BG / EN
Начало » Контакти » Азбучен лист на служителите » чл.-кор. проф. д.и.н. Васил Николов
чл.-кор. проф. д.и.н. Васил Николов

Адрес: Национален археологически институт с музей – БАН, ул. „Съборна” 2, 1000 София
Телефон: +359 887 526 033

Професионален опит

От 2003 председател на Научния съвет на Националния археологически институт с музей – БАН

2003 - 2007 директор на Национален археологически институт с музей – БАН

1999 - 2003 заместник-директор на Национален археологически институт с музей – БАН

От 1999 професор, Секция за праистория, Национален археологически институт с музей – БАН

1989 - 1999 ръководител на Секция за праистория, Национален археологически институт с музей – БАН

1991 директор на Дирекция “Музеи и художествени галерии” в Министерство на културата

1990 - 1999 старши научен сътрудник ІІ ст., Секция за праистория, Национален археологически институт с музей – БАН

1984 - 1990 научен сътрудник, Секция за праистория, Национален археологически институт с музей – БАН


Образование и допълнителна квалификация

2010 стипендиант на фондация Александър фон Хумболт, Институт за пра- и ранна история и предноазиатска археология – Университет на Саарланд, Саарбрюкен, Германия; изследователска тема Праисторическо солодобиване в Европа

2007 стипендиант на фондация Александър фон Хумболт, Институт за пра- и ранна история и предноазиатска археология – Университет на Саарланд, Саарбрюкен, Германия; изследователска тема Праисторически солодобивен център Провадия-Солницата в контекста на Европа

2003 - 2004 стипендиант на фондация Александър фон Хумболт, Институт за пра- и ранна история и предноазиатска археология – Университет на Саарланд, Саарбрюкен, Германия; изследователска тема Култура и изкуство на праисторическа Тракия

1994 - 2004 три изследователски проекта за проучване на неолита в българските земи, финансирани от Националния фонд “Научни изследвания”

2002 - 2003 стипендиант на фондация Мелон (САЩ), Истанбулски университет, Турция; проект Етнокултурни контакти между Анатолия и Балканите през VІ хилядолетие пр. Хр.

2001 стипендиант на фондация Фриц Тисен, Институт за пра- и ранна история и предноазиатска археология – Университет на Саарланд, Саарбрюкен, Германия; изследователска тема Ранноземеделска религиозно-митологична система

2000 - 2001 стипендиант на фондация Александър фон Хумболдт, Институт за пра- и ранна история и предноазиатска археология – Университет на Саарланд, Саарбрюкен, Германия; изследователска тема Праисторически култови масички в българските земи

1997 - 1998 стипендиант на фондация Александър фон Хумболдт, Институт за пра- и ранна история и предноазиатска археология – Университет на Саарланд, Саарбрюкен, Германия; изследователска тема Къснонеолитен керамичен комплекс Караново ІІІ в Тракия

1996 - 2000 стипендиант на ДААД (Германия), Институт за пра- и ранна история и предноазиатска археология – Университет на Саарланд, Саарбрюкен, Германия; съвместен проект за публикуване в Германия на сборник статии от български и чужди специалисти “Приноси към проучване на новокаменната епоха в българските земи” (Бон, 2002)

1991 - 1993 стипендиант на фондация Александър фон Хумболдт, Институт за пра- и ранна история и предноазиатска археология – Университет на Саарланд, Саарбрюкен, Германия; изследователска тема Къснонеолитен керамичен комплекс Караново ІІІ в Тракия

1998 доктор на историческите науки; тема на дисертацията Проучвания върху неолитната керамика в Тракия. Керамичните комплекси Караново II-III, III и III-IV в контекста на Северозападна Анатолия и Югоизточна Европа

1982 кандидат на историческите науки (доктор по история), Национален археологически институт с музей – БАН; тема на дисертацията Орнаментация на рисуваната раннонеолитна керамика от българските земи

1976 история, специализация археология, СУ “Св. Климент Охридски”


Организационен опит

Ръководител на дузина самостоятелни и на две международни археологически експедиции

Дългогодишен ръководител на Секцията за праистория в НАИМ-БАН (1989-1999)

Директор на Дирекция “Музеи и художествени галерии” в Министерство на културата (1991)

Съорганизатор на седем археологически изложби в чужбина

Организатор на пет национални конференции по праистория (1990-1999), две национални археологически конференции (2001, 2004), международния симпозиум “Неолитът в Югоизточна Европа” (Караново, 1997) и международния симпозиум “Праисторическа Тракия (Стара Загора, 2003),международния хумболтов симмпозиум „Сол и злато. Ролята на солта в праисторията на Европа” (Провадия, 2010), международния хумболтов симпозиум „Черноморското пространство от неолита до ранната желязна епоха (6000 – 600 г. пр. Хр.). Културни взаимовръзки в Циркумпонтийската зона и контакти със съседните й райони” (Варна, 2012)

Главен редактор на две научни периодични издания,член на няколко редколегии, вкл. в чужбина, издател и съиздател на дузина сборници, вкл. в чужбина

Член на Общото събрание на БАН (2001-2008)

Заместник-директор и директор на Археологическия институт с музей-БАН(1999-2003-2007)

Съвместна работа с чуждестранни музеи, археологически институти и други научни организации в Средна и Западна Европа

Член на Специализирания научен съвет за стара и средновековна история, археология и етнография към ВАК (три мандата)

Член (от 1993 ) и председател (от 2003) на Научния съвет на Археологическия институт с музей – БАН

Член на Комисията за исторически науки на Висшата атестационна комисия (два мандата)

Член на Съвета на Департамент Археология в НБУ


Чужди езици

Немски, руски – писмено и говоримо


Сфера на научните интереси

Новокаменна, каменно-медната и ранна бронзова епоха (VІ-ІІІ хил. пр. Хр.) в българските земи, Северозападна Мала Азия и Югоизточна Европа

Ръководител на археологически разкопки

2012 - 2013 неолитно ямно светилище Капитан Андреево, Свиленградско

От 2005 праисторически солодобивен център и праисторически град Провадия-Солницата

От 2003 селищна могила Крън, Казанлъшко

2000 - 2009 неолитно ямно светилище Любимец

От 1998 селищна могила Капитан Димитриево, Пещерско

1990 - 2010 българо-френска експедиция на неолитното селище Ковачево, Санданско

1988 - 2005 българо-австрийска експедиция на селищна могила Караново, Новозагорско

1985 - 2004 раннонеолитно селище Слатина-София

1995 - 1996 раннонеолитно селище Помощица, Поповско

1984 - 1988 българо-германска експедиция в микрорегиона Драма, Ямболско, заместник-ръководител

1983 - 1985 неолитни селища Елешница, Разложко

1977 - 1987 неолитно селище Сапарева баня

1977 - 1979 заместник-ръководител на българо-холандска експедиция на селищната могила Дядово, Новозагорско

Спасителни проучвания на шест други праисторически и тракийски обекти


Научни публикации

Статии, студии и монографии

В. Николов. Проблеми на мезолита в България и неолитната революция. – Сту-дентски проучвания, 2, 1974, 3-31.

