BG / EN
Home » Contacts » Alphabetical list of employees » Dr. Pavel Georgiev Associate Professor
Dr. Pavel Georgiev Associate Professor

Address: Branch of the National Institute of Archaeology with Museum-BAS, 4 General Toshev St., 9701 Shumen
Phone: +359 54 44 129
Employment, academic and research positions
Since 2003 Head of Shumen Branch of National Institute of Archaeology with Museum-BAS
Since 2003 Professor in Bulgarian History – part I (Middle Ages) at Varna Free University
Since 2002 Associate Professor in Archaeology at Bishop Constantine Preslavski University, Shumen
1991-2001 lecturer in Archaeology at Bishop Constantine Preslavski University, Shumen
Since 1990 Senior Research Associate at the National Institute of Archaeology with Museum-BAS
1973-75 Researcher at the Museum of Archaeology in Veliki Preslav

Education and additional qualification
1982 PhD, National Institute of Archaeology with Museum-BAS
1970 MA in History at St. St. Cyril and Methodius Veliko Tarnovo University

Organizing experience
Since 2003 Head of Shumen Branch of the National Institute of Archaeology with Museum-BAS
1995-1997 Deputy Rector of Bishop Constantine Preslavski University, Shumen

Languages
Russian, French – fluent

Computer and technical skills
PC

Research
Areas of research interest:
Early Medieval archaeology and history of Bulgaria, the Balkans and the Byzantine Empire; town planning and fortification; church, monastery and palace architecture, epigraphy, sphragistica, Bulgarian political and church history, etc

Archaeological excavations and projects
Since 1993 Outer city of Pliska (Bulgaria)
Since 1982 Inner city of Pliska (Bulgaria)
1986-1989 Excavations at the Monastery near the village of Chernoglavtsi, Shumen region (Bulgaria)
1979-1989 Excavations at the Monastery near the village of Ravna, Provadia region (Bulgaria)
1977-1980 Royal Complex in Pliska (Bulgaria)
1973-1980 Excavations at the Great Basilica in Pliska (Bulgaria)

Publications:
Знак-идеограма от Плиска.- Векове, 1978, 1, 65-69.

Глинен съд с изображения на орли и знак от Плиска.- Археология, 1978, 3, 30-39.

Eine Zweisprachige Grabinschrift aus Pliska.- Palaeobulgarica, 1978, 3, 32-43.

Две църкви от Преслав. - Плиска-Преслав, 1, 1979, 18-31 (в съавторство с Т. Тотев).

Керамична статуетка от Преслав.- Векове, 1979, 2, 69-73.

Раносредновековно селище в района на Голямата базилика в Плиска.- Плиска-Преслав, 2, 1980, 190-197.

Към въпроса за градоустройството на аулите от ІХ в.- Средновековният български град. Сборник на БИД. София, 1980, 99-106.

Нови данни за облика на някои манастири от Плиска и Преслав.- В: Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Иван Дуйчев. София, 1980, 130-136 (в съавторство с Т.Тотев).

Старобългарски писала от Плиска и Преслав.- Археология, 1980, 3, 43-50.

Au sujet de l`interpretation des sceaux de plomb de l`archеvêque George de Bulgarie.- Études balkaniques, 1980, 3, 120-129.

За един надгробен надпис от Плиска.- Старобългаристика, 1981, 1, 88-93.

Приемственост между най-старите монументални строежи в Плиска.- Славяни и прабългари. Материали от І международен конгрес по българистика. София, 1981, 106-121.

Двуделна баня от Дворцовия комплекс в Плиска.- МПК, 1981, 4, 28-34.

К вопросу о древнерусских банях.- СА, 1981, 1, 100-108.

Плиска. Пътеводител. София, 1982, 31 с.

За първоначалното седалище на българската архиепископия.- Средновековна България и Черноморието. Варна, 1982, 67-78.

Параклисът при Голямата базилика в Плиска.- Археология, 1982, 2, 13-27 (в съавторство с Т. Смядовски).

Атриумът на Голямата базилика в Плиска.- МПК, 1982, 3-4, 54-62.

