печат сборник в памет на академик Д. П. Димитров
Излезе от печат сборник в памет на академик Димитър П. Димитров. Сборникът е посветен на 100-годишнината от рождението на забележителния изследовател, учен и университетски преподавател академик Д. П. Димитров и е съвместно издание на Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ при БАН) и Катедра "Археология" на Историческия факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Редактори на сборника са проф. д-р Костадин Рабаджиев - ръководител Kатедра "Археология" на Исторически факултет при СУ "Св. Климент Охридски", доц. д-р Христо Попов и гл. ас. д-р Маргарит Дамянов от Секцията за тракийска археология, НАИМ при БАН, както и гл. ас. д-р Веселка Кацарова от Секцията за антична археология, НАИМ при БАН. Сборникът съдържа 58 статии и студии на български и чуждестранни учени - археолози, историци, нумизмати, изкуствоведи и др. В началото на сборника проф. д.и.н. Людмил Гетов представя професионалната биография и научно-изследователската работа на академик Д. П. Димитров.
Редактори на сборника са проф. д-р Костадин Рабаджиев - ръководител Kатедра "Археология" на Исторически факултет при СУ "Св. Климент Охридски", доц. д-р Христо Попов и гл. ас. д-р Маргарит Дамянов от Секцията за тракийска археология, НАИМ при БАН, както и гл. ас. д-р Веселка Кацарова от Секцията за антична археология, НАИМ при БАН. Сборникът съдържа 58 статии и студии на български и чуждестранни учени - археолози, историци, нумизмати, изкуствоведи и др. В началото на сборника проф. д.и.н. Людмил Гетов представя професионалната биография и научно-изследователската работа на академик Д. П. Димитров.
Съдържанието на сборника в памет на академик Д. П. Димитров можете да видите тук.
***
Академик Димитър П. Димитров е роден на 1 април 1908 г. в град Стара Загора. През 1931 г. завършва специалност класическа филология със стара история и археология в Софийския университет. Още от студентските си години акад. Димитров е силно заинтересуван от проблемите на древната история и култура по нашите земи.
През периода 1936-1938 г. специализира в университетите в Берлин и Фрайбург. След двугодишната му специализация в Германия проф. Богдан Филов го избира за свой асистент. Още в началото на своята професионална кариера акад. Димитров се проявява като един от най-добре подготвените специалисти по антична и средновековна археология и история на изкуството. С Историко-филологическия факултет на Софийския университет е свързана голяма част от неговата кариера и там той преминава през всички стъпала на университетската йерархия – от асистент до редовен професор, включително и ръководител на катедрата по Археология от 1950 до 1965 г. Другата част от неговата професионална кариера е свързана с Археологическия институт с музей при БАН, където акад. Димитров работи в периода 1938-1939 г. През 1949 г. е назначен за директор на Музея, а по-късно и за титулярен директор.
***
През периода 1936-1938 г. специализира в университетите в Берлин и Фрайбург. След двугодишната му специализация в Германия проф. Богдан Филов го избира за свой асистент. Още в началото на своята професионална кариера акад. Димитров се проявява като един от най-добре подготвените специалисти по антична и средновековна археология и история на изкуството. С Историко-филологическия факултет на Софийския университет е свързана голяма част от неговата кариера и там той преминава през всички стъпала на университетската йерархия – от асистент до редовен професор, включително и ръководител на катедрата по Археология от 1950 до 1965 г. Другата част от неговата професионална кариера е свързана с Археологическия институт с музей при БАН, където акад. Димитров работи в периода 1938-1939 г. През 1949 г. е назначен за директор на Музея, а по-късно и за титулярен директор.
През 1947 г. е избран за член-кореспондент на БАН, а през 1966 г. – за редовен член академик. Заради големите му научни приноси акад. Димитров е избран за член-кореспондент и почетен член на редица научни институти и дружества в чужбина.
Научните му интереси са свързани с ранната история и култура на Древна Тракия, а изследователската му дейност като археолог – с проучванията на тракийския селищен център от ранно-елинистическата епоха Севтополис. Дори и днес Севтополис остава пример за прецизно методически и почти цялостно проучен археологически обект и то само за седем години – от 1948 до 1954 г.
В продължение на цяло десетилетие акад. Димитров ръководи и проучванията в Източния сектор на римския и ранновизантийски град Нове.
Научните му интереси са свързани с ранната история и култура на Древна Тракия, а изследователската му дейност като археолог – с проучванията на тракийския селищен център от ранно-елинистическата епоха Севтополис. Дори и днес Севтополис остава пример за прецизно методически и почти цялостно проучен археологически обект и то само за седем години – от 1948 до 1954 г.
В продължение на цяло десетилетие акад. Димитров ръководи и проучванията в Източния сектор на римския и ранновизантийски град Нове.
Академик Димитър П. Димитров е и първият дългогодишен главен редактор на „Археология”, който създава формата на списанието. Освен със списание „Археология”, чийто редактор е в периода 1959-1973 г., той е главен редактор и на "Известия на археолoгическия институт" от 1966 до 1970 г. Академик Димитров е бил член на редакционните колегии и на редица периодични исторически и археологически издания, като "Известията на българското историческо дружество", "Исторически преглед" и др.