В. Николов. Елементи на тракийското архитектурно наследство. – Студентски про-учвания, 3, 1975, 3-20.

В. Николов. Неолитно селище в Горна Оряховица. – Студентски проучвания, 3, 1975, 21-40.

В. Николов. Традиции в строителството с абсиден план. – Студентски проучвания, 4, 1976 (1978), 3-22.

В. Николов. Проблемът за акултурацията в праисторическата епоха. – Бюлетин на Клуба за НТМ – ИФ, 2, 1977, 38-43.

В. Николов. Проблемът за акултурацията на мезолитната общност по западното Черноморско крайбрежие (Тезиси). – Бюлетин на Клуба за НТМ – ИФ, 2, 1977, 1-7.

В. Николов. Неолитната революция в Предна Азия и нейните резултати. – Археология, 1977, 4, 1-11.

В. Николов. Нови мезолитни материали от Побитите камъни. – Музеи и паметници на културата, 1977, 4, 36-39.

В. Николов. Проблемът за безкерамичния неолит в Тракия и на Балканите. – Thra-cia antiqua, 2, 1977 (1978), 1-18.

В. Николов. Проблемът за продължителността на неолитната революция в Предна Азия. – Thracia antiqua, 4, 1978, 11-28.

В. Николов. Тракийско светилище на връх Петровски кръст в Чепън. – Векове, 1978, 2, 40-53.

В. Николов. Уникално скулптурно изображение. – Изкуство, 1979, 4, 46-47.

Р. Катинчаров, Я. Бест, В. Николов, В. Николова. Селищна могила до с. Дядово сондажен изкоп (археологически разкопки 1977-1978 г.). – Expedicio thracica, 1, 1980, 9-94.

В. Николов, В. Василев. Проучвания в Голямата пещера над с. Илия, Кюстендил-ски окръг. – Векове, 1980, 3, 71-76.

В. Василев, В. Николов. Проучване на остеологичния материал от Голямата пеще-ра край с. Илия, Кюстендилски окръг. – Интердисциплинарни изследвания, 5-6, 1980, 57-64.

В. Николов. За скалния надпис на “Брат Томе” при с. Царевец, Врачанско. – Векове, 1980, 1, 69-70.

В. Николов. За акултурацията в праисторическата епоха. – Интердисциплинарни из-следвания, 5-6, 1980, 45-50.

В. Николов. Богинята Майка-Земя и племенният вожд-жрец. – Атеистична три-буна, 1980, 6, 45-50.

V. Nikolov. Die Tradition in den Absidenbauten in Bulgarien. – Thracia, 5, 1980, 155-166.

В. Николов. Строителството с абсиден план в българските земи ретроспективен анализ. – Интердисциплинарни изследвания, 7-8, 1981, 99-110.

В. Николов. Ранноeнеолитна керамична статуетка на богинята Майка-Земя. – Изку-ство, 1981, 9-10, 64-66.

В. Николов. Аспекти на религиозно-митологичната система през ранния неолит (според рисуваната керамична орнаментация). – Изкуство, 1981, 9-10, 67-70.

В. Николов, В. Жекова. Колективна находка на керамични съдове от късната брон-зова епоха в с. Есеница, Варненски окръг. – Известия на Народния музей – Варна, 18(33), 1982, 87-92.

В. Николов. Строителство с абсиден план в българските земи. Българска етнография, 1982, 1, 29-37.

В. Николов. Приложение на математико-статистически метод за териториално гру-пиране на рисуваната раннонеолитна керамика. – Интердисциплинарни изследвания, 9, 1982, 33-50.

В. Николов. Тракийско светилище под Мека цръв. – Музеи и паметници на култу-рата, 1983, 1, 22-24.

В. Николов. Тракия и Тесалия през ранната бронзова епоха. – Векове, 1983, 1, 12-18.

В. Николов. Кръстовидни изображения върху раннонеолитната керамика. – Атеис-тична трибуна, 1983, 3, 57-60.

В. Николов. Орнаментация на раннонеолитната рисувана керамика систематиза-ция и характеристика. – Археология, 1983, 1-2, 29-43.

В. Николов. Праисторически мраморни амулети от Югозападна България. – Векове, 1984, 1, 60-64.

В. Николов. Ранненеолитические культуры в западной Болгарии. – Советская архе-ология, 1984, 2, 5-21.

V. Nikolov. Die ornamentale Verzierung der bemalten frühneolithischen Keramik aus der Ebene von Sofia. – Studia praehistorica, 7, 1984, 17-32.

И. Константинов, В. Николов. Горна Оряховица. С., 1985.

V. Nikolov. Über den Ursprung einiger frühneolithischen ornamentalen Motiven aus dem Zentralbalkangebiet. – Thracia pontica, 2, 1982 (1985), 187-195.

В. Николов. Раннонеолитен свастиковиден мотив от Кременик край Сапарева баня. – Векове, 1985, 5, 49-53.

V. Nikolov. Die Kunst der späten Kupferzeit in Bulgarien. – In Das erste Gold der Menschheit. Die älteste Zivilisation in Europa. Freiburg (1985), 22-28.

V. Nikolov. Katalog. – In Das erste Gold der Menschheit. Die älteste Zivilisation in Euro-pa. Freiburg (1985), 51-136.

G. I. Georgiev, V. Nikolov, V. Nikolova, S. Cohadziev. Die neolithische Siedlung Kremenik bei Sapareva Banja, Bezirk Kjustendil. – Studia praehistorica, 8, 1986, 108-151.

В. Николов. Най-голямото раннонеолитно жилище. – Музеи и паметници на култу-рата, 1986, 2, 2.

В. Николов. Връзки на долината на р. Места с Анатолия през ранния неолит. – Археология, 1986, 2, 5-10.

В. Николов, К. Масларов. Древни селища край Елешница. София, София прес, 1987, 18 стр., 52 сн. V. Nikolov, K. Maslarov. Ancient Settlements near Eleshnitsa. Sofia, Sofia Press, 1987, 14 p., 52 ph.

V. Nikolov. Beiträge zu den Beziehungen zwischen Vorderasien und Südosteuropa auf-grund der frühneolithischen bemalten Keramik aus dem Zentralbalkan. – Acta praehistorica et archaeologica, 19, 1987, 7-18.

В. Николов.Струмският път през ранния неолит. – Векове, 1987, 2, 39-47.

В. Николов. Неолитни керамични съдове за приготвяне на храна (По материали от Югозападна България). – Българска етнография, 1987, 2, 29-35.

В. Николов.Орнаментацията на раннонеолитната рисувана керамика от Мулдава. – Родопски сборник, 6, 1987, 142-152.