Плиска-първи християнски култов център в средновековна България.- България 1300. Институции и държавна традиция, ІІ. София, 1982, 245-254.

Au sujet de la localisation de la forteresse de Moundraga.- Bulgarian Historical Rewiew, 1982, 3, 62-69.

Ранносредновековни български бани VІІІ-Х в. Автореферат на кандидатска дисертация. София, 1982, 21 с.

Манастирска баня в Преслав.- В: Преслав, 3. С., 1983, 81-91.

Земната основа на Плиска.- МПК, 1983, 4, 22-25 (в съавторство с Д. Евстатиев и Р. Рашев).

Строителната история на Малкия дворец в Плиска.- Сборник в памет на проф. Ст.Ваклинов. София, 1984, 140-152.

Изображение на четирилико славянско божество от Преслав.- Археология, 1984, 1, 16-29.

Манастирската църква при с. Равна, Провадийско.- ИНМВ, 21(36), 1985, 71-98.

Дворцовата църква в Плиска и църковното строителство във връзка с покръстването (864-870).- Векове, 1985, 3, 54-61.

Находка от “викингско” време.- МПК, 1986, 3, 19-23.

Новооткрит печат на княз Симеон.- МПК, 1986, 4, 13-15.

Някои особености в развитието на монументалното строителство VІІІ-ІХ в. в Плиска.- Българските земи в древността. България през Средновековието. Втори международен конгрес по българистика. Доклади, 6. София, 1987, 407-419.

Кой е Тудор черноризец Доксов? (Към въпроса за българската патронимия през средновековието).- Старобългарска литература, 20, 1987, 87-94.

L`organisation religieuse dans les terres bulgares du nord-est aprés l`an 971.- In: Dobrudza. Études éthno-culturelles. Sofia, 1987, 146-158.

За началото на славянската просветна и книжовна дейност в България (886-893).- Кирило-Методиевски студии, 4, 1987, 291-303.

L`Église bulgare à la fin du Xe et au débout de XIe siécle.- Miscelanea bulgarica, 5: Das Christientum in Bulgarien. Wien, 1987, 241-246.

Церковное строительство в Болгарии во второй половине ІХ века.- Труды Пятого Международного конгресса славянской археологии, ІІІ, 2а. Москва, 1987, 63-75.

Encore sur l`origine du mot KOMENTON.- Études balkaniques, 1988, 2, 87-92.

Княжеският печат на Симеон от Силистра.- Нумизматика, 1988, 2, 26-30.

Дипломатически и търговски знаци-печати във Византия и славянските страни.- ГСУ, Научен център за славяно-византийски проучвания “Академик Иван Дуйчев”, 82 (2), 1988, 21-32.

Византийски търговски знак-печат от Х век в Преслав.- Археология, 1989, 1, 41-47.

Големият езически храм в Плиска.- Проблеми на прабългарската история и култура,1, 1989, 338-354.

Първобългарският надпис от Филипи в нова светлина.- Исторически преглед, 1990, 3, 55-67.

Оловни печати от манастира при с. Равна, Провадийско.- ИНМВ, 26(41), 1990, 103-109.

Отново за първобългарския надпис от Външния град на Плиска (Към изучаване на прабългарската религия).-Археология, 1991, 1, 38-43.

Прабългарска култова церемония върху рисунка-графит с надписи от Плиска (по времето на хан Маламир(831-836).- Проблеми на прабългарската история и култура, 2, 1991, 198-208.

Титлата и функцията на българския престолонаследник и въпросът за престолонаследието при цар Симеон (893-927).- Исторически преглед, 1992, 8-9, 3-12.

Керамичните розети от Преслав.- ГНАМ, VІІІ, 1992, 255-259.

Дешифриране на загадъчния надпис от Плиска.- Приноси към българската археология, І. София, 1992, 107-112.

За произхода на името Мадара.- Мадара, ІІІ, 1992, 83-91.

Водоснабдяване и канализация в Дворцовия център на Плиска.- Плиска-Преслав, 5, 1992, 77-104.

За култа към св. Пантелеймон в българските земи през средновековието.- Международна здравна фондация “Св. Пантелеймон”. Велико Търново, 1992, 45-52.

