Национален археологически институт с музей при БАН

BG / EN

Начало » Контакти » Азбучен лист на служителите » доц. д-р Явор Бояджиев

доц. д-р Явор Бояджиев

Адрес: Национален археологически институт с музей – БАН, ул. „Съборна” 2, 1000 София

E-mail: sp@naim.bg

Професионален опит

От 2000 старши научен сътрудник II ст. в НАИМ-БАН

1993 - 2000 научен сътрудник I ст. в НАИМ-БАН

1988 - 1993 научен сътрудник II ст. в НАИМ-БАН

1986 - 1988 проучвател в НАИМ-БАН

Образование и допълнителна квалификация

1986 доктор по история; тема на дисертацията Абсолютна хронология на неолитните и енеолитните култури от територията на НР България

1983 - 1986 редовен аспирант в катедра Археология, СУ “Св. Климент Охридски”

1981 магистър, специалност история, профил археология, СУ “Св. Климент Охридски”

1973 средно образование, II Физико-математическа гимназия, Варна

Чужди езици

Руски и немски език

Технически умения

Работа с компютър

Сфера на научните интереси

Късна праистория – неолит, халколит; използване на физикохимичните методи за датиране в праисторията

Археологически разкопки и проекти

2003 - 2004 ръководител на спасителни разкопки на къснохалколитно селище Орлица в Източни Родопи.

2002 - 2004 ръководител на българо-гръцки проект за проучване на селищна могила Юнаците и нейната околност

2001 ръководител на спасителни разкопки на неолитно селище Априлци, Пазарджишко

2001 ръководител на разкопките на селищна могила Юнаците

От 1993 ръководител от българска страна в съвместното българо-гръцко проучване на обект Промахон-Тополница в Република Гърция

1986 - 1992 научен ръководител на разкопките на неолитното селище Тополница, Петричко

1981 - 1998 член на научния екип, проучващ селищната могила с некрополи при с. Дуранкулак, Добричко

Научни публикации

Колективни монографии

Дуранкулак, Том І. (ред. Х. Тодорова). София, 1989.

Човекът зад находките. Археологията днес и утре. (ред. И. Гацов). С.1997.

Durankulak, Band II. Die prähistorischen Gräberfelder von Durankulak. (Ed. H. Todorova), Deutsche Archeologische Institut. Sofia, 2002.

Телль Юнаците. Том 2. Епоха бронзы. (под печат).

Студии

Chronology of Prehistoric Cultures in Bulgaria. – In Prehistoric Bulgaria. Prehistory Press, 1995, 149-191 (Monographs in World Archaeology, N 22).

Les Balkans Orientaux. – In Atlas du Neolithique Europeen, Liege, 1994, 61-110 (в съавторство с Х. Тодорова, Т. Димов)

Zur absoluten Chronologie der bulgarischen Urgeschichte. – Eurasia Antiqua, 2, 1996, 105-173 (в съавторство с J. Gorsdorf).

Погребални съоръжения в праисторическия некропола при село Дуранкулак. – Годишник на археологическия институт с музей, т. І, 2002, 95-128.

Статии

Мраморни и костни идоли от епохата на късния енеолит в България. – Изкуство, 1981, 9-10, с. 85-88.

Праисторически некропол край с. Дуранкулак, Толбухински окръг. – Сборник Добруджа, 1, 1984, 74-85 (в съавторство с Х. Тодорова и Т. Димов).

Радиовъглеродният метод за датиране – възможности и граници. – Археология, 1986, N 3, 57-64.

Probleme der absoluten Datierung der prahistorischen Kulturen fur die Zeitspane 3500-5000 v.u.Z. – Acta Interdisziplinaria Archaeologica, IV, 1986, 111-122.

Абсолютна хронология на неолитните и енеолитни култури от територията на България. София, 1987 (автореф. дис.).

A contribution to the problem of the absolute chronology of the eneolithic period in the Balkan Peninsula. – Studia Praehistorica, 9, 1988, 194-209.

Абсолютна хронология на неолитната и енеолитната епоха в Североизточна България. – Terra Antiqua Balcanica, III, 1988, 26-30.

Probleme der Radiokohlenstoffdatierung der Kulturen des Spataneolitikums und der Fruhbronzezeit. – Studia Praehistorica, 11-12, 1992, 389-406.

Преходът между енеолитната и бронзовата епоха в светлината на радиовъглеродните дати. – Археология, 1992, N 2, 51-52.

Хронология на праисторическите култури от територията на Добруджа. – Сборник Добруджа, 9, 1992, 10-19.