В. Николов. Картината на света в раннонеолитната орнаментация от Ракитово. – Известия на Българското историческо дружество, 39, 1987, 5-29.

St. Hiller, V. Nikolov. Tell Karanovo 1988. Vorläufiger Ausgrabungsbericht. Salzburg, 1988.

V. Nikolov. Liste der erforschten Siedlungen und Gräberfelder der Karanovo VI-Periode in Bulgarien. – In Macht, Herrschaft und Gold. Saarbrücken, 1988, 267-271.

V. Nikolov. Karanovo VI-Periode in Bulgarien. Belege zu Religion, Gesellschaft und Wirt-schaft. – In Macht, Herrschaft und Gold. Saarbrücken, 1988, 209-240.

В. Николов. Архитектура и вътрешна уредба на една раннонеолитна къща от Слатина (София). – Българска етнография, 1988, 2, 3-14.

St. Hiller, V. Nikolov. Tell Karanovo 1989. Vorläufiger Ausgrabungsbericht. Salzburg, 1989.

Ж. Аладжов, В. Николов. Надписи от 1845 г. в църквата на Туден. – Векове, 1989, 3, 67-74.

V. Nikolov. L’art et la mythologie des agriculteurs du chalcolithique final sur les terres bul-gares. – In Le premier or de l’humanité en Bulgarie – 5-e millénaire. Paris, 1989, 45-48.

V. Nikolov. Das frühneolithische Haus von Sofia-Slatina. Eine Untersuchung zur vorge-schichtlichen Bautechnik. – Germania, 67, 1989, 1-49.

V. Nikolov. La scéne de culte d’Ovcharovo. – Dossiers histoire et archeologie, 137, avril 1989, 68-71.

V. Nikolov. Zu einigen Aspekten der Kultur Karanovo I. – In Tell Karanovo und das Bal-kan-Neolithikum (Gesammelte Beiträge zum Internationalen Kolloquium in Salzburg, 20-22. Okt. 1988.). Salzburg, 1989, 27-41.

V. Nikolov. Das Flusstal der Struma als Teil der Strasse von Anatolien nach Mitteleuropa. – In Neolithic of Southeastern Europe and its Near Eastern Connections (Varia archaeologica Hungarica, II), Budapest, 1989, 191-199.

V. Nikolov. Das Flusstal der Struma an der frühneolithischen Strasse von Anatolien nach Mitteleuropa. – In Die ersten Bauern, 2. Zürich, 1990, 63-69.

St. Hiller, V. Nikolov. Tell Karanovo 1990. Vorläufiger Ausgrabungsbericht. Salzburg, 1990.

В. Николов. Към интерпретацията на керамичната “плочка” със знаци от Градеш-ница. – Изкуство, 1990, 2, 47-49.

В. Николов. Проблемът за централнобалканските миграционни пътища през ран-ния неолит интердисциплинарен подход. – Интердисциплинарни изследвания, 17, 1990, 9-24.

V. Nikolov. La Tracia prima dei Traci. – Archeo, 67, sept. 1990, 52-55.

V. Nikolov. Die neolithische Siedlung Slatina in Sofia (Ausgrabungen im Jahre 1985). – Studia praehistorica, 10, 1990, 77-85.

В. Николов. Моделът на пещ от Слатино опит за интерпретация. – Археология, 1990, 2, 32-37.

V. Nikolov. Zur Interpretation der späteneolithischen Nekropole von Varna. – In Die Kup-ferzeit als historische Epoche (Saarbrücker Beiträge zur Altertumskunde 55), Bonn, 1991, 157-166.

V. Nikolov. Längenbaumass im Frühneolithikum. – Archäologisches Korrespondenzblatt, 21, 1991, 1, 45-48.

St. Hiller, V. Nikolov. Tell Karanovo 1991. Vorläufiger Ausgrabungsbericht. Salzburg, 1991. В. Нiколов, М. О. Чмихов. Сонячно-космiчна орнаментацiя в давньому поховаль-ному обрядi. – В Поховальний обряд давнього населення Украiни. Киiв, 1991, 18-40.

В. Николов, К. Григорова, Е. Сиракова. Раннонеолитно селище Слатина в Со-фия първи строителен хоризонт (предварително съобщение). – Археология, 1991, 3, 13-26.

V. Nikolov. Gemalte Ornamentierung auf Keramikgefässen der frühneolithischen Siedlung Cavdar in Bulgarien. – In Near Eastern Studies. Dedicated to H. I. H. Price Takahito Mikasa on the Occasion of His Seventy-Fifth Birthday (Bulletin of the Middle Eastern Culture Center in Japan, 5.). Wiesbaden, 1991, 247-266.

В. Николов. Календарна интерпретация на култовата сцена от Овчарово. – Интер-дисциплинарни изследвания, 18, 1991, 97-103.

St. Hiller, V. Nikolov, S. Bökönyi, P. Höglinger, J. Görsdorf, B. Weninger. Tell Karanovo 1992. Vorläufiger Bericht. Salzburg, 1992.

В. Николов, М. Радева. Сондажни проучвания на раннонеолитното селище в До-бринище, Разложко. – Археология, 1992, 1, 1-14.

В. Николов. Раннонеолитно жилище от Слатина (София) (Разкопки и проучвания, 25). София, Изд. на БАН, 1992, 163 стр. (с приноси от Е. Дочева, И. Гацов, М. Ковачева, Н. Скакун, Л. Нинов, И. Стоилов-Бункера).

V. Nikolov. Die Untersuchungen der frühneolithischen Siedlung Slatina (Sofia) in den Jahren 1985-1987. – Studia praehistorica, 11-12, 1992, 68-73.

V. Nikolov. Mittelneolithische Keramik aus Karanovo typologische Charakteristik. – Bal-canica, 23, 1992, 121-131.

V. Nikolov, K. Grigorova, E. Sirakova. Die Ausgrabungen in der frühneolithischen Siedlung von Sofia-Slatina, Bulgarien, in den Jahren 1985-1988. – Acta praehistorica et archaeolo-gica, 24, 1992, 221-233.

V. Nikolov. Die neolithischen Kulturen Karanovo I, II und III im Kontext ihrer Beziehun-gen zu Anatolien. – Anatolica, 19, 1993, 167-171.

V. Nikolov. Spätneolithische Siedlungen in Thrakien das Problem Karanovo IV. – Saar-brücker Studien und Materialien zur Altrtumskunde, 2, 1993, 157-190.

В. Николов. Полихромно рисувана орнаментация върху раннонеолитни керамични съдове от България. – В Праисторически находки и изследвания. Сборник в памет на проф. Г. И. Георгиев. Под ред. на В. Николов. С., 1993, 59-68.

В. Николов. Социален и религиозно-митологичен контекст на златото във Варнен-ския некропол. – Проблеми на изкуството, 1994, 3, 11-13.

V. Nikolov. Der soziale und religiös-mytologische Kontext des Goldes in der Nekropole bei Varna. – Годишник на Департамент Археология – НБУ, 1, 1994, 4-7.

В. Николов. Рисуваната орнаментация върху раннонеолитни керамични съдове от Чавдар. – Годишник на Департамент Археология – НБУ, 1, 1994, 185-208.

В. Николов. Бележки за периодизацията и хронологията на неолита в Тракия. – Годишник на Департамент Археология – НБУ, 1, 1994, 255-262.

St. Hiller, V. Nikolov. Tell Karanovo 1993-1994. Vorläufiger Bericht. Salzburg, 1994. V. Nikolov. Bemerkungen zur Periodisation des Neolithikums in Thrakien. – A nyieregy-hazi Josa Andras Muzeum Evkцnyve, 36, 1994, 151-158.

V. Nikolov. Notes on the Periodization and Chronology of the Neolithic in Thrace. – In Studia in honorem Alexandri Fol (Thracia, 11). Serdicae, 1995, 63-70.

В. Николов. Бележки за рисуваната орнаментация на керамичните съдове от Чав-дар (група Кремиковци). – Минало, 1995, 2, 11-17.

V. Nikolov. Bemerkungen zur gemalten Ornamentierung auf den Tongefässen aus Cavdar (Gruppe Kremikovci). – Acta Musei Napocensis, 32.I, 1995, 53-65.

St. Hiller, V. Nikolov. Tell Karanovo 1995. Vorläufiger Bericht. Salzburg, 1995.

В. Николов. Две жилища и керамичните им комплекси от пласта Караново III в селищната могила Караново. – Археология, 1995, 4, 19-26.

В. Николов. Неолитната култура в българските земи в контекста на Анатолия и Балканите. – Годишник на Департамент Археология – НБУ, 2-3, 1996, 133-144.

В. Николов. Югозападен вариант на култура Караново I. – Археология, 1996, 2-3, 1-8.

В. Николов.Проучвания на неолитната култура в българските земи (I). – Археоло-гия, 1996, 4, 1-6.

St. Hiller, V. Nikolov. Tell Karanovo 1996-1997. Vorläufiger Bericht. Salzburg, 1997.

В. Николов.Сондажни проучвания на праисторическото селище в м. Изгорялата нива край с. Помощица, Поповско през 1995 г. – В Попово в миналото, II. С., 1997, 33-37.

V. Nikolov. Two Dwellings and Their Pottery Assemblages from the Karanovo III Layer in Tell Karanovo. – Archaeology in Bulgaria, 1997, 1, 15-22.

V. Nikolov. Periodisierung und Chronologie. – In Karanovo. Die Ausgrabungen im Süd-sektor 1984-1992 (Hrsg. S. Hiller u. V. Nikolov). Salzburg-Sofia, Berger, 1997, I.1 (Text), 49-53.

V. Nikolov. Die neolithische Keramik. – In Karanovo. Die Ausgrabungen im Südsektor 1984-1992 (Hrsg. S. Hiller u. V. Nikolov). Salzburg-Sofia, Berger, 1997, I.1 (Text), 105-146; I.2 (Tafeln), Taf. 1-67.

V. Nikolov. Periodisierung und Chronologie der südwestlichen Variante der Kultur Kara-novo I. – In Dragoslavo Srejovic. Beograd, 1997, 139-145.

В. Николов.Проучвания върху неолитната керамика в Тракия. Керамичните комплекси Караново II-III, III и III-IV в контекста на Северозападна Анатолия и Юго-източна Европа. София, изд. Агато, 1998, 237 стр. текст, 21 табла и 6 карти.

V. Nikolov. Die Kultszene aus Ovcarovo ein Versuch für Kalenderinterpretierung. – In Man and the animal world. Studies in archaeozoology, archaeology, anthropology and palaeolin-guistics in memoriam Sandor Bökönyi (Archaeolingua, 8). Budapest, 1998, 285-305.

V. Nikolov. The Circumpontic cultural zone during the Neolithic period. – Archaeologia Bulgarica, 1998, 2, 1-9.

V. Nikolov. The Circumpontic cultural zone during the 6th millennium BC. – Docu-menta Praehistorica, 25, 1998, 81-89.

В. Николов. Варианти на преход от ранния към късния неолит в Тракия и доли-ната на Струма. – Старини, 1999, 1, 7-18.

В. Николов. Стратиграфска позиция на неолитните пластове Караново II-III, III и III-IV в праисторически селища от Новозагорско. – В Археологически и исторически проучвания в Новозагорско. Нова Загора, 1999, 21-29.

В. Николов. Селищна могила Казанлък характеристика и културно диференциране на керамичния комплекс. – Казанлък в миналото и днес, 5, 1999, 9-15.

В. Николов. Наблюдения върху плана на една раннонеолитна къща от Слатина. – Годишник на Археологическия музей-Пловдив, 9, 1999, 101-107.

В. Николов. Разкопки 1998-1999. Стратиграфия, архитектурни останки, перио-дизация и хронология. – В В. Николов и др. Селищна могила Капитан Димитриево. Разкопки 1998-1999. Под ред. на В. Николов. София-Пещера, 1999, 9-24.

В. Николов. Къснонеолитна керамика. – В В. Николов и др. Селищна могила Капитан Димитриево. Разкопки 1998-1999. Под ред. на В. Николов. София-Пещера, 1999, 39-53.

В. Николов. Проучвания на неолитната култура в българските земи (II). – Археоло-гия, 1999, 1-2, 1-12.

St. Hiller, V. Nikolov. Tell Karanovo 1998-1999. Vorläufiger Bericht. Salzburg, 1999. В. Николов. Културно-хронологически проблеми на ранния неолит в дн. Западна България. – Старини, 1999, 2, 59-65.

В. Николов. Още за контактите между Анатолия и Балканите през VI хил. пр. Хр. – В Тракия и съседните райони през неолита и халколита (Карановски конференции за пра-историята на Балканите, 1). Под ред. на В. Николов. София, 2000, 7-13.

St. Hiller, V. Nikolov. Karanovo 1947-1957 Das Neolithikum. Forschungsgeschichte und Daten zur Stratigraphie. – In Karanovo, III. Beiträge zum Neolithikum in Südosteuropa (Hrsg. S. Hiller u. V. Nikolov). Phoibos Verl., Wien, 2000, 7-10.

V. Nikolov. Neolithische Keramikkomplexe in Thrakien. – In Karanovo, III. Beiträge zum Neolithikum in Südosteuropa (Hrsg. S. Hiller u. V. Nikolov). Phoibos Verl., Wien, 2000, 11-19.

V. Nikolov. Kapitan Dimitrievo tell sequence and cultural characteristics (Brief report in the light of the sounding excavations in 1998-1999). – In Technology, style and society Contributions to the Innovations between the Alps and the Black Sea in prehistory. BAR Int. series 854, Oxford, 2000, 51-63.

V. Nikolov. Tell Karanovo cultural and chronological differentiation of the Neolithic lay-ers. – Thracia, 13 (Studia in memoriam Velizari Velkov. Serdicae), 2000, 319-324. В. Николов.Началото. – В София – 120 години столица. Юбилейна книга. С., 2000, 118-123.

В. Николов. Българската археология през последното десетилетие на ХХ век. – Старини, 2000, 1, 95-97.

В. Николов. Аспекти от късната праистория на българските земи. – In The Bal-kans in Prehistory. Athens, 2001, 31-43.

В. Николов.Неолитни двуетажни къщи в Тракия. – Археология, 2001, 1-2, 1-12. В. Николов. Българската археология през последното десетилетие на ХХ век. Праистория. – Археология, 2001, 3-4, 84-88.

V. Nikolov. Neolithic cult assemblages from the Early Neolithic settlement at Slatina, Sofia. – In The Archaeology of cult and religion (Ed. by P. Biehl and F. Bertemes with H. Meller). Budapest, 2001, 133-137.

V. Nikolov. Slatina-Sofia Data on the early farming cult. – In Festschrift für Gheor-ghe Lazarovici. Zum 60. Geburtstag. Timişoara, 2001, 19-31.

В. Николов. “Маските” от Варненския некропол. – В Палеобалканистика и старобългаристика. В. Търново, 2001, 453-455.

St. Hiller, V. Nikolov. Tell Karanovo 2000-2001. Vorläufiger Bericht. Salzburg, 2002.

В. Николов, Д. Карастоянова, М. Гюрова. Селищна могила Капитан Димитриево, Пещерско проучване на раннохалколитния пласт. – Археология, 2002, 1, 5-19.

В. Николов. Изобразителна дейност през халколита в Тракия. – В Изследвания в чест на проф. Иван Маразов. София, 2002, 315-325.

В. Николов. Антропоморфна пластика от къснонеолитното селище Любимец. – Археология, 2002, 2, 25-32.

M. Lichardus-Itten, J. Lichardus u. V. Nikolov. Einführung zur Erforschung der Jungsteinzeit in Bulgarien. – In Beiträge zu jungsteinzeitlichen Forschungen in Bulgarien (Saarbrücker Beiträge zur Altertumskunde, 74) (Hrsg. M. Lichardus-Itten, J. Lichardus u. V. Nikolov). Bonn, 2002, 11-21.

V. Nikolov. Die wichtigsten Siedlungen der Perioden Karanovo I-V. – In Beiträge zu jungsteinzeitlichen Forschungen in Bulgarien (Saarbrücker Beiträge zur Altertumskunde, 74) (Hrsg. M. Lichardus-Itten, J. Lichardus u. V. Nikolov). Bonn, 2002, 85-94.

V. Nikolov. Problems of cultural development and chronology of the Early Neolithic in West Bulgaria. – In Beiträge zu jungsteinzeitlichen Forschungen in Bulgarien (Saarbrücker Beiträge zur Altertumskunde, 74) (Hrsg. M. Lichardus-Itten, J. Lichardus u. V. Nikolov). Bonn, 2002, 159-163.

V. Nikolov, E. Sirakova. Zwei frühneolithische Wohnhäuser aus Slatina-Sofia. – In Beiträge zu jungsteinzeitlichen Forschungen in Bulgarien (Saarbrücker Beiträge zur Alter-tumskunde, 74) (Hrsg. M. Lichardus-Itten, J. Lichardus u. V. Nikolov). Bonn, 2002, 165-189.

V. Nikolov. Nochmals über die Kontakte zwischen Anatolien und dem Balkan im 6. Jt. v. Ch. – In Mauerschau Festschrift für Manfred Korfmann, 2. Grundbach, 2002, 673-678.

V. Nikolov. Culture matérielle et systèmes religieux, mithologiques et cultuels de la préhistoire tardive sur les terres bulgares. – In L’or des Thraces. Trésors de Bulgarie. Bruxel-les, 2002, 47-51.

V. Nikolov. Materiële cultur en religieuze, mythologische en cultische syste-men in de Bulgaarse gebieden in de late prehistorie. – In Goud van de Thraciërs. Schatten uit Bulgarije. Bruxelles, 2002, 47-51.

В. Николов. Раннонеолитна рисувана орнаментация (Frühneolithische bemalte Ornamentik). София, 2002, 110 стр. текст на бълг. и немски ез., 307 табла и 1 карта.

V. Nikolov. Die bulgarische Archäologie im letzten Jahrzehnt des 20. Jahrhunderts. – In Archäologien Europas/Archaeologies of Europe. Geschichte, Methoden und Theorien/ History, Methods and Theories (Hrsg. P. Biehl, A. Gramsch, A. Marciniak). Münster, New York, München, Berlin, 2002, 303-307.

V. Nikolov. Stratigraphie, Baureste und Periodisierung der Kulturschichten. – In Karanovo, II. Die Ausgrabungen in O19 (Hrsg. S. Hiller u. V. Nikolov). Phoibos Verl., Wien, 2002, 7-13.

V. Nikolov. Der Keramikkomplex aus Horizont VII (Schichtenfolge Karanovo II-III). – In Karanovo, II. Die Ausgrabungen in O19 (H

V. Nikolov. Keramikkomplex aus den Horizonten VI-IV (Schichtenfolge Karanovo III). – In Karanovo, II. Die Ausgrabungen in O19 (Hrsg. S. Hiller u. V. Nikolov). Phoibos Verl., Wien, 2002, 29-56.

V. Nikolov. Keramikkomplex aus Horizont III (Schichtenfolge Karanovo III-IV). – In Karanovo, II. Die Ausgrabungen in O19 (Hrsg. S. Hiller u. V. Nikolov). Phoibos Verl., Wien, 2002, 57-82.

В. Николов.Аспекты новейших исследований эпохи неолита во Фракий. – В Про-блемы археологии Евразии. Москва, 2002, 239-246.

В. Николов. За някои елементи на неолитната материална култура в Тракия. – Годишник на Археологическия музей-Пловдив, 9/1, 2002, 22-32.

V. Nikolov. The Neolithic and the Chalcolithic Periods in Northern Thrace. – TÜBA-AR, 6, 2003, 21-83.

V. Nikolov. Periodization of the Neolithic along the Struma Valley. – In In honorem annorum LXX Alexandri Fol (Thracia 15). Sofia, 2003, 99-106.

В. Николов, Д. Карастоянова. Рисуваната орнаментация като система за комуникация между поколенията (по материали от ранно- и среднонеолитния пласт на тел Казанлък). – Археология, 2003, 3, 5-14.

В. Николов. Тракийски ямни светилища в района на Сунгурларе. – В Пътят. Сборник научни статии, посветен на живота и творчеството на д-р Георги Китов. София, 2003, 145-155.

V. Nikolov, D. Karastoyanova. Painted Pottery Ornamentation as a Communication System Between Generations (Based on Evidence from the Early and Middle Neolithic Layers at Tell Kazanlak). – In L. Nikolova (ed.). Early Symbolic Systems for Communication in Southeast Europe. BAR Int. Ser. 1139. Oxford, 2003, 173-179.

V. Nikolov.Hacilar und das Mestatal das Problem der Überseekontakte. – In In Honorem Mihaili Lazarov (Thracia Pontica, VI.2). Sofia, 2003, 135-140.

V. Nikolov. Anthropomorphe Plastik aus der spätneolithischen Siedlung Ljubimec, Südost-Bulgarien. – In From Village to Cities. Early Farming in the Near East (Ed. by M. Özdogan, H. Hauptman and N. Basgelen). Istanbul, 2003, 481-490.

В. Николов. Раннонеолитно селище Слатина втори строителен хоризонт (предварително съобщение, част І). – Археология, 2004, 1-2, 5-14.

V. Nikolov. Die Kultur der ersten Ackerbauern im heutigen Bulgarien. – In Die Thraker. Das goldene Reich des Orpheus. Bonn-Mainz, 2004, 15-29.

V. Nikolov. Neolithische zweigeschossige Häuser in Thrakien. – Praehistorische Zeitschrift, 79, 2004, 2, 231-243.

V. Nikolov. Über dem Denotat der Kulttischchen. – In V. Nikolov, K. Băčvarov (Hrsg.). Von Domica bis Drama. Gedenkschrift für Jan Lichardus. Sofia, 2004, 33-41.

В. Николов. Динамика на културните процеси в неолитна Тракия. / V. Nikolov. Dynamics of the Cultural Processes in Neolithic Thrace. – В В. Николов, К. Бъчваров, П. Калчев (ред.). Праисторическа Тракия / V. Nikolov, K. Băčvarov, P. Kalchev (Eds.) Prehistoric Thrace. София-Стара Загора / Sofia-Stara Zagora, 2004, 13-25.

В. Николов. Постижения на академичната археология. Светлини и сенки върху археологическото наследство. – Списание на БАН, 117, 2004, 6, 11-14.

В. Николов. Сондажни проучвания на Юрганджийската селищна могила до Коньово, Новозагорско. – Археология, 2004, 3-4, 37-46.

В. Николов. Постижения на академичната археология. Светлини и сенки върху археологическото наследство. – Археология, 2004, 3-4, 102-105.

V. Nikolov. Dynamics of the Cultural Processes in Neolithic Thrace. – In S. Perić (Ed.). The Neolithic in the Middle Morava Valley, N1. The Central Pomoravlje in Neolithization of South East Europe. Belgrade, 2004, 69-74.

St. Hiller, V. Nikolov, F. Lang. Tell Karanovo 2002-2004. Vorbericht. Salzburg, 2005.

В. Николов. Музеят като изследователски център. – В В. Николов (ред.). Национален археологически музей. 100 години от откриването на първата експозиция 18.05.1905 – 18.05.2005 г. София, 2005, 15-19.

V. Nikolov. Die anthropomorphe Gestalt in der Mytologie des Neolithikums. – In F. Daim, W. Neubauer (Hrsg.). Zeitreise Heldenberg. Geheimnisvolle Kreisgräben. Horn-Wien, 2005, 217-219.

В. Николов. Тел Караново и тел Капитан Димитриево – репери на неолитна Тракия. – В Културните текстове на миналото. Носители, символи и идеи. Кн. І. Текстове на историята, история на текстовете. София, 2005, 59-62.

В. Николов. Култовите масички от тел Казанлък. – In Stephanos Archaeologicos in honorem Professoris Ludmili Getov (Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis, Supl. IV). Sofia, 2005, 510-518.

V. Nikolov. Cultura e arte dei primi agricoltori nelle terre Bulgare. – In Tresori della Bulgaria. Dal Neolitico al Medioevo. Roma, 2006, 15-18.

V. Nikolov. Oggetti di culto del tardo Calcolitico (seconda meta del V millennio a.C). – In Tresori della Bulgaria. Dal Neolitico al Medioevo. Roma, 2006, 21-22.

В. Николов. Престиж и белези на престиж в неолитното общество. – Археология, 2005, 1-4, 7-17.

В. Николов. Първи свидетелства за най-ранното солодобиване в Европа. – Археология, 2005, 1-4, 109-117.

V. Nikolov. Beobachtungen über den Übergang zwischen dem Früh- und dem Spätneolithikum in Thrakien und im Strumatal. – In From Starčevo to Vinča Culture. Zrenjanin, 2006, 43-51.

V. Nikolov. Negative Features in Neolithic Houses. – In Des trous… Structures en creux pre- et protohistoriques (sous la direction de M.-C. Frere Sautot). Montagnac, 2006, V-X.

В. Николов. Култура и изкуство на праисторическа Тракия. Пловдив, изд. Летера, 2006, 168 стр., 251 ил.; същото и на немски език V. Nikolov. Kultur und Kunst des vorgeschichtlichen Thrakien. Plovdiv, Lettera-Verlag, 2007; същото и на английски език.

V. Nikolov. Am Anfang der europäischen Zivilisation. – In Die alten Zivilisationen Bulgariens. Das Gold der Thraker. Basel, 2007, 11-23.

В. Николов. Неолитни култови масички. София, 2007, 136 стр. текст, 17 стр. рез. на англ. език, 110 табла.

В. Николов. Формиране на тракийската култура в края на ранната бронзова епоха. – Проблеми и изследвания на тракийската култура, 2, 2007, 33-40.

V. Nikolov. Bulgarian-Austrian Excavations at Tell Karanovo. Contributions to the Prehistory of Thrace. – In Stefanos aristeios. Festschrift für Stefan Hiller zum 65.Geburtstag. Wien, 2007, 191-197.

В. Николов. В зората на eвропейската цивилизация. – В В. Николов, К. Ников (ред.). Древните цивилизации в българските земи. София, 2007, 5-17, 107-112.

V. Nikolov. Bulgarien, Karten 9-14 (Neolithikum, Äneolithikum). – In M. Buchvaldek, A. Lippert, L. Kosnar (Hrsg.). Atlas zur Prähistorischen Archäologie Europas. Praha, 2007, 60-64.

V. Nikolov. Problems of the early stages of the Neolithization in the southeast Balkans. – In M. Spataro, P. Biagi (Eds.). A Short Walk through the Balkans the First Farmers of the Carpathian Basin and Adjacent Regions. Trieste, 2007, 183-188.

В. Николов. “Стратиграфска последователност” или “стратиграфска непрекъснатост”. – В М. Гюрова (ред.). Праисторически проучвания в България новите предизвикателства. София, 2008, 258-260.

В. Николов. Най-ранният солодобивен център в Европа / V. Nikolov. The Earliest Salt Extraction Center in Europe. – В Новости 2007 / News 2007. София, 2008, 80-83.

V. Nikolov. Dana Bunar 2. – In I. Cholakov, K. Chukalev. Archaeology in Bulgaria, 2006 Season. – American Journal of Archaeology, 112, 2008, 159-161.

V. Nikolov. Tell Provadia-Solnitsata. – In I. Cholakov, K. Chukalev. Archaeology in Bulgaria, 2006 Season. – American Journal of Archaeology, 112, 2008, 165-166.

В. Николов (ред.). Праисторически солодобивен център Провадия-Солницата. Разкопки 2005-2007 г. София, НАИМ-БАН, 2008, 352 стр., вкл. 148 образа.


Части в монографии

В. Николов. Въведение, 7-9.

В. Николов, В. Петрова. Тел Провадия-Солницата археологически проучвания, стратиграфия и периодизация, 35-50.

В. Николов. Постройка 5 архитектура и съоръжения, 87-115.

В. Николов. Укрепителна система аналитично описание, датировка и контекст, 277-296.

В. Николов, П. Лещаков. Ограден ров. Дребни находки, 309-317.

В. Николов. Обредни структури през неолита в българските земи. – In Phosphorion. Studia in honorem Mariae Čičikova. София, 2008, 28-34.

V. Nikolov. Herausforderungen für die Forschung in Bulgarien Notwendigkeit von Reformen der Organisation und der Finanzierung. – In Forschung in Bulgarien und Rumänien Probleme und Perspektiven nach dem EU-Beitritt. Sofia, 2008, 73-80.

В. Николов. Светилище от ранната бронзова епоха на тел Казанлък. – Археология, 2008, 1-4, 23-33.

В. Николов. Използване на солта от древността до наши дни. – Наука, 2009, 1, 30-33.

V. Nikolov. On the Semantics of the Neolithic Altars. – In J. Marler, M. R. Dexter (eds.). Signs of Civilization. Neolithic Symbol System of Southeast Europe. Novi Sad – Sebastopol, 2009, 141-144.

В. Николов, В. Петрова, К. Бъчваров, П. Лещаков, Н. Христов, Е. Анастасова, М. Люнчева, Д. Такорова, К. Бояджиев, С. Трифонов, Е. Маринова, П. Пенкова, Б. Рангелов. Провадия-Солницата археологически разкопки и изследвания през 2008 г. Предварителен отчет. София, 2009, 132 с.

В. Николов. Постройка 5 (допълнителни изследвания). Колективна находка от сърпове, 38-42.

В. Николов. Отбранителна система, 66-71.

В. Николов. Теренни наблюдения и технология на производството на сол, 110-114.

В. Николов. Среднохалколитна отбранителна система на тел Провадия-Солницата. – В Б. Петрунова и др. (ред.). Laurea. In honorem Margaritae Vaklinova, I. София, 2009, 7-14.

B. Ranguelov, V. Nikolov. The most ancient salt production factory in Europe and the oldest seismic event documented to the region of Provadia. – In 5th Congress of Balkan Geophysical Society. Geophisics at the Cross-Roads. International Conference and Technical Exhibition – Belgrade, Serbia, 10-16 May 2009. Belgrade, 2009, N 6491.

В. Николов. Ретроспекция на солта. – В Проблеми и предизвикателства на археологическите и културно-историческите проучвания, І. Археология и култура. Пловдив, 2009, 54-62.

В. Николов. Технология на праисторическото производство на сол в Провадия Солницата. – В В. Григоров и др. (ред.). Eurika. In honorem Ludmilae Donchevae-Petkovae. София, 2009, 1-7.

B. Ranguelov, V. Nikolov. Geodesy methods – support to archaeoseismology in Bulgaria. – In Modern technologies, education and professional practice in geodesy and related fields (19th international symposium). Sofia, 2009, 17-26.

В. Николов. Сакрални комплекси през ранната бронзова епоха в Казанлъшкото поле. – В Saxa loquuntur. Сборник в чест на Николай Сираков. София, 2009, 293-300.

В. Николов. Колективна находка от къснонеолитни сърпове в тел Провадия-Солницата. – В Сборник в памет на професор Велизар Велков. София, 2009, 15-22.

V. Nikolov. Neue Forschungsthemen in der späten Vorgeschichte Ljubimec und Provadija (Ostbulgarien). – In Zeiten, Kulturen, Systeme. Gedenkschrift für Jan Lichardus. Langenweissbach, 2009, 141-149.

В. Николов. Сол и злато Провадия-Солницата и Варненският халколитен некропол. – Археология, 2010, 1-2, 7-17.

В. Николов. Без злато може, но без сол не. – В В. Николов (ред.). Солта е злато. Праисторически солодобивен център Провадия-Солницата. София, 2010, 7-18.

В. Николов. Праисторическо производство на сол в Провадия-Солницата богатство зад каменни стени. – В В. Николов (ред.). Солта е злато. Праисторически солодобивен център Провадия-Солницата. София, 2010, 69-86.

V. Nikolov. Tell Provadia-Solnitsata. – In I. Cholakov, K. Chukalev. Archaeology in Bulgaria, 2007-2009. – American Journal of Archaeology, 114, 2010, 731-733.

V. Nikolov. Salt and gold Provadia-Solnitsata and the Varna Chalcolithic cemetery. – In Los yacimientos de Villafafila (Zamora) en el marco de las explotaciones salineras de la prehistoria europea. [Valladolid,] 2010, 37-48.

V. Nikolov. Periodisierung und Kulturdifferenzierung der postfrühneolithischen Schichtungen in neolithischen Siedlungen in Thrakien. – Studia Praehistorica, 13, 2010, 97-133.

V. Nikolov. Early Bronze Age sanctuary at Tell Kazanlak. – Studia Praehistorica, 13, 2010, 319-337.

V. Nikolov. Salt and gold Provadia-Solnitsata and the Varna Chalcolithic cemetery. – Archäologisches Korrespondenzblatt, 40, 2010, 4, 487-501.

V. Nikolov. Provadia-Solnitsata (NE Bulgaria) A salt-producing center of the 6th and 5th millennia BC. – In M. Alexianu, O. Weller, R.-G. Curcă (eds.). Archaeology and anthropology of salt a diachronic approach. BAR International Series 2198. Oxford, 2011, 59-64.

V. Nikolov. Die interdisziplinäre Erforschung der Spätvorgeschichte auf bulgarischen Boden. – In V. Nikolov, K. Bacvarov, H. Popov (Hrsg.). Interdisziplinäre Forschungen zum Kultur-erbe auf der Balkanhalbinsel. Sofia, 2011, 9-18.

V. Nikolov. A reinterpretation of Neolithic complexes with dug-out features pit sanctuaries. – In V. Nikolov, K. Bacvarov, M. Gurova (eds.). Festschrift for Marion Lichardus-Itten. Sofia, 2011 (Studia Praehistorica, 14), 91-119.

V. Nikolov. Die Kategorie Zeit in der Spätvorgeschichte des Ostbalkans. – In D. Goltschnigg (Hrsg.). Phänomen Zeit. Dimensionen und Strukturen in Kultur und Wissenschaft. Tübingen, 2011, 47-50.

В. Николов. Солта – златото от Провадия. София, изд. Стандарт, 2011, 64 стр.

В. Николов. Неолитни ямни светилища. – Археология, 2011, 1, 7-24.

В. Николов. Праистория на българските земи. – В Българска национална история, т. І Българските земи през древността. В. Търново, изд. Абагар, 2011, 11-307.

V. Nikolov. Tell Karanovo, Südbulgarien das grosse Apsidenhaus. – In Panonski prapovijesni osviti. Zbornik radova posvecenih Korneliji Minichreiter uz 65. obljetnicu zivota. Zagreb, 2011, 283-287.

V. Nikolov. Das vorgeschichtliche Salzgewinnungszentrum Provadia-Solnitsata und seine Rolle für die circumpontischen Kontakte. – In E. Sava, B. Govedarica, B. Hänsel (Hrsg.). Der Schwarzmeerraum vom Äneolithikum bis in die Früheisenzeit (5000 – 500 v. Chr.), Bd. 2 Globale Entwicklung versus Lokalgeschehen. Rahden/Westf., 2011, 30-40.

V. Nikolov. Salt, early complex society, urbanization Provadia-Solnitsata (5500-4200 BC). – In V. Nikolov, K. Bacvarov (eds.). Salz und Gold die Rolle des Salzes im prähistorischen Europa / Salt and Gold The Role of Salt in Prehistoric Europe. Provadia-Veliko Tarnovo, 2012, 11-65.

В. Николов. Сол, ранно комплексно общество, урбанизация Провадия-Солницата (5500-4200 г. пр. Хр.). – Археология, 2012, 1, 7-27.

В. Николов. Природни катаклизми през V хил. пр. Хр. и загиване на първата европейска цивилизация. – История, 2012, 4, 346-351.


Рецензии

Проблеми на безкерамичния неолит на Балканите (по повод книгата на St. Taba-czynski. Neolit srodkowoeuropejski…). – Бюлетин на Клуба за НТМ – ИФ, 1, 1976, 14-18.

А. Радунчева. Виница… – Векове, 1976, 3, 84-85.

Истина или фалшификация. – Векове, 1977, 5, 78-79.

Проблеми на буго-днестровската култура (по повод монографията на В. И. Маркевич. Буго-днестровская культура…). – Археология, 1978, 2, 58-61.

E. Hanschmann, Vl. Milojcic. Die deutschen Ausgrabungen auf der Argissa-Magula. – Археология, 1980, 2, 56-57.

A. Raduncheva. Prehistoric Sculpture… – Векове, 1985, 3, 94.

G. Bakalakis, A. Sakellariou. Paradimi… – Studia praehistorica, 8, 1986, 225-230.

Х. Тодорова. Каменно-медната епоха… – Българска етнография, 1988, 4, 60-63.

S. Stankovic. Zrtvenici i prosopomorfni poklopci… – Археология, 1990, 1, 61-62.

Х. Тодорова, И. Вайсов. Новокаменната епоха… – Археология, 1995, 2, 45-50.

H. Parzinger. Studien zur Chronologie… – Археология, 1996, 4, 63-64.

C. Lichter. Untersuchungen zu den Bauten… – Germania, 76, 1998, 1, 333-337.

E. Alram-Stern. Die Ägäische Frühzeit… – Старини, 1999, 1, 111-113.

M. Korkuti. Neolithikum und Chalkolithikum… – Старини, 1999, 1, 113-115.

Ulrich Veit. Studien zum Problem… – Старини, 1999, 2, 79-82.

D. Gronenborn. Silexartefakte der ältestbandkeramischen Kultur… – Старини, 1999, 2, 83-84.

C. Lichter. Untersuchungen zu den Bestattungssitten… – Археология, 2003, 1, 52-54.

H. Schubert. Die bemalte Keramik… – Археология, 2003, 1, 55-56.

Neolithic in Turkey. The Cradle of Civilization … – Археология, 2003, 4, 59-60.

С. Чохаджиев. Неолитни и халколитни култури в басейна на река Струма … – Археология, 2008, 1-4, 184-189.


Преподавателска дейност

Отделни лекции в редица чужди университети и институти (Амстердам, Санкт Петербург, Хайделберг, Франкфурт, Залцбург, Париж, Токио, Атина, Хале, Вюрцбург, Саарбрюкен, Бон, Кил, Берлин)

1995 - 1999 гост-професор за по един семестър в Института за класическа археология на Залцбургския университет

От 1993 курсове лекции по праистория на българските земи, Югоизточна Европа и Анатолия – във Великотърновски университет “Св. св. Кирил и Методий”, Софийски университет “Св. Кл. Охридски”, Нов български университет, Национална художествена академия “Н. Павлович”, Пловдивски университет „П. Хилендарски”

Научен ръководител на седем докторанти в НАИМ-БАН, СУ “Св. Кл. Охридски” и ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, на един специализант от чужбина, както и на голям брой студентски дипломни работи

Рецензент в дузина конкурси за академично звание или на дисертации, рецензент и екзаминатор при защита на докторска дисертация в Залцбургския университет, участник в 8 изпитни комисии и журита за избор или защита


Музейна дейност

Участие в подготовката на археологически изложби, представени в чужбина

1985 - 1987 , 1988, 2004 Германия

1988 Австрия

1989 Франция

2002 Белгия

2006 Базел

2007 Рим


Участие в научни форуми

Над 20 международни конгреси и симпозиуми по праистория в чужбина и страната


Участие в редколегии

Главен редактор на научните списания “Археология” (от 2001) и “Старини – списание за балканска археология” (1999-2005), поредицата “Studia praehistorica“ (от 2004), годишника “Известия на Старозагорския исторически музей” (т. І, 2006). Член на редколегията на списание „История”, списание SCIVA (Букурещ) и годишника „Старинар” (Белград)

Редактор и съредактор на 18 сборника със статии в България и един в Германия, както и на публикационната поредица “Караново” в Австрия (4 тома)


Членство в научни организации

Член-кореспондент на Австрийския археологически институт–Виена

Член-кореспондент на Центъра за археология и история на културата на Черноморския регион (Хале, Германия)

Член на Хумболтовия съюз в България и негов председател (2007-2011)

Почетен член на Института по археомитология



Тракология 2017 / Thracology 2017


Издания
Годишник на Националния археологически музей
© 2017 Национален археологически институт с музей при БАН | Уеб дизайн