За столица Преспа след Йордан Иванов.- ИИМ в Кюстендил, ІV, 1992, 289-299.

Историята на Равненския манастир.- Епохи, 1993, 2, 57-68.

Неизползувано сведение за статута на Славиниите във Византия в началото на ІХ в.- Studia protobulgarica et mediaevalia Europensia. В чест на проф. В.Бешевлиев. Велико Търново, 1993, 59-62.

Класификация и характер на гробничните постройки и съоръжения от Преслав.- Преслав, 4, 1993, 79-107.

Златната църква в Преслав.- Преслав, 5, 1993, 7-25.

Рядък хирургически инструмент.- Археология, 1993, 2, 47-53.

Разкопки в Голямата базилика в Плиска през 1978 и 1979 г.- Плиска-Преслав, 6, 1993, 49-68.

Некрополът при Кръглата църква в Преслав (разкопки 1969-1973 г.).- Плиска-Преслав, 6, 1993, 164-178 (в съавторство с Т. Михайлова).

Опит за установяване на числеността и социалната организация на населението в Шумен през ХІІІ-ХІV в.- ИИМШ, 8, 1993, 71-82.

Титлата “ПРОТОТРОNЪ” в българската църковна йерархия.- ИИМШ, 8. Шумен, 1993, 285-293.

Мартириумът в Плиска и началото на християнството в България. София, 1993, 140 с.

Археологическо свидетелство за старобългарския литургичен ритуал.- Историко-археологически изследвания. В памет на проф. Станчо Ваклинов. В. Търново, 1994, 107-113.

Хронологически проучвания върху датирания надпис от Равна.- Сборник в чест на акад. Д. Ангелов. София, 1994, 273-280.

Археологическа следа от книжовната дейност на Константин Преславски в Плиска.- Епископ Константинови четения, 1, 1994, 17-27.

The title of прототронъ in Bulgarian ecclesiastical hierarchy.- Études balkaniques, 1994, 2, 112-116.

La signification historique et architecturale de l`église près de Ravna.- La culture matérielle et l`art dans les terres bulgares VIe-XVIIe s.(= Bulletin de l`Institute d`archéologie, XXXVIII). Sofia, 1995, 48-58.

Богоспасеният град Велики Преслав.- 1100 години Велики Преслав, 1, 1995, 87-102.

Манастирът при Голямата базилика в Плиска-средище на просветна и книжовна дейност през ІХ-Х в.- Преславска книжовна школа, 1, 1995, 332-337.

Нов прочит на гръкоезичния надпис от Външния град на Плиска.- Плиска-Преслав, 7, 1995, 23-26.

The Bronze Rozette from Pliska (on decoding the runic inscriptions in Bulgaria).- ΣΤΕΦΑΝΟΣ. Studia byzantina ac slavica Vl. Vavrínek (=Byzantinoslavica, LVI), 1995, 547-555.

Диадемата от Преславското златно съкровище.- Бог и цар в българската история. Пловдив, 1996, 78-85.

Дешифриране на загадъчния надпис ПЕМТЕ със знак от Преслав.- Медиевистични изследвания. В памет на Пею Димитров. Шумен, 1996, 294-302.

За един рунически надпис от Мурфатлар.- Епископ Константинови четения, 2, 1996, 188-193.

За произхода и семантиката на знака ипсилон в раннобългарската култура.- Българите в Северното Причерноморие. Изследвания и материали, 5, 1996, 89-100.

Бележки за култа към св. Климент в Охрид.- Епископ Константинови четения, 3, 1996, 22-33.

Дървеният орелеф на св. Климент Охридски-предназначение и история.- ГНАМ, Х, 1997, 301-318.

За семантиката на сарматските знаци в Северното Причерноморие.- Българите в Северното Причерноморие. Изследвания и материали, 6, 1997, 45-65.

Методологически основи в дешифрирането на руническото писмо в средновековна България.- Трудове на катедрите по История и Богословие при ШУ, 1, 1997, 67-74.

За характера на руническото писмо в средновековна България.- Проблеми на прабългарската история и култура, 3, 1997, 96-109.

Кръглата дървена постройка в Плиска (Принос за изучаване на българския дворцов церемониал от началото на ІХ в.).- Проблеми на прабългарската история и култура, 3, 1997, 296-312.

За граничните колони в района на Солун по времето на княз Симеон.- Общото и специфичното в балканските култури до края на ХІХ в. Сборник в чест на 70-годишнината на проф. В.Тъпкова-Заимова. София, 1997, 98-106.

Au sujet de l`interpretation des sceaux byzantins d`empereurs du IXe-Xe s. á Drastar et Dobrudja.- In: Numismatic and Sphragistic Contribution to Ancient and Medieval History of Dobroudja (=Добруджа, 12, 1995), 186-189.

Плиска. Пътеводител. Шумен, 1998 (второ изд.), (в съавт. с Р. Рашев).

Първият български архиепископ.- Преславска книжовна школа, 3, 1998, 129-138.

Личността на архиепископ Йосиф-Стефан.- Трудове на катедрите по История и Богословие при ШУ, 2, 1998, 47-55.

Религия и ритуал в съкровището от Надь сент Миклош.- Религия и изкуство в културната традиция на Европа. София, 1999, 90-101.

Оловни печати с рунически знаци.- Нумизматика и сфрагистика, 1999, 1, 81-90.

Българо-византийската граница при хан Омуртаг и Еркесията.- Археологически и исторически проучвания в Новозагорско. София, 1999, 131-140.

Въпроси из историята на Охридската архиепископия България през 30-те и 40-те години на ХІІІ в.- Светогорска обител Зограф, 3, 1999, 167-175.

ΙΣ ΤΗΣ ΠΛΣΚΑΣ ΤΟΝ ΚΑΝΠΟΝ. Градът Плисков.- Трудове на катедрите по история и богословие при ШУ, 3, 1999, 12-31.

Периодизация и хронология на живота и строителството в района на Голямата базилика в Плиска.- Zwischen Byzanz und Abendland: Pliska, der östliche Balkanraum und Europa im Spiegel der Frühmittelalterarchäologie. Frankfurt am Main, 1999, 57-60.

За един международен договор от средата на ІХ в.- Договори, хора, съдби. Варна, 2000, 25-37.

Сто години Абоба-Плиска.- Културната интеграция между чехи и българи в европейската традиция. София, 2000, 152-163.

Землените укрепления на Абоба-Плиска.- Плиска-Преслав, 8. Шумен, 2000, 19-30.

Селищната структура на Абоба-Плиска.- Археология, 2000, 3-4, 16-30.

Плискова-Плисков и прабългарите в Източното Приазовие и Северното Причерноморие.- Българите в Северното Причерноморие, 7, 2000, 43-60.

Статуетката-ключ от Плиска.- Старини, 2000, 1, 79-86.

Коронацията на Симеон през 913 г.- Исторически преглед, 2001, 1-2, 3-20.

Мъченическият култ към Енравота: съмнения и историческа реалност.- Златоструй, 5. Шумен, 2001, 7-15.

The Shoumen Plate – A Monument of Medieval Christian Gnosticism.- Archaeologia Bulgarica, 2001, 3, 45-55.

Кръстовидната постройка и манастирът “Тузлалъка” край столица Преслав.- Археология, 2001, 1-2, 117-124.

Християнските храмове в Плиска – топография и функция.- Християнската идея в историята и културата на Европа. София, 2001, 84-100.

Българо-сръбският договор от средата на ІХ в.- България, българите и техните съседи през вековете. Изследвания в памет на доц. Хр. Коларов. В. Търново, 2001, 91-104.

Началото на кръстокуполното строителство в България.- Преславска книжовна школа, 5 (=Изследвания в чест на 70 годишнината на проф. д-р Тотю Тотев), 2001, 59-75.

Архиепископията-манастир в Плиска. София, 2001, 234 с. (в съавторство със Ст. Витлянов).

Столицата на хан Кубрат.- Трудове на катедрите по история и богословие при ШУ, 4, 2001, 17-39.

За хронологията и характера на дървеното строителство в Плиска.- ИИМШ, 10, 2002, 73-85.

Печат - цилиндър от Плиска.- Археология, 2002, 1, 63-68 (в съавт. с Ж. Аладжов).

Асеневци в Плиска.- Сборник в чест на проф. Д. Овчаров. В. Търново, 2002, 87-92.

Отново за кръстовидната сграда в Тузлалъка край Велики Преслав.- Археология, 2002, 1, 69-70.

За надписа от 1142 г. в Плиска.- Минало, 2002, 2, 14-18.

Базиликата Гебе клисе и въпросът за връзките между България и Рим в края на ІХ в.- Преславска книжовна школа, 6, 2002, 44-57.

За Марцианопол през ранното средновековие.- Jubilaeus, V. Сборник в чест на проф. М. Тачева. София, 2002, 94-100.

Раждането на столица Абоба-Плиска.- ΠΟΛΥΧΡΟΝΙΑ. Сборник в чест на проф. Ив. Божилов. София, 2002, 63-77.

За мястото на първоначалното заселище на прабългарите при Дурусторум-Доростол.- Добруджа, 20, 2002, 66-79.

Името Карвуна и прабългарите.- Старобългаристика, 2002, 2, 70-82.

Une contribution complémentaire à l`inscription-graffiti protobulgare de Plisca.- BHR, 2002, 1-2, 3-12.

Мъченическият култ към Енравота: критицизъм, хиперкритицизъм и реалност.- ГСУ, Център за славяно-византийски проучвания, 91 (10), 2001, 79-91.

Отново за археологията на дървения анабатрон в Плиска (стратиграфски и хронологически бележки).- Археология, 2002, 4, 49-56.

Бележки за Аспаруховия вал при Одесос-Варна.- ИНМВ, 34-35 (49-50), 1998, 1999, 167-182.

За столицата на Аспарухова България.- Исторически преглед, 2002, 5-6, 208-227.

Надписът “Делян бан” от Плиска.- Оръжие и снаряжение през късната античност и средновековието ІV-ХV в. (Acta Musei Varnensis, І). Варна, 2002, 109-118.

Изтокът на Абоба-Плиска.- Плиска-Преслав, 9, 2003, 168-180.

Църквите в Тузлалъка – анализ на данните.- Преслав, 6, 2004, 107-125.

Разкопки на базиликата “Гебе клисе” във Велики Преслав през 1995 г.- Преслав, 6, 2004, 76-90 ( в съавторство с Я. Димитров).

За произхода на името Търново и ранната история на града.- Юбилеен сборник в чест на проф. Йордан Йорданов. В. Търново, 2003, 15-22.

Периодизация на дървеното строителство в Плиска.- Традиции и приемственост на Балканския полуостров през средновековието. Юбилеен сборник в чест на проф. Йордан Андреев. В. Търново, 2003, 83-93.

Началото на Абоба-Плиска.- Studia protobulgarica et medievalia Europensia. В чест на проф. Веселин Бешевлиев. София, 2003, 175-182.

Плиска.- Кирило-Методиева енциклопедия, 3. София, 2003, 148-157.

Преспа.- Кирило-Методиева енциклопедия, 3. София, 2003, 327-331.

Odessos – Théodoriada – un centre des monophisites du VI siécle.- The Cults of Martyrs and Relics and its Architecture in East and West (3d-7th c. A.D.). Varna, 2003, 23-25.

Латинският надпис от Велики Преслав.- Преславска книжовна школа, 7, 2004, 385-397; второ издание: 399-411 (в съавторство с Ел. Иванова).

Веригава и Чика. Езикови и културно-исторически паралели.- Трудове на катедрите по История и Богословие при ШУ, 5 (В памет на Пею Димитров), 2004, 155-170.

Българските племенни имена и соционимът уногундури.- Civitas Divino-Humana. Сборник в чест на проф. Георги Бакалов. София, 2004, 693-708.

За монетната циркулация в българската столица VІІ-ІХ в.- Нумизматични и сфрагистични приноси към историята на Западното Черноморие. (=Acta Varnensis, II). Варна, 2004, 223-229.

Аспарухов Онгол.- BHR, 2003, 3-4, 24-38.

Матрицата за хризовули от Опака и въстанието на Асеневци.- Попово в миналото, 4. Разград, 2004, 87-97.

Към семантиката на датировката “етх бехти”.- Старобългаристика, 2004, 2, 20-33.

Бронзовата матрица от Опака и българската сигилография ХІІ-ХІV в.- Нумизматика и епиграфика, 1, 2003, 161-170.

Моливдовулът от Смядово като исторически източник.- Трудове на атедрите по История и Богословие при ШУ, 6 (в чест на проф. Тодор Събев), 2004, 108-116.

Разкопки южно от Големия басейн в Плиска.- Плиска-Преслав, 10, 2004, 24-60.

Теодориада – Юстинияновият “град” при Одесос и мястото на българското заселване през 680 г. – Образ и слово. Сборник в чест на проф. Аксиния Джурова (Studia Slavico-Byzantina et Medievalia Europensia, vol. III). С., 2004, 103-120.

Фанагурис-Томитурукан и “Велика България”.- Россия-Крым-Балканы: диалог культуры. Научные доклады.Екатеринбург, 2004, 83-87.

Новое направление в чтении рунических текстов клада из Надь-сент-Миклоша.- Byzantinoslavica, LХII, 2004, 289-298.

L`écriture runiforme du Murfatlar. Une expérience du lire et de commenter.- Межд. Конференция, Калъраш, 2004, 7 комп. с. + 4 обр.

Шуменската плочка: Адам от Сътворението. – Златоструй. Литературен алманах, 8. Шумен, 2004, 35-41.

Отзиви, прегледи, рецензии, дискусии, каталози:
Плиска-Преслав, 4. Укрепителните съоръжения на Плиска и Преслав. С., 1985, 224 с.- Археология, 1986, 2, 48-51.

Пети международен конгрес по славянска археология.- Археология, 1986, 2, 59-61.

J. Karajanopoulos. L`inscription protobulgare de Direkler. Athènes, 1986.- Byzantinoslavica, L, 1989, 2, 228-232.

Д. Овчаров, Ж. Аладжов, Н. Овчаров. Големият царски дворец във Велики Преслав: Преславската патриаршия през Х век. София, 1991.- Археология, 1993, 4, 62-64.

Д-р Тотю Тотев - заслужил изследовател на Преслав.- Преслав, 4, 1993, 7-10.

Предизвикан отговор.- Исторически преглед, 1991, 1, 66-69.

Отговор на един опит за рецензия.- Археология, 1998, 1-2, 81-84.

Р. Рашев, Я. Димитров. Сто години археологически разкопки в Плиска. Шумен, 1999.- Археология, 2000, 1-2, 71-74.

J. Napoli. Récherches sur les fortifications linéaires romainnes (=Collection de l`École française. de Rome - 229). Roma, 1997.- Археология, 2001, 1-2, 131-133.

Слово за проф. Димитър Овчаров (по случай неговата 70-та годишнина).- Сборник в чест на проф. Д. Овчаров. В. Търново, 2001, 11-14.

Българската култура след покръстването.- Българите и техните съседи през V-Х в.(каталог на изложба). Варна, 2004, 19-22.

Тридесет години Филиал на НАИМ в Шумен. – Плиска-Преслав, 10, 2004, 7-13.

Teaching experience
Since 2002 Lecturer in Bulgarian History – part I (Middle ages) at Chernorizets Hrabar Varna Free University
1998-2001 Lecturer in Archaeological Documentation at Chernorizets Hrabar Varna Free University
1991-2001 Lecturer in archaeology at Bishop Constantine Preslavski University, Shumen;

Editorial Boards Membership
Pliska-Preslav Volume of Papers, volumes 5-10
Preslav Volume of Papers, volumes 4-6
Proceedings of the Departments of History and Theology, volumes 1-5
Preslav Literary School, volumes 2-6
“Епископ Константинови четения”, volumes 1-3

Membership in scientific organizations
Till 1998 – member of the Union of the Bulgarian Scientists



Upcoming
Publications
Arheologia (Sofia)
Accessible for people with disabilities