Абсолютна хронология на култура Акропотамос-Тополница. – В Праисторически находки и изследвания. Сборник в памет на проф. Г. Георгиев. София, 1993, 91-96.

Датиране по радиовъглеродния метод на раннонеолитно жилище от Слатина, София. – Археология, 1994, N 4, 19-23.

Абсолютна хронология и периодизация на българската праистория. Проблеми. – Годишник на департамент Археология, НБУ (София), I, 1994, 249-254.

Статуетка на праисторическа богиня. – Проблеми на изкуството, 1994, N 4 (в съавторство с М. Аврамова).

Археомагнитно изследване на енеолитна могила в гр. Русе. – Българско геофизично списание, ХХI, 1995, N 4, 73-86 (в съавторство с М. Ковачева, Н. Йорданова, В. Попов, В. Гигов).

Προμαχώνας – Topolniča νεολιθικός οικισμός ελληνοβουλγαρικών συνόρων. Το Αρχαιολογικο Εργο στη Μακεδονια και Ξρακη, 10B, 1996, 745-767. (в съавторство с Χ. Κουκούλη-Χρυσανθάκη, H. Todorova, Ι. Ασλάνης, Φ. Κωνσταντοπουλου, I. Vajsov, Μ. Βαλλα.)

The Promachonаs/Topolnic a Settlement Programme for Greek-Bulgarian Co-operation. – In Deka cronia arcaiologiko ergo xth Makedonia kai Тrake. Тessalonike, 1997, 123-127 (в съавторство с Χ. Κουκούλη-Χρυσανθάκη, H. Todorova, Ι. Ασλάνης, I. Vajsov, Μ. Βαλλα.).

Χ. Κουκούλη-Χρυσανθάκη, H. Todorova, Ι. Ασλάνης, J. Bojadziev. Προμαχώνας – Topolniča Προγραμμα ελληνοβουλγαρικης συνεργασιας. – In Οι Σέρρες και η περιοχή τους αηό την αρχαία στη μεταβυξαντινή κοινωνία. Serres 1998, 7-36 (в съавторство с Χ. Κουκούλη-Χρυσανθάκη, H. Todorova, Ι. Ασλάνης)

Radiocarbon dating from Southeastern Europe and the Cultural Processes during the fourth millenium b.c. – In In Memoriam James Harvey Gaul. Sofia, 1998, 349-370.

Entwicklung der frühneolitischen bemalten Keramik in Bulgarien. – In Karanovo, Bd. III. Beiträge zum Neolithikum in Südosteuropa. (S. Hiller, V. Nikolov) Wien 2000, 327-341.

Развитие на раннонеолитните култури в Тракия в светлината на радиовъглеродните дати. – Годишник на департамент археология – НБУ, ІV-V, 2000, 55-62.

Развитие на погребалния обряд от култура Хаманджия към култура Варна в некропола при с. Дуранкулак. – В Тракия и съседните райони през неолита и халколита. (ред. В. Николов), София, 2000, 77-84.

Погребалната практика intra muros през неолита и халколита в българските земи – Археология, 2001, 3-4, 16-24

Ролята на Източна Тракия в неолитизацията на българските земи. – В История и култура на Карнобатския край. Т. 4, изд. Зограф, 2002, 71-78.

За някои проблеми на хронологията и периодизацията на бронзовата епоха от територията на България. – Studia Archaeologica. Suppl. I., София 2003, 20-26.

Chalcolithic Stone Architecture from Bulgaria. – Archaeologia Bulgarica, 2004, 1-12.

По въпроса за местоположението на детските гробове през неолита и халколита. – Добруджа (21) 2003 (Изследвания в чест на ст.н.с. І ст. д.и.н. Хенриета Тодорова), Варна, 48-62, 2004.

Вкопани жилища от късния неолит в Тракия. – В В. Николов, К. Бъчваров, П. Калчев (ред.). Праисторическа Тракия, София, 2004, 203-214. (в съавторство с I. Aslanis).

Fleischdeponierung in der chalkolithischen Siedlung von Yunatsite. – In V. Nikolov, K. Băčvarov, P. Kalchev (eds). Prehistoric Thrace. Proceedings of the International Symposium in Stara Zagora, 30.09 – 04.10.2003. Sofia – Stara Zagora, 2004, 370-378.

Über die frühesten symbolischen Besttatungen. – In V. Nikolov u. K. Băčvarov (Hrsg.). Von Domica bis Drama. Gedenkschrift für Jan Lichardus. Sofia, 2004, 73-78.

Система за кодиране на скелети от археологически разкопки – Археология, 2004, 1-2, 25